ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5180

София, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВАкато изслуша докладваното от съдия Вълдобрева гр. дело № 2568/2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор от Софийска градска прокуратура, против решение №2322 от 15.04.2025г., постановено по въззивно гр. дело № 8175/2024г. на Софийския градски съд. С обжалваното решение след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 7342 от 22.04.2024г. по гр. д. № 54204/2022г. на Софийския районен съд, 34 състав, Прокуратурата на РБ е осъдена да плати на Н. С. С. сумата 15 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на наказателно преследване, приключило с влязла в сила на 13.12.2021г. оправдателна присъда по нохд № 4493/2015г. на СРС, 98 състав, потвърдена с решение № 303/13.12.2021г. по внохд № 3286/2021г. на СГС, ведно със законната лихва от 13.12.2021г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над присъдените 15 000 лева до претендираните 25 000 лева.

Касаторът - Прокуратурата на РБ обжалва решението в осъдителната част, като поддържа, че в тази част то е неправилно и необосновано. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и формулира следните въпроси: 1. При определяне на основанието и предпоставките за носене на отговорност от държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, както и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди; 2. Как се прилага обществения критерии за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице. Според касатора първият въпрос е разрешен в противоречие с т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968г. и с решение № 302/04.10.2011г. по гр. д.№ 78/2011г. на І ГО; решение № 321/26.11.2014г. по гр. д. № 2516/2014г. на ІV ГО. Вторият въпрос - в противоречие с решение № 480/ 23.04.2013г. по гр. д. № 85/2012г. на ІV ГО, решение № 832/10.12.2010г. по гр. д.№593/ 2010г. на ІV ГО.

Ищецът Н. С. С. не изразява становище по жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд.

По предварителния въпрос относно допустимостта на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира следното:

Разгледан е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 25 000 лева, причинени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан. Първоинстанционният съд е намерил иска за частично основателен и го е уважил за сумата 10 000 лева.

