О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50498

Гр. София, 06.10. 2023г.

Върховния касационен съд, Търговска колегия, II т. о. в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. С. ЧЛЕНОВЕ : П. Х. МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа докладваното от съдия М. К. т. д.№2142 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца „Ай Пи Ем“ ЕООД /н./ чрез управителя И. П. М., приподписана, ведно с изложението от адв. З. З. с приложено пълномощно, срещу решение № 330/18.05.2022г. по т. д. № 108/2022г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която САС, ТО, 13 състав потвърждава решение № 261536/23.11.2019г. по т. д.№621/2019г. по описа на 6-11 състав на СГС, с което е отхвърлен иска на дружеството срещу М. Г. Ш. за заплащане на обезщетение за нанесени вреди в размер на 28 604 541,15 евро, с левова равностойност 55 945 619,72 лв. Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че въззивният съд не е разгледал доводите му по въззивната жалба относно неправилен извод за липса на нанесена вреда на масата на несъстоятелност като следствие от противоправни действия на незаконно назначен синдик и при липса на представителна власт към 15.03.2017г., когато била оттеглена исковата молба на основание чл. 232 от ГПК по т. д. №1828/2014г. на 6-15 състав на СГС. Поддържа, че това дело било заведено срещу „Б. П. Б. АД за възстановяване на имуществени права върху неосвободени обезпечения след събиране на вземания, както са описани. Сочи, че междувременно банката, според жалбоподателя без основание, защото нямала вземане, за което се позовава на заключение на вещо лице Д. Д. по друго дело, а именно по т. д.№5669/2012г. на СГС, 6-13 състав, и като привиден кредитор, образувала производство по несъстоятелност срещу дружеството, като М. Ш. била избрана за синдик от проведено Събрание на кредиторите /СК/ от 04.11.2015г. Твърди, че решението на СК било отменено с определение №3/04.01.2016г. по т. д. №7351/2015г., а в проведено следващо СК на 05.07.2016г. служебният синдик Ш. била избрана за постоянен синдик. Сочи, че с определение от 15.03.2017г. по т. д. №6126/2016г. на СГС, 6-10 отново са отменени решенията на СК, а съдът по несъстоятелността неправилно бил назначил синдика Ш. с определение №2179/30.07.2017г. Твърди, че синдик Ш. на 30.06.2017г. публикувала в ТР ГФО за 2015г. с отсъстващи вземания в графа спорни вземания, като описаните такива не фигурирали и в баланса за 2016г. Твърди, че синдика на 15.03.2017г. оттеглил исковата молба по т. д.№1828/2014г. и делото било прекратено. С оглед горното подробно описва всички предпоставки за иска по чл. 663, ал. 3 от ТЗ за дължимо обезщетение от синдика и твърди, че са налице. В приложеното изложение поставя два въпроса, за които сочи, че въззивният съд се бил произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като цитира като такава единствено определение №1/03.01.2020г. по ч. т.д.№2589/2019г. на 2 т. о. на ВКС: 1. „Незаконно назначен синдик притежава ли представителни права за оттегляне на иск на ищец в несъстоятелност по чл. 232 от ГПК, заведен от ищеца три години преди решението за откриване на производството по несъстоятелност за възстановяване на имуществени права?“; 2. „Публикуването от синдик на 30.06.2017г. в ТР на ГФО с данни за „Текущи активи от баланса, в които отсъстват „вземанията по съдебни спорове“ от баланса за 2015г. в размер на 55 946 хил. лв., след оттеглен от незаконно назначен синдик по условията на чл. 232 от ГПК иск за възстановяване на имуществени права в размер на 55 946 хил. лв. уврежда ли масата на несъстоятелност на ищеца в несъстоятелност“.

Ответникът по касационната жалба – синдика М. Г. Ш., не изразява становище по същата.

Третото лице –помагач – „Ю. Б. АД също не е подал отговор на касационната жалба и не изразява становище.

Касационната жалба е редовна от външна страна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, изложени са касационни основания по чл. 281 ГПК и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

За да постанови своето решение и да потвърди обжалваното пред него решение № 261536/23.11.2019г. по т. д.№621/2019г. по описа на 6-11 състав на СГС, с което е отхвърлен иска на дружеството „Ай пи ем“ ЕООД / в несъстоятелност/ срещу М. Г. Ш. за заплащане на обезщетение за нанесени вреди в размер на 28 604 541,15 евро, с левова равностойност 55 945 619,72 лв., САС е приел, че страните не спорят, че дружеството е с открито производство по несъстоятелност, като е приел и че се установява от приетия договор за цесия от 06.12.2012г., че „Ай пи ем“ ЕООД е прехвърлил вземанията си спрямо банката по исковата молба, както са описани на трето лице - дружеството „Ай пи ем трейд“ ЕООД. Приел е, че се установява от представените решения на СГС по т. д.№102/2017г. и т. д.№4582/2016г., че вземанията на банката са установени по съдебен ред по исковете по чл. 694 от ТЗ. САС е приел, че липсва правен интерес от участието на банката като трето лице –помагач в процесното производство и в тази част е обезсилил решението на СГС и прекратил производството. В частта по иска по чл. 663 ал. 3 от ТЗ / след изменението на ТЗ с ДВ бр. 66/01.08.2023г. - ал.4 на чл. 663 от ТЗ/, въззивният съд е приел, че на първо място ищецът не е активно материалноправно легитимиран по предявения иск, тъй като е цедирал вземанията си на трето лице и само на това основание искът следвало да се отхвърли. Наред с това е приел, че не са причинени вреди, тъй като самото публикуване на ГФО не можело да доведе до причиняване на вреди, защото целта му била единствено публичност, а самото съществуване, респ. несъществуване на вземането е предмет на специално исково производство. Приел е, че не могат да произтекат вреди и от оттеглянето на иска, тъй като независимо от това дали това процесуално действие е упражнено надлежно или не, то липсват вреди, тъй като не е налице хипотеза на отпадане/погасяване на вземането. Като е приел, че липсва един от кумулативните елементи за ангажиране отговорността на синдика по чл. 663, ал.3 от ТЗ поради неустановяване на настъпването на вреди в патримониума на ищеца, САС е потвърдил отхвърлителното за иска решение на СГС.

ВКС намира при служебната проверка, че няма вероятност решението в обжалваната му част да е невалидно, недопустимо или постановено при очевидна неправилност и не следва да се допуска касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос, който е от значение, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или решение по чл. 290 от ГПК, което е постановено по същия правен въпрос. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. ВКС намира, че и двата поставени от касатора въпроси не отговарят на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставените от касатора правни въпроси не отговарят на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са свързани с оплакванията за необоснованост на въззивното решение и изискват преценка на правилността на обжалвания съдебен акт. Дали съдът е съобразил приетите доказателства по делото и дали ги е интерпретирал и оценил правилно, респ. дали е налице противоречие между събраните доказателства и постановения акт, е изцяло въпрос на преценка на правилността на обжалвания съдебен акт. Въззивният съд е обсъдил наведените в жалбата доводи и е изложил подробни мотиви за релевантните факти. Доводите и твърденията за необоснованост на изводите на съда и допуснати нарушения на материалния закон биха представлявали основания за касиране на въззивното решение като неправилно съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт. Двата въпроса са свързани с конкретни фактически твърдения на касатора във връзка с фактическата обстановка по делото, които дори не са обсъждани от въззивния съд, който е приел, че не следва да се преценя дали оттеглянето на иска е незаконосъобразно действие или не, както и публикуването на ГФО, тъй като не се установява изобщо настъпването на вреди за ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 660 от ТЗ синдикът е длъжен да осъществява правомощията си с грижата на добър търговец, а за виновно причинените на дружеството вреди синдикът дължи обезщетение съгласно чл. 663, ал. 3 от ТЗ / сега ал. 4 на същата разпоредба след измененията на ТЗ с ДВ бр.66/01.08.2023г./. Основен елемент от тази подвид деликтна отговорност е установяването на вреда като част от фактическия състав и именно липсата на вреда, която да е надлежно установена, е мотивирало апелативния съд да постанови акта си. В случая касаторът не е поставил въпроси, които са пряко свързани с предмета на спора, които да са разрешени от въззивния съд, тъй като сочените въпроси не са обсъждани, поради аргумент, че не са установени настъпили вреди, за да се преценява налице ли са другите кумулативни предпоставки за иска по чл. 663, ал. 3 от ТЗ. Въпросите по чл. 280, ал. 1 ГПК са поставени и без да се обосновава противоречие на мотивите на обжалвания акт с разрешенията в практика на ВКС, като единствен цитиран от касатора акт е самото определение №1/03.01.2020г. по ч. т.д.№2589/2019г. 2т. о. на ВКС, съдържащо се в кориците на делото, с което ВКС е приел, че предявеният по чл. 663, ал.3 от ТЗ иск, доколкото като резултат при уважаването му, би се попълнила масата

на несъстоятелността, е без предварително внасяне на държавна такса. Касаторът, въпреки твърдението си за отклонение на апелативния съд от практиката на ВКС, а също така и без позоваване на актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, включително и без позоваване на съдебна практика, която следва да бъде изоставена поради неточно приложение на закона или поради необходимост от актуализацията й във връзка, поддържа че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. В изложението отсъства и мотивирането на доводи за произнасяне на въззивния съд по въпроси от значение за развитието на правото. Съобразно цитираната задължителна практика / ТРОСГТК № 1/09г./, в хипотезата на, т. 1 на чл. 280 ГПК/ посочена от страната/, следва да бъде установено от касатора, че въззивният съд при разрешаването на конкретен релевантен въпрос / чиято формулировка е задължение на жалбоподателя/ се е отклонил от задължителна практика на ВС и ВКС, обективирана в посочени от страната конкретни актове. Касаторът следва да посочи и задължителната практика на ВС, респ. ВКС/ каквато в случая не е посочена, цитирано е само едно неотносимо към въпросите определение на ВКС/, в отклонение на която въззивният съд е разрешил поставен от него правен въпрос. Общото твърдение за това, че били налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не установява наличие на основанието. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите съгласно т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Правните въпроси, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, съдържат в себе си субективен оценъчен елемент /преценка на касатора / и са поставени с оглед конкретната фактическа обстановка и твърденията на ищеца, като отговорите изискват анализ и преценка на събраните по делото доказателства, обсъждане на доводите и възраженията на страните, поради което не отговарят на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, а също и на допълнителните такива.

С оглед гореизложените съображения, ВКС намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното съдебно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Няма искане за разноски за касационното производство от другите страни.

Воден от горното Върховният касационен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение №330/18.05.2022г. по т. д. №108/2022г., на САС, ТО, 13 състав, в частта му, с която се потвърждава решение № 261536/23.11.2019г. по т. д.№621/2019г. по описа на 6-11 състав на СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.