ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3209

гр. София, 12.11.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 1376 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ф. Р. ЕАД със седалище в [населено място] - чрез процесуален представител адвокат, против решение № 28 от 04.04.2025 г., постановено по в. т. д. № 226/2024 г. на Апелативен съд - В. Т. С посоченото решение е отменено решение № 37 от 04.08.2024 г. по т. д. № 66/2023 г. на Окръжен съд - Ловеч в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която е осъден К. В. А. (солидарно с „Агро груп Луковит“ ЕООД и Д. В. В.) да заплати на „Ф. Р. ЕАД сумата 139 031.43 лв. - главница по запис на заповед, издаден на 20.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 03.11.2023 г., до окончателното плащане и разноски в размер на сумата 15 036 лв., и е отхвърлен предявеният от „Ф. Р. ЕАД срещу К. В. А. иск за заплащане на сумата 139 031.43 лв., претендирана като дължима по записа на заповед от 20.04.2021 г. с падеж 15.11.2021 г., издаден от „Агро груп Луковит“ ООД и авалиран от Д. В. В. и от К. В. А., обезпечаващ договор за покупко - продажба (фючърсна сделка) от 20.04.2021 г., като е осъдено „Ф. Р. ЕАД да заплати на К. А. разноски в размер на 2 781 лв. - за въззивното производство, и в размер на 8 767 лв. - за производството пред първата инстанция.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждането и преценката на фактите и доказателствата по делото. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулиран е следният въпрос, за който се твърди, че е от значение за изхода на делото и че е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочена практика на ВКС в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения: „Може ли при постановяване на решението си въззивният съд да разглежда възражение, направено след установените за това в чл. 133 ГПК срокове“.

Ответникът по касация К. В. А. от [населено място] не е подал отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е съобразил безспорните между страните факти, че: На 20.04.2021 г. е сключен договор за покупко - продажба (фючърсна сделка) между „Ф. Р. ЕАД като купувач и „Агро груп Луковит“ ООД като продавач, представлявано от управителя К. А., с който е постигнато съгласие за продажба на 1 000 тона царевица реколта 2020/2021 г. срещу авансово заплащане на цена от 265 000 лв. със срок за предаване на стоката 15.11.2021 г. В клаузите на т. 2.3 и т. 5.6 е уговорено, че за обезпечаване на задълженията си по договора дружеството - продавач ще издаде запис на заповед. В договора, след подписите на представителите на продавача и на купувача, е обективиран ръкописен текст, скрепен с подписите на представляващите, със съдържание „при продажба на дружествените дялове и прехвърляне на дружеството на нов собственик всички права и задължения по договора и съпътстващите го документи /записи на заповед/ ще се прехвърлят на новия собственик, като К. В. А. ще бъде освободен изцяло от всички поети задължения по договора“. В изпълнение на поетото с договора за продажба задължение на 20.04.2021 г. продавачът „Агро груп Луковит“ ООД е издал в полза на „Ф. Р. ЕАД запис на заповед за сумата 312 700 лв. с падеж 15.11.2021 г. и място на плащане [населено място], [улица], офис и място на дейност на „Ф. Р. ЕАД. Записът на заповед е авалиран от физическите лица Д. В. В. и К. В. А.. След издаване на данъчна фактура № 282/28.04.2021 г. „Ф. Р. ЕАД е превело по банкова сметка на „Агро груп Луковит“ ООД сумата 265 000 лв. - авансово плащане на цената на 1 000 тона царевица.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установени и следните релевантни за спора обстоятелства: На 01.06.2021 г. е сключен договор с нотариална заверка на подписите, с който К. В. А. като съдружник в „Агро груп Луковит“ ООД е продал на Д. В. В. дружествения си дял, съответстващ на 200 дяла от капитала на дружеството. Прехвърлянето на дяловете е вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията на 16.06.2021 г. След промяната в правноорганизационната форма на „Агро груп Луковит“ ЕООД е подписан анекс № 1 към договора за продажба от 20.04.2021 г., с който страните по договора са констатирали частично изпълнение на поетите от продавача задължения за доставка и са се съгласили последният да достави 600 тона пшеница реколта 2022 г. на стойност 320 лв./тон и 300 тона царевица реколта 2022 г. на стойност 252.50 лв./тон в срок до 31.20.2022 г. В анекса е уговорено учредяване на ипотека с цел обезпечаване изпълнението на поетите от продавача задължения, като действието на анекса е поставено в зависимост от изпълнението на поетото обезпечително задължение и е постигнато съгласие, че с доставяне на уговорените количества пшеница и царевица страните ще считат договора от 20.04.2021 г. за окончателно изпълнен. На 29.11.2022 г. страните по договора са подписали анекс № 2, с който отново са констатирали неизпълнение на задълженията за доставка на стоки от страна на продавача и са предоговорили условията на продажбата. Според неоспореното заключение на изслушаната в първоинстанционното производство съдебносчетоводна експертиза всички фактури, издадени във връзка с договора за продажба и двата анекса към него, са осчетоводени от продавача и от купувача, като в счетоводството на „Агро груп Луковит“ ЕООД е отразено задължение за 135 672.35 лв., от които 104 032.05 лв. - главница за недоставено количество стоки, и 31 640.30 лв. - лихви за периода от 28.04.2021 г. до 20.01.2022 г.