Сезиран с въззивни жалби от двете спорещи страни въззивният съд е приел от фактическа и правна страна следното: на 16.03.2006г. с постановление на СРП е започнало полицейско производство срещу Е. Т. И. и Н. С. по ДП № 5052/2006г. на 08 РУ - СДВР за престъпление по чл. 201, вр. с чл. 20, ал. 1, вр. с ал. 1 НК; срещу тези лица е внесен в СРС обвинителен акт за престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК (длъжностно присвояване и документно престъпление) и в СРС е било образувано нохд № 7824/2010г., приключило с оправдателна присъда; Прокуратурата е протестирала присъдата и по образуваното въззивно наказателно производство пред СГС е постановено връщане на делото за ново разглеждане. Повторното първоистанционно производство по нохд № 4493/2015г. на СРС е приключило с постановена на 28.05.2019г. оправдателна присъда, която отново е протестирана от СРП и потвърдена от СГС с окончателно решение от 13.12.2021г. по внохд № 3286/2021г. Въззивният съд е обобщил, че цялото наказателно производство е продължило 15 години и 9 месеца, като липсват данни ищецът да е отказвал съдействие на разследващите органи и на съда или с цялостното си поведение да е станал причина за неоснователно забавяне на делото. Предвид установеното въззивният съд е приел, че оправдаването на Н. С. с влязъл в сила съдебен акт е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е било незаконно; доколкото същото е било повдигнато от ответника-неговото поведение е било противоправно; предвид това Прокуратурата дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице – чл. 4 ЗОДОВ. За да определи размера на обезщетението, претендирано от ищеца въззивният съд е съобразил освен периода от време, през който спрямо С. реално са били предприети действия по наказателно преследване, така и наложената най-лека мярка за неотклонение „подписка“ (която в минимална степен е ограничила свободата на свободно придвижване и не е променила значително обичайния му начин на живот). Отчел е характера на престъплението, за което е било повдигнато обвинение-квалифициран състав на длъжностно присвояване и документно престъпление, за които се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години, т. е. касае се за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Съдът е подчертал, че ищецът има чисто съдебно минало и повдигането и поддържането на обвинение срещу него за умишлено престъпление само по себе си сочи на настъпило неблагоприятно отражение върху психиката му като неосъждан човек. Съобразил е и установените от гласните доказателства промени в психическото и емоционално състояние на ищеца: сериозен психически стрес, довел до нарушения в храненето, в съня, до главоболия и тревожност; социална дистанцираност от колеги и приятели; затворил се в себе си; изпитвал несигурност и страх от осъждане; изпитвал и затруднения в намирането на работа в сферата на автомобилостроенето. Съдът е анализирал заключението на допуснатата съдебнопсихологическа експертиза според която Н. С. е преживял емоционален стрес, изпитвал негативни емоции по време на целия период на наказателното производство, довело до чувство на притеснение, напрежение, обида, огорчение, професионална унизеност и потиснатост; тези негативни преживявания са довели до затваряне в себе си, нежелание за общуване, невъзможност да чувства радост от живота; на физиологично ниво ищецът изпитвал затруднения в концентрацията, намалена активност и работоспособност, както и безсъние, главоболие, усещане за напрегнатост. Въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетелката С. в частта, в която е заявила, че съпругът й е имал репродуктивни проблеми и същите били свързани с наказателното производство, тъй като е приел, че в тази част показанията не възпроизвеждат непосредствени впечатления на лицето за осъществени факти, а представляват оценъчни съждения, които не се подкрепят от останалите доказателства. Не е кредитирал и показанията на свидетеля С., който заявил, че брат му получил косопад и обриви по лицето и главата на нервна почва. Съдът се е позовал на заключението на СПЕ, според което установеното при ищеца през 2013г. състояние на астенозооспермия е резултат от многобройни и различни по своята същност причини (вродени заболявания, инфекции, телесна температура, начин на живот и хранене), като не може да бъде определена най-вероятната причина. Предвид това е приел, че не може да се изведе пряка причинно-следствена връзка между негативните емоционални преживявания и посоченото здравословно състояние. С оглед изложеното и при липсата на доказателства медицинските проблеми на ищеца, свързани с репродуктивни затруднения, косопад и обриви, да произтичат пряко и непосредствено от преживяното наказателно преследване срещу него, въззивния съд е приел, че не следва да се ангажира отговорността на ответника за тези неимуществени вреди. В заключение и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и при комплексното зачитане на всички анализирани обстоятелства, обуславящи значително висока степен на психически стрес и тревожност предвид твърде дългия период на наказателно производство срещу ищеца и изпитаните затруднения в намирането на работа в съответния бранш, в който ищецът има професионален опит, но и сочещи към липса на причинна връзка между незаконното обвинение и здравословните проблеми на лицето, въззивният съд е счел, че справедливият размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е 15 000 лева и за тази сума е уважил предявения иск, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на съдебния акт за оправдаване на ищеца в сила (13.12.2021г.), доколкото от този момент ответникът е изпаднал в забава.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Прокуратурата поставя въпроси, отнасящи се до определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и дължимата от съда преценка на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Въпросите осъществяват общата предпоставка за достъп до касация, тъй като обуславят решаващата воля на въззивния съд и са поставени в основата на неговата дейност по разрешаване на спора (така постановките на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС). Въпросите не удовлетворяват допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По приложението на чл. 52 ЗЗД е налице последователна, трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС, включително и задължителна - т.ІІ от ППВС № 4/23.12.1968г. и ТР № 3/22.04.2005г. по тълк. дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС. Според тази съдебна практика „справедливостта“ като критерий за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, винаги включва конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите права са имали за своя притежател и е свързан с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението; в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. На обезщетяване подлежат само неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Принципът на справедливост по чл. 52 ЗЗД включва в най-пълна степен обезщетяване на реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, а когато дадена вреда не е пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, тя не подлежи на репариране. Тази практика е изцяло съобразена от въззивния съд, който е обсъдил твърденията на ищеца, на които се основава претенцията за обезщетение на неимуществените вреди, взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства от значение за определяне размера на обезвредата и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъденото обезщетение. Съдът е анализирал всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице вреди и е присъдил обезщетение за тези болки и страдания, които са в причинна връзка с повдигнатото спрямо ищеца незаконно обвинение, поддържано 15 години и 9 месеца, по което той е оправдан. При определянето на размера на обезщетението е съобразена освен продължителността на наказателното производство и тежестта на деянията, предмет на процесните обвинения; мярката за процесуална принуда; причинените негативни емоции по време на цялото наказателно производство, причинили на ищеца и физиологически неудобства и проблеми, отчетено е и цялостното отражение на незаконното обвинение върху личността на ищеца. Преценката на въззивния съд, че сумата 15 000 лева справедливо ще обезщети претърпените от Н. С. морални вреди от незаконното обвинение не е абстрактна, а е с оглед конкретната фактическа обстановка по делото. Трябва да се допълни, че както ППВС № 4/23.12.1968г., така и ТР № 3/22.04.2005г. по тълк. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС дават общи указания за начина, по който следва да процедира съда при определяне на размера на обезщетението и какви факти и доказателства трябва да бъдат взети предвид за това. Размерът на обезщетението обаче се определя конкретно за всеки отделен случай, като се вземат предвид специфичните обстоятелства и установената по делото фактическа обстановка. Затова и твърдяното от Прокуратурата противоречие на въззивното решение с установената съдебна практика, не може да се извлича от определения в различните решения размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Предвид всичко изложено касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Прокуратурата на РБ не може да бъде допуснато.

Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на ІV ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 2322 от 15.04.2025г., постановено по въззивно гр. дело № 8175/2024г. на Софийския градски съд в обжалваната от Прокуратурата част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: