ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3215

гр. София, 12.11.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №1164 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от И. А. К., чрез адв.И.И. против решение №82/10.02.2025г., постановено по в. т.д. №619/2024г. по описа на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение №373/19.01.2024г., постановено по т. д. №7231/2021г. по описа на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е уважен искът на Националната агенция за приходите с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, като е обявен за недействителен по отношение на Държавата, като възмездна сделка с имуществено право на длъжника, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, договора за прехвърляне на собственост върху недвижим имот за погасяване на парично задължение, сключен на 5.04.2019г. с нотариален акт №11, том II, рег. №4618, дело № 196/2019 г. на нотариуса Цв.С. с който „Нов ресурс“ ЕООД - [населено място], чрез управителя И. А. К. прехвърля на И. А. К. правото на собственост върху:самостоятелен обект в сграда с идентификатор №68134.1932.2226.1.3, одобрен със Заповед № РД-18-68/ 2.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-22-100/ 28.01.2013 г. на началника на СГКК - [населено място], находящ се в [населено място], район „Витоша“, [улица], ет. 3, а съгласно схема находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №68134.1932.2226, с предназначение на самостоятелния обект: за склад, брой нива на обекта - 1, с площ от 256.61 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата, съгласно схема на АГКК: на същия етаж - няма, под обекта - 68134.1932.2226.1.2, над обекта - няма, който самостоятелен обект в сграда, съгласно документ за собственост съставлява трети етаж от сграда, находяща се в [населено място], Столична община, район „Витоша“,[жк], [улица], приета като сграда с обществено-обслужващо предназначение - „Автодиагностичен център и офиси“, построена на основание Разрешение за строеж №574/11.12.2003г., със забележка съгласно чл. 154, ал. 2, т. 5, 6, 7 от ЗУТ от 6.02.2004г. на главния архитект на Столична община, район „Витоша“, със застроена площ на сградата съгласно Разрешение за ползване №12-Г.Г. и Р.Г-17/ 2.03.2005г., издадено от Столична РДНСК от 236.14 кв. м., който етаж е преустроен въз основа одобрени на 10.02.2010г. от Главния архитект на район „Витоша“ за „Промяна на предназначението на автодиагностичен центьр и офиси в пицария, сладкарница и офиси със застроена площ на сградата 285.40 кв. м. и разгърната застроена площ на сградата от 798.62 кв. м., като функционално самостоятелно помещение с предназначение на складове и офиси, състоящо се по одобрен проект от: преддверие, коридор, кабинет, склад, офис, склад 1, битови помещения, санитарно помещение, машинно отделение с площ на това ниво по проект от 256.61 кв. м., в която площ се включа и площта на стълбищната клетка, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ II-753, в който е построена сградата, в квартал 9 съгласно действащия подробен устройствен план на [населено място], м. ,Манастирски ливади – запад“, утвърден със Заповед № РД-09-50-6/ 10.02.1999 г., Решение № 6, т. 2 по Протокол № 24/ 30.03.2001 г. на СОС и Решение № 85 по Протокол № 56/ 6.08.2003 г. на СОС, с площ на УПИ по графични данни от 494 кв. м., при граници на УПИ по скица № СТ-94-Г- 54/18.03.2004г., презаверена на 16.04.2007 г., както и от актуална извадка от РП на посочената местност, издадена по искане изх. № 4126/18.02.2013г. на Столична община, район „Витоша“, ул. „***“, УПИ I-725а, имот пл. номер 753 - отреден за улица - разширение на [улица], като страните се съгласяват, че с прехвърлянето на правото на собственост върху имота „Нов ресурс“ ЕООД погасява паричното си задължение в размер на 266 000 лева към И. А. К..

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържа, че съдът е достигнал до неправилен извод, че са установени елементите от фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК. Оспорва както констатациите за редовно връчване на заповед за възлагане на ревизия за задълженото лице „Н. Р. ЕООД преди процесното прехвърляне на собствеността, така и на обстоятелството, че даденото от дружеството значително надхвърля стойността на полученото по договора. Сочи, че договорената продажна цена е малко по-ниска от данъчната оценка и по-висока от пазарната стойност на имота. Излага доводи за необоснованост на изводите на съда, че не е доказано съществуването на вземане на И. К. от „Н. Р. ЕООД на основание договор за заем, като поддържа, че в случая е налице погасяване на парично задължение чрез прехвърляне на собственост. Моли да бъде отменено решението и да бъде отхвърлен иска. Претендира направените по делото за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК.

Касаторът твърди, че е налице основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като обжалваното решение е постановено при очевидна неправилност. Позовава се на противоречия в мотивите на решението, нарушение на формалната логика и явна необоснованост на изводите на съда

Поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос, значим за изхода на спора въпрос- „Какво следва да се разбира под израза „значително“ в разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, за да се приложи критерият за относителна недействителност, съответно за разваляне на една сделка? Какъв би бил критерият, по който да се преценява дали „даденото значително надхвърля стойността на полученото“- абсолютна сума, процент от оценката на даденото или нещо друго?“. Твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът НАП, чрез юриск.В.П. изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд. Намира, че след преценка на конкретно установените факти и обстоятелства по делото и въз основа на анализ и преценка в тяхната съвкупност, решаващият състав е достигнал до обоснован извод, че е налице хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК. Претендира присъждане на юриск. възнаграждение.

Ответникът „Н. Р. ЕООД не подава отговор на жалбата в законоустановения срок.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима – подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен искът с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, въззивният съд приема, че се доказва при условията на пълно и главно доказване фактическия състав на правната норма - възмездна сделка с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото, сключена след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, при която са установени публични задължения. Решаващият състав намира, че Заповед за възлагане на ревизия №P- 22002218007078-020-001/20.11.2018г. е връчена редовно на първия ответник „Н. Р. ЕООД на 05.12.2018г., съгласно чл. 29, ал. 1 и чл. 30, ал. 6 ДОПК /с електронно съобщение на посочения електронен адрес за получаване на съобщения [електронна поща]/; ирелевантно е на кой адрес е връчена заповедта за продължаване на срока на ревизията; безспорно е, че в ревизионния акт са установени публични задължения за ДДС в общ размер 23 870.82 лева и лихви за просрочие в общ размер 27 804.69 лева, като актът не е бил обжалван от задълженото лице и е влязъл е в сила на 25.07.2019г. Предвид безспорния факт, че процесната сделка е сключена на 05.04.2019г., т. е. след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия, при която са установени непогасени публични задължения, съдът отграничава като основен спорен въпрос - дали при възмездното прехвърляне на имуществени права на длъжника даденото значително надхвърля по стойност полученото. Излага мотиви, че от съдържанието на нотариалния акт, с който дружеството прехвърля на своя едноличен собственик и управител собствеността върху описания недвижим имот, може да се констатира, че целта на страните е да уредят отношенията си във връзка със задължението на дружеството - продавач да върне сумата 266 000 лева, предоставена му от приобретателя – купувач, по силата на договора за заем от 24.06.2013г. Въззивният състав счита, че доколкото няма реално предаване на посочената в нотариалния акт като стойност на имота сума от купувача на продавача, следва да се установи дали двата договора - за заем от 24.06.2013 г. и за прехвърляне на собственост - от 5.04.2019 г., представляващи стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото състояние на търговското предприятие, по смисъла на чл. 3, ал. 2 Закона за счетоводството, са били счетоводно отчетени в хронологичен ред, в съответствие с изискването в цитираната разпоредба.

След анализ на доказателствата, съдът приема, че договорът за заем от 24.06.2013г. е неистински, като в счетоводна документация на търговското дружество не се съдържат хронологични счетоводни регистри, от които да може да се установи „осчетоводяване на сумата от 266 000 лева като получен заем, както и неговото връщане“, няма и данни И. К. да е декларирал предоставен заем. Стига до извод, че не се установява постъпване на сумата 266 000 лева в патримониума на дружеството, предоставена от едноличния собственик на капитала по валиден договор за заем, респ. за К. не е възникнало задължение да върне сумата в деня на падежа - 31.11.2014г.

Като приема, че договорът от 05.04.2019г. е с правната характеристика на уредения в чл. 65 ЗЗД изпълнителен способ „даване вместо изпълнение“, т. е. представлява правна сделка с погасително действие за предходно съществуващо задължение, възникнало на различно основание, и като счита, че към деня на извършването на тази сделка за търговското дружество не е съществувало произтичащо от договор за заем парично задължение към неговия едноличен собственик, което да бъде погасено посредством прехвърлянето на собствеността върху имота, въззивният съд намира, че дружеството се е разпоредило със свои имуществени права при обективна липса на насрещна престация. Приобретателят е придобил недвижим имот с пазарна цена към 2019г. в размер на 239 220.50 лева, като не е извършил оценима в пари насрещна престация, поради което неравностойността на престациите е значителна по смисъла на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК и обуславя недействителност на сделката по отношение на органа по приходите.

Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основанието на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол – очевидна неправилност. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен в явно противоречие на закона или въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Въззивният съд приема, че по силата на процесния договор страните са постигнали съгласие за прехвърляне на правото на собственост на описания недвижим имот, с което се погасява задължението на приобретателя да върне на прехвърлителя сумата 266 000 лева, дължима по договор за заем. Стига до извод за доказана значителна неравностойност на насрещните престации по сделката, обоснован с доводи за обективна липса на насрещна престация - липса на задължение за връщане на сумата 266 000 лева по договор за заем.

Настоящият състав счита, че следва въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за проверка дали изводите за липса на насрещна престация и за неравностойност на двете насрещни престации са взаимно изключващи се и вътрешно противоречиви, което би довело до явна необоснованост на изложените мотиви.

Касаторът следва да внесе държавна такса на основание чл. 18, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 1 404.25 лева.

Воден от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение №82/10.02.2025г., постановено по в. т.д. №619/2024г. по описа на Апелативен съд - София.

Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 1 404.25 лева. При неизпълнение на указанията производството по делото подлежи на прекратяване.

След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на Първо ТО за насрочване в открито съдебно заседание или на състава за прекратяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.