ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5280

гр. София, 18.11.2025г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

като разгледа, докладваното от съдия Н. Ш. гр. д. № 3114 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. К. Ч., подадена чрез процесуален представител адв. Б. Г. срещу решение № 3042/20.05.2025г., постановено по в. гр. д. № 14563/2024г. по описа на Софийски градски съд.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 19017/22.10.2024г. постановено по гр. д. № 44241/2023г. по описа на Районен съд – София, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са отхвърлени предявените от П. К. Ч. с ЕГН [ЕГН] срещу „Й. Б. ЕАД, ЕИК[ЕИК] искове за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № 8312/06.06.2023г., връчена на 08.06.2023г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ считано от 09.06.2023г., за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност – „специалист кредит контрол“ при „Й. Б. ЕАД, както и за заплащане на сумата от 13512 лв., представляващ обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, претендирано в брутен размер и за периода от 09.06.2023г. до 09.12.2023г.

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Отправено е искане решението на въззивната инстанция да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и предявените искови претенции да бъдат уважени.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „Й. Б. ЕАД, чрез процесуален представител адв. В. К., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение по силата на което ищецът заемал длъжността „сътрудник информационно обслужване на клиенти“ при ответника въз основа на трудов договор № 5460/19.10.2016г., сключен първоначално за срок от две години със срок за изпитване от 6 месеца. С допълнително споразумение от 01.09.2018г. длъжността му била изменена на „сътрудник информационно обслужване – корпоративни клиенти“, като трудовият договор бил трансформиран в такъв по вътрешно заместване по чл. 259 от КТ и отново с уговорен срок за изпитване от 6 месеца. С последващо допълнително споразумение от 10.05.2019г. към трудовия договор на ищеца, същият е трансформиран в безсрочен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 7 от КТ.

На 22.11.2022г. между страните е сключено ново допълнително споразумение към трудовия договор, в което е променена заеманата от работника длъжност на „специалист контрол приходи, специалист кредит контрол“, като същият се задължил да работи по новата длъжност считано от 05.12.2022г. Правоотношението отново е уговорено срочно – за две години до 04.12.2024г. с уговорен срок за изпитване на работника от 6 месеца в полза и на двете страни. Изпитателният срок е бил удължен с 5 дни на основание чл. 70, ал. 4 от КТ поради използването на 5 дни болничен от работника съгласно болнични листи № Е20223873138 и № Е20223873275, тоест изпитателният срок бил продължен до 10.06.2023г.

С оспорената Заповед № 8312/06.06.2023г., връчена на ищеца на 08.06.2023г., трудовото правоотношение на П. Ч. на длъжността „Специалист, контрол приходи“ било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ в срока за изпитване, считано от 09.06.2023г.

В съдебно заседание от 19.12.2023г. в производството пред СРС е открито производство по чл. 193 от ГПК относно истинността на оспорени от ищеца документи представени от ответника, формално носещи подпис на ищеца – длъжностна характеристика за длъжността “Специалист контрол приходи, Специалист кредит контрол“, автобиография, и-мейли относно кандидатурата му и електронни извлечения от поддържаната от работодателя ел. система, в частта относно ел. подпис на ищеца.

В исковата молба уволнението е било оспорено с доводи за заобикаляне на забраната на чл. 70, ал. 5 от КТ и за нарушаване на правилото на чл. 67, ал. 3 от КТ; за липса на съществена разлика в трудовите функции включени в длъжностната характеристика за двете длъжности; че промяната в заеманата от работника длъжност била само формална; за злоупотреба от страна от работодателя, който за да избегне забраната за уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 от КТ е злоупотребил с доверието на работника и недобросъвестно и против волята му извършил само формално промени в трудовия му договор, които не са намерили реално отражение в изпълняваните от ищеца трудови функции.

При тези факти, за да отговори на заявените доводи от правна страна въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение е прекратено от работодателя – страна, в чиято полза е уговорен изпитателният срок, по време на течението на същия, с надлежно връчена заповед. Приел, че не се установява ищецът да е бил трудоустроен или да е подлежал на трудоустрояване към момента на сключване на допълнителното споразумение от 22.11.2022г., с което е уговорен шестмесечен срок за изпитване на ищеца за длъжността „Специалист контрол приходи, Специалист кредит контрол“. Съобразил в тази връзка практиката на ВКС, съобразно която със сключването на договор по чл. 70 от КТ между работодател и трудоустроен /или подлежащ на трудоустрояване/ работник или служител за друга длъжност с уговорка за изпитване, последвано от прекратяването му по чл. 70, ал. 1 от КТ, се заобикаля забраната в чл. 325, т. 9, пр. 2 от КТ чрез поставяне на работника в по-неблагоприятно трудово - правно положение от това, в което е бил като здрав и трудоспособен на първоначално заеманата работа. Работодателят е длъжен да запази трудовото правоотношение с трудоустроен работник, включително чрез друга работа, която му предлага да заеме като подходяща по чл. 314 от КТ, а не да изпитва годността му за нея с уговаряне на клауза за изпитване. В случая обаче приел, че такава хипотеза не е налице, доколкото задължение за ответника работодател да трудоустрои работника като го устрои на подходяща работа възниква, когато с решението на ТЕЛК е определен процент на намалена работоспособност и същевременно са посочени противопоказни условия на труд. Отчел, че определянето на процент трайно намалена работоспособност с решението на ТЕЛК, но при липса на посочени противