ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5229
гр. София, 14.11.2025 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 2828 от 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Т. С.“ ЕАД, чрез юрк. Д. Т., срещу въззивно решение № 2687 от 30.04.2025 г., постановено по в. гр. д. № 7195/2024 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение № 15645 от 28.09.2023 г., постановено по гр. д. № 45692/2022 г. по описа на Софийски районен съд, за осъждането на „Т. С.“ ЕАД да заплати на Л. Г. К., на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ, във вр. с чл. 59 ЗЗД, сумата от 12 718,94 лв., представляваща обезщетение за ползване на топлопровод и абонатна станция, обслужваща жилищна сграда с адрес в [населено място], [улица], за периода от 01.08.2017 г. до 24.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 24.08.2022 г. до изплащане на вземането.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/ „Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по всички релевирани от страните доводи и възражения?“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 160 от 16.12.2020 г. по...