При постановяване на решението си въззивният съд е констатирал, че с отговора на исковата молба ответникът К. А. е оспорил иска с възражение, че не дължи претендираната сума, тъй като в договора за продажба е уговорено прекратително условие за освобождаването му от отговорност в случай на продажба на дружествения му дял в „Агро груп Луковит“ ЕООД, което се е сбъднало на 01.06.2021 г. - датата, на която е прехвърлил дружествения си дял на другия съдружник Д. В.. След преценка на фактите по делото въззивният съд е направил извод за основателност на противопоставеното от ответника възражение. За да разгледа възражението, съдът е изходил от възприетото в константната практика на ВКС разрешение, че възможността авалистът да противопостави на приносителя на менителничния ефект лични възражения на хонората, основани на обезпеченото с ефекта каузално правоотношение, по което той не е страна, е обусловена от недобросъвестност или злоупотреба с право от страна на приносителя, които следва да се докажат от авалиста. Като е акцентирал върху обстоятелството, че ищецът е подписал договора със съдържанието, включващо посочената уговорка, въззивният съд се е произнесъл, че той знае за съществуването й, т. е. че е недобросъвестен при упражняване на правата по записа на заповед (с оглед сбъдването на предвиденото в нея прекратително условие), и поради това ответникът може да се защитава с възражения, основани на обезпеченото със записа на заповед каузално правоотношение.

Посредством тълкуване на уговорката, обективирана в ръкописния текст на договора, съдът е достигнал до извод, че чрез нея страните по продажбеното правоотношение са постигнали съгласие в полза на ответника К. А. за отпадане на обезпечителната му отговорност за задълженията на дружеството - продавач, в което той е участвал като съдружник, в случай на отчуждаване на дружествения му дял. Предвид безспорния по делото факт, че със сключения на 01.06.2021 г. ответникът е прехвърлил дружествения си дял в „Агро груп Луковит“ ООД на другия авалист Д. В., който е станал едноличен собственик на капитала и управител на дружеството, въззивният съд е заключил, че уговореното в полза на ответника прекратително условие се е сбъднало и че той не следва да отговаря за изпълнението на поетите от дружеството задължения. Аргумент за съществуващата при сключване на договора воля на страните по каузалното правоотношение ответникът А. да бъде освободен като авалист в случай на прехвърляне на дружествения му дял и поетите от дружеството - продавач задължения да бъдат гарантирани от последващия едноличен собственик на капитала и управител на дружеството Д. В., е изведен и от съдържанието на подписаните анекси, с които след сбъдване на ползващото ответника прекратително условие купувачът и продавачът са постигнали съгласие за нов вид обезпечение - учредяване на договорна ипотека. В съответствие с направените изводи въззивният съд е приел, че поради сбъдване на уговореното в договора прекратително условие А. не отговаря като авалист по издадения с обезпечителна функция запис на заповед, и е отхвърлил предявения срещу него иск с правна квалификация чл. 535 вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ след отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната с въззивната жалба на ответника осъдителна част.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - В. Т. въззивно решение.

Според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК се допуска по разрешен с обжалваното въззивно решение правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства.

Поставеният от касатора въпрос, с който е обосновано приложното поле на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване - да е от значение за изхода на делото, тъй като постановеният с обжалваното решение правен резултат не е обусловен от неговото разрешаване. Въпросът е зададен в контекста на поддържаното в касационната жалба оплакване, че въззивният съд се е произнесъл по възражение на ответника за недобросъвестност на ищеца - настоящ касатор при упражняване на правата му на приносител на записа на заповед, наведено едва с въззивната жалба при отсъствие на особени непредвидени обстоятелства по чл. 133, предл. 3 ГПК. Тезата на касатора, че въззивният съд е основал решаващите си изводи по съществото на спора на преклудирано възражение на ответника, не кореспондира с данните по делото и с мотивите към обжалваното решение. В мотивите въззивният съд е възпроизвел съдържащите се в отговора на исковата молба възражения на ответника, едно от които е възражението за отпадане на отговорността му като авалист по записа на заповед поради сбъдване на прекратително условие, уговорено в негова полза в обезпечения със записа на заповед договор за покупко - продажба между дружеството - ищец (приносител на записа на заповед) и „Агро груп Луковит“ ООД (издател на записа на заповед). По същество възражението се свежда до релевирана в процеса недобросъвестност на ищеца при упражняване на правата по записа на заповед, изразяваща се в предявяване на иск срещу ответника за заплащане на сумата по записа на заповед въпреки уговореното в договора за продажба и настъпило след поемане на менителничното задължение прекратително условие, с което страните по обезпеченото със записа на заповед каузално правоотношение са обвързали отпадането на отговорността на ответника като авалист. При осъществяване на решаващата си дейност съобразно правилата на чл. 269 ГПК въззивният съд е разгледал възражението - така, както е заявено в отговора на исковата молба, и е формирал извод за неговата основателност. Произнасянето на въззивния съд, че като страна по договора за продажба ищецът - касатор е знаел за съществуващата в полза на ответника - авалист уговорка за освобождаване от менителнична отговорност, е резултат от преценката на съда за доказана по делото недобросъвестност на приносителя на записа на заповед, въведена своевременно в процеса чрез фактическите твърдения в отговора на исковата молба, с които ответникът е обосновал защитата си срещу иска. Правилността на тази преценка не е предмет на проверка в стадия на производството по чл. 288 ГПК и несъгласието на касатора с изводите, до които е достигнал въззивният съд вследствие на нея, не е основание обжалваното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.

Несъответствието на единствения формулиран в изложението въпрос с общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, поради което и с оглед разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС не следва да се обсъжда посочената от касатора практика на ВКС.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 28 от 04.04.2025 г., постановено по в. т. д. № 226/2024 г. на Апелативен съд - В. Т.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: