Р Е Ш Е Н И Е
№ 102
гр. София, 17.04.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
при секретаря П. П. като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №1164 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. А. К., чрез адв.И.И. против решение №82/10.02.2025 г., постановено по в. т.д. №619/2024 г. по описа на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение №373/19.01.2024 г., постановено по т. д. №7231/2021 г. по описа на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е уважен искът на Националната агенция за приходите с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, като е обявен за недействителен по отношение на Държавата, като възмездна сделка с имуществено право на длъжника, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, договорът за прехвърляне на собственост върху недвижим имот за погасяване на парично задължение, сключен на 5.04.2019 г. с нотариален акт №11, том II, рег. №4618, дело № 196/2019 г. на нотариуса Цв.С., с който „Нов ресурс“ ЕООД - [населено място], чрез управителя И. А. К. прехвърля на И. А. К. правото на собственост върху: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №68134.1932.2226.1.3, одобрен със Заповед № РД-18-68/ 2.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-22-100/ 28.01.2013 г. на началника на СГКК - [населено място], находящ се в [населено място], район „В.“, [улица], ет. 3, а съгласно схема находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №68134.1932.2226, с предназначение на самостоятелния обект: за склад, брой нива на обекта - 1, с площ от 256.61 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата, съгласно схема на АГК: на същия етаж - няма, под обекта - 68134.1932.2226.1.2, над обекта - няма, който самостоятелен обект в сграда, съгласно документ за собственост съставлява трети етаж от сграда, находяща се в [населено място], Столична община, район „В.“,[жк], [улица], приета като сграда с обществено-обслужващо предназначение - „Автодиагностичен център и офиси“, построена на основание Разрешение за строеж №574/11.12.2003 г., със забележка съгласно чл. 154, ал. 2, т. 5, 6, 7 от ЗУТ от 6.02.2004 г. на главния архитект на Столична община, район „В.“, със застроена площ на сградата съгласно Разрешение за ползване №12-Г.Г. и Р.Г-17/ 2.03.2005 г., издадено от Столична РДНСК от 236.14 кв. м., който етаж е преустроен въз основа одобрение на 10.02.2010 г. от Главния архитект на район „В.“ за „Промяна на предназначението на автодиагностичен центьр и офиси в пицария, сладкарница и офиси със застроена площ на сградата 285.40 кв. м. и разгърната застроена площ на сградата от 798.62 кв. м., като функционално самостоятелно помещение с предназначение на складове и офиси, състоящо се по одобрен проект от: преддверие, коридор, кабинет, склад, офис, склад 1, битови помещения, санитарно помещение, машинно отделение с площ на това ниво по проект от 256.61 кв. м., в която площ се включва и площта на стълбищната клетка, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ II-753, в който е построена сградата, в квартал 9 съгласно действащия подробен устройствен план на [населено място], м. ,Манастирски ливади – запад“, утвърден със Заповед № РД-09-50-6/ 10.02.1999 г., Решение № 6, т. 2 по Протокол № 24/ 30.03.2001 г. на СОС и Решение № 85 по Протокол № 56/ 6.08.2003 г. на СОС, с площ на УПИ по графични данни от 494 кв. м., при граници на УПИ по скица № СТ-94-Г- 54/18.03.2004г., презаверена на 16.04.2007 г., както и от актуална извадка от РП на посочената местност, издадена по искане изх. № 4126/18.02.2013г. на Столична община, район „В.“,УПИ I-725а, имот пл. номер 753 - отреден за улица - разширение на [улица], като страните се съгласяват, че с прехвърлянето на правото на собственост върху имота „Нов ресурс“ ЕООД погасява паричното си задължение в размер на 266 000 лева към И. А. К..
Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържа, че съдът е достигнал до неправилен извод, че са установени елементите от фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК. Оспорва както констатациите за редовно връчване на заповед за възлагане на ревизия за задълженото лице „Н. Р. ЕООД преди процесното прехвърляне на собствеността, така и изводът, че даденото от дружеството значително надхвърля стойността на полученото по договора. Сочи, че договорената продажна цена е малко по-ниска от данъчната оценка и по-висока от пазарната стойност на имота. Излага доводи за необоснованост на изводите на съда, който приема, че не е доказано съществуването на вземане на И. К. от „Н. Р. ЕООД на основание договор за заем. Поддържа, че в случая е налице погасяване на парично задължение чрез прехвърляне на собственост. Моли да бъде отменено решението и да бъде отхвърлен иска. Претендира направените по делото за всички инстанции.
Ответникът НАП, чрез юриск.В.П. оспорва жалбата, като моли да бъде потвърдено въззивното решение. Намира, че след преценка на конкретно установените факти и обстоятелства по делото и въз основа на анализ и преценка в тяхната съвкупност, решаващият състав е достигнал до обоснован извод, че е налице хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК. Претендира присъждане на юриск. възнаграждение.
Ответникът „Н. Р. ЕООД не подава отговор на жалбата в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен искът с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, въззивният съд приема, че се доказва при условията на пълно и главно доказване фактическия състав на правната норма - възмездна сделка с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото, сключена след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, при която са установени публични задължения. Решаващият състав намира, че Заповед за възлагане на ревизия №P- 22002218007078-020-001/20.11.2018 г. е връчена редовно на първия ответник „Н. Р. ЕООД на 05.12.2018 г., съгласно чл. 29, ал. 1 и чл. 30, ал. 6 ДОПК /с електронно съобщение на посочения електронен адрес за получаване на съобщения [електронна поща]/; че е ирелевантно на кой адрес е връчена заповедта за продължаване на срока на ревизията; че е безспорно, че в ревизионния акт са установени публични задължения за ДДС в общ размер 23 870.82 лева и лихви за просрочие в общ размер 27 804.69 лева, като актът не е бил обжалван от задълженото лице и е влязъл е в сила на 25.07.2019 г. Предвид безспорния факт, че процесната сделка е сключена на 05.04.2019 г., т. е. след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия, при която са установени непогасени публични задължения, съдът отграничава като основен спорен въпрос дали при възмездното прехвърляне на имуществени права на длъжника даденото значително надхвърля по стойност полученото. Излага мотиви, че от съдържанието на нотариалния акт, с който дружеството прехвърля на своя едноличен собственик и управител собствеността върху описания недвижим имот, може да се констатира, че целта на страните е да уредят отношенията си във връзка със задължението на дружеството - продавач да върне сумата 266 000 лева, предоставена му от приобретателя – купувач по силата на договора за заем от 24.06.2013 г. Въззивният състав счита, че доколкото няма реално предаване на посочената в нотариалния акт като стойност на имота сума от купувача на продавача, следва да се установи дали двата договора - за заем от 24.06.2013 г. и за прехвърляне на собственост - от 5.04.2019 г., представляващи стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото състояние на търговското предприятие, са били счетоводно отчетени в хронологичен ред съгласно чл. 3, ал. 2 ЗСч.
След анализ на доказателствата, съдът приема, че договорът за заем от 24.06.2013 г. е неистински, като в счетоводната документация на търговското дружество не се съдържат хронологични счетоводни регистри, от които да може да се установи „осчетоводяване на сумата от 266 000 лева като получен заем, както и неговото връщане“, няма и данни И. К. да е декларирал предоставен заем. Стига до извод, че не се установява постъпване в патримониума на дружеството на сумата 266 000 лева, предоставена от едноличния собственик на капитала по валиден договор за заем, респ. не е възникнало и задължение за връщане на сумата на падежа - 31.11.2014 г.
Като приема, че договорът от 05.04.2019 г. е с правната характеристика на уредения в чл. 65 ЗЗД изпълнителен способ „даване вместо изпълнение“, т. е. представлява правна сделка с погасително действие за предходно съществуващо задължение, възникнало на различно основание, и като счита, че към деня на извършването на тази сделка за търговското дружество не е съществувало произтичащо от договор за заем парично задължение към неговия едноличен собственик, което да бъде погасено посредством прехвърлянето на собствеността върху имота, въззивният съд намира, че дружеството се е разпоредило със свои имуществени права при обективна липса на насрещна престация. Приобретателят е придобил недвижим имот с пазарна цена към 2019 г. в размер на 239 220.50 лева, като не е извършил оценима в пари насрещна престация, поради което неравностойността на престациите е значителна по смисъла на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК и обуславя недействителност на сделката по отношение на органа по приходите.
С определение №3215 от 12.11.2025 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност.
Предмет на спора са съединени в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 ДОПК за обявяване за недействителен по отношение на Държавата на процесния договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот за погасяване на парично задължение, сключен на 05.04.2019 г., с който „Нов ресурс“ ЕООД, чрез управителя И. А. К. прехвърля на И. А. К. правото на собственост върху описания недвижим имот, като страните се съгласяват, че с прехвърлянето на правото на собственост върху имота „Нов ресурс“ ЕООД погасява паричното си задължение в размер на 266 000 лева към И. А. К..
За да потвърди уважаването на първия иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, въззивният съд достига до обоснован извод, че заповедта за възлагане на ревизия /Заповед №P- 22002218007078-020-001/20.11.2018 г./ е връчена редовно на ответника „Н. Р. ЕООД на 05.12.2018 г., съгласно чл. 29, ал. 1 и чл. 30, ал. 6 ДОПК /с електронно съобщение на посочения електронен адрес за получаване на съобщения [електронна поща]/, като връчването на последващата заповед за продължаване на срока на ревизията няма правно значение и не променя релевантния факт, че процесната сделка е сключена след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия, при която са установени с влязъл в сила акт непогасени публични задължения за ДДС в общ размер 23 870.82 лева и лихви за просрочие в общ размер 27 804.69 лева. Касаторът не оспорва връчването на заповедта за възлагане на ревизията, а излага възражения за нередовно връчване на последващата заповед за продължаване на срока, които като неотносими към елементите от фактическия състав на чл. 216, ал. 1 не следва да се обсъждат.
Правилни са изводите на апелативния съд, че атакуваният договор между ответниците по своята същност е правна сделка с последиците по чл. 65 ЗЗД, като осъществява изпълнителния способ „даване вместо изпълнение“. Първият ответник прехвърля на втория ответник правото на собственост върху недвижим имот срещу погасяване на свое задължение към приобретателя, произтичащо от друго правоотношение, т. е. настъпва погасително действие по отношение на предходно съществуващо задължение на прехвърлителя, възникнало на различно основание /договор за заем/. Както правилно приема въззивният състав, в конкретния случай следва да се преценява съотношението между двете насрещни престации, т. е. между стойността на имота и размера на задължението, което се погасява, поради което следва да се оцени процесния имот и да се прецени съществували ли и в какъв размер задължение на приобретателя спрямо прехвърлителя.
Вътрешно противоречив е обаче изводът на съда, че е налице неравностойност на престациите, тъй като към деня на извършването на сделката за търговското дружество не е съществувало произтичащо от договор за заем парично задължение към неговия едноличен собственик, което да бъде погасено посредством прехвърлянето на собствеността върху имота, т. е. дружеството се е разпоредило със свои имуществени права при обективна липса на насрещна престация. Настоящият съдебен състав намира, че за да има неравностойност на две престации, те трябва да съществуват и да са с различна стойност. След като въззивният съд е счел, че едната от престациите не съществува, противоречащ на логиката е последващият извод, че това води до неравностойност на престациите. Не може да бъде споделено разбирането, че липсата на престация може да се приравни на престация със значително по-ниска стойност от насрещната. Следва да се отбележи, че основанието на договора за „даване вместо изпълнение“ е погасяване на старото задължение и ако това задължение не съществува към момента на сключване на договора, ще е налице нищожен договор поради липса на основание съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД. За относително недействителен по отношение на определен кръг лица може да бъде прогласен само валиден договор, който е породил своите правни последици между страните. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при извод за липса на насрещна престация договорът не може да бъде обявен за относително недействителен поради значителна неравностойност на престациите на основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК.
Независимо от гореизложеното, съставът на ВКС счита, че са необосновани изводите на апелативния състав за липса на насрещна престация по процесния договор. За да стигне до този извод, въззивният съд не обсъжда доказателствата в тяхната съвкупност, а кредитира само заключението на ССЕ, от което се установява нередовно водено счетоводство на длъжника „Нов ресурс“ ЕООД и неосчетоводяване на получен заем от И. К.. Съдът игнорира и обстоятелствата: че в исковата молба ищецът твърди, че процесната сделка е недействителна по отношение на Държавата, тъй като прехвърленият от длъжника недвижим имот е на стойност значително надхвърляща сумата 266 000 лева, като не оспорва съществуването на задължението на ответното дружество спрямо втория ответник И. К.; че писменият договор за заем е представен от ответника с отговора на исковата молба, като същият не е оспорен от ищеца нито относно автентичността му, нито като съдържащ недостоверна дата; че ищецът нито в първо открито съдебно заседание, нито в хода на делото е оспорил съществуването на заемното правоотношение, като едва в хода по същество е изразено съмнение дали сумите са действително получени от заемателя или има „симулиране на сделка“. Ищецът не твърди сключване между страните на симулативна сделка нито по отношение на атакувания като увреждащ публичния взискател договор за прехвърляне на недвижим имот срещу погасяване на задължение, нито по отношение на договора за заем от 24.06.2013 г., като обстоятелството, че договорите са сключени между свързани лица не доказва автоматично симулация.
Настоящият състав приема, че по делото се доказва сключването между страните на писмен договор за заем от 24.06.2013 г., както и предаването /чрез банкови преводи/ на сумата 266 000 лева от ответното дружество - заемодател на втория ответник – заемател. Безспорно дружеството не е водило редовно счетоводство, като получените суми от И. К. /едноличен собственик на капитала и управител/ с основание „захранване на сметка“ не са надлежно осчетоводени. Вещото лице сочи, че в процесния период /10.07.2013 г. – 31.12.2013 г./ банковата сметка на дружеството е захранвана единствено от внесени суми от И. К., като не са постъпвали суми от други лица; че сумите са послужили за финансиране дейността на дружеството; че липсват хронологично счетоводни регистри, годишни оборотни ведомости /освен за 2016 г./, както и надлежно заприходяване на получените суми по сметки от група 15 „Получени заеми“, но е възможно да се водят по сметка група 499 „Други кредитори“. При установяване на подписан между страните договор за заем, неоспорен по делото, и реално предаване на сумите от заемодателя на заемателя в уговорения срок и по уговорения начин, настоящият състав намира, че се доказва валидно сключен договор за заем, като обстоятелствата, че получените суми не са надлежно осчетоводени от заемателя и че заемодателят не е подавал ГДД и не е декларирал предоставен заем, не опровергават съществуването на заемното правоотношение. Вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство за съществуването на задължения, ако счетоводството е редовно водено /чл. 182 ГПК/, но това не означава, че липсата на надлежно осчетоводяване опровергава възникването и съществуването на вземания и задължения, ако същите се установяват от останалите доказателства по делото.
Предвид изложеното, настоящият състав не споделя извода на въззивния съд, че към момента на сключване на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу погасяване на парично задължение описаното задължение не е съществувало. С оглед заключението на СТЕ не се установява значителна неравностойност на насрещните престации по атакуваната сделка – средната пазарна стойност на прехвърления имот към релевантния момент /сключване на договора/ е 235 920.50 лева – по-ниска от задължението, което се погасява. Не се установява процесната сделка да е увреждаща Държавата като кредитор поради отчуждаването на недвижим имот – собственост на длъжника, срещу неравностойна насрещна престация, поради което и искът с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Воден от горното, ВКС счита, че въззивното решение следва да се отмени и да бъде отхвърлен искът с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК. Отхвърлянето на първия обективно предявен иск налага връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по останалите евентуално съединени искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 и т. 6 ДОПК. При новото разглеждане на делото следва да бъдат изследвани релевантните факти за сключване на сделката с намерение за увреждане на публичния взискател и сключването й във вреда на публичния взискател между свързани лица. При новото разглеждане на делото съдът следа да се произнесе по претенциите на страните за разноски за всички инстанции.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Първо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №82/10.02.2025 г., постановено по в. т.д. №619/2024 г. по описа на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение №373/19.01.2024 г., постановено по т. д. №7231/2021 г. по описа на Софийски градски съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Националната агенция за приходите срещу „Нов ресурс“ ЕООД, [населено място], ЕИК[ЕИК] и И. А. К., ЕГН [ЕГН], с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, за обявяване за недействителен по отношение на Държавата, като възмездна сделка с имуществено право на длъжника, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, договорът за прехвърляне на собственост върху недвижим имот за погасяване на парично задължение, сключен на 5.04.2019 г. с нотариален акт №11, том II, рег. №4618, дело № 196/2019 г. на нотариуса Цв.С., рег. №30 в НК.
ВРЪЩА делото на нов състав на въззивния съд за произнасяне по евентуално предявените искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 и т. 6 ДОПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.