ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3198

София, 12.11.2025 г.

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети ноември, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Б.

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

Т. К.

като изслуша докладваното от съдията Божилова т. д. № 724 по описа за две хиляди двадесет и четвърта година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК .

Образувано е по подадена от „Е. Ч. ООД / в ликвидация / молба за изменение на постановеното по делото решение, в частта му с характер на определение по отговорността за разноски, като бъде отменено осъждането му да заплати на „Ю. Б. АД разноски за първа и касационна инстанции, в размер на 1940 лева. Молителят се позовава на постановеното обезсилване на въззивното решение и прекратяване на производството по делото, поради междувременно отпаднал правен интерес от воденето на иска, с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК, с оглед междувременно откритото производство по доброволна ликвидация на „Е. Ч. ООД, в качеството му на ответник по иска. Намира за неотносимо прецененото от касационния състав обстоятелство, че с поведението си дружеството е дало повод за завеждане на делото, доколкото не е осуетило предявяването на иска с удовлетворяване на ищеца, като кредитор на свой съдружник. Счита, че отговорността за разноски има обективен, безвиновен характер и от значение при разпределянето й е единствено изхода от правния спор. Доколкото не е уважен иска на „Ю. Б. АД ответникът счита, че не следва да отговаря за понесени от ищеца разноски в производството. Наред с тези съображения, страната изтъква следните, релевантни според нея, факти: 1/ „Ю. Б. АД не е кредитор на „Е. Ч. АД, а на съдружника в дружеството - П. П.; 2 / производството по ликвидация е доброволно и за дружеството не е съществувало задължение за инициирането му; 3/ събраните по делото доказателства безспорно установяват, че дори да би бил допустим, искът би бил неоснователен. Насетне молителят неправилно цитира, като мотиви на касационния състав, части от постановеното касационно решение единствено възпроизвеждащи мотиви на въззивната инстанция.

Ответната страна - „Ю. Б. АД – оспорва молбата, като споделя за правилни и обосновани мотивите на касационния състав.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана за подаването й страна, но е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Правно несъстоятелно е съобразяването на възможен изход по съществото на правния спор, при разпределяне отговорността за разноски в производство, приключило с прекратяване, без формиране на сила на пресъдено нещо по правния спор. Правно несъстоятелни са и доводите на молителя, че ищецът е кредитор на съдружник в „Е. Ч. „ ООД , а не на самото дружество, както и че дружеството не е било длъжно да инициира производство по ликвидация, предходно на предявяването на иска по чл. 517 ГПК. Тези доводи не отчитат правното основание на иска и целените от постановяването му правни последици, поради което именно дружеството - вземане от ликвидационен дял спрямо което притежава длъжника - съдружник в същото и от което вземане кредиторът – ищец цели да се удовлетвори с откриване на производство по ликвидация на дружеството, с което би възникнала изискуемост на същото - е процесуално легитимирано като ответник. При това, производството по ликвидация, вкл. доброволна, не е единствено възможния начин за удовлетворяване на кредитора, но принудителната ликвидация е единствено възможния и целен с иска по чл. 517 ГПК такъв, при липса на доброволно погасяване на задължението, вкл. от дружеството. Доколкото подобно поведение, вкл. иницииране на доброволна ликвидация, не е било предприето от „Е. Ч. ООД предходно на завеждането на иска, дало повод за последното, нито ответникът е признал иска – напротив, продължава да поддържа неговата неоснователност, по аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът следва да отговаря за понесените от ищеца разноски. С формалното си съдържание разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не предполага приложение само в случай на произнасяне по съществото на спора / за разлика от чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК /, а настоящият състав не съзира основания за стеснителното й тълкуване, предлагано от молителя в този смисъл. В случая следва да се приложи аналогично постоянната практика на ВКС, обективирана в множество определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК /определение № 843/17.11.2014г. по ч. гр. д. № 6176/2014г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 300/20.04.2012г. по ч. гр. д. № 245/2012г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 626/20.08.2012г. по ч. гр. д. № 275/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 277 от 14.05.2014г. по ч. гр. д. № 2432/2014г. на ВКС, ГК, I г. о. и други /, съгласно която, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказа от иска са извършени / ерго - основанието за прекратяване на производството е / поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, например извършено плащане на претендираната сума / в случая - инициирано от ответника производство по ликвидация на дружеството, с което би възникнало и правото на ликвидационен дял на съдружника - длъжник /, ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска. Смисълът на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е ответникът да не се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца, които предпоставки са налице в настоящия случай.

Като не намира основание да ревизира преценката си, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Е. Ч. ООД / в ликвидация / - вх. № 16485/11.09.2025 г., за изменение по реда на чл . 248 ГПК на решение № 250/18.08.2025г. на І т. о. на Върховен касационен съд, в частта му с характер на определение по отговорността за разноски . Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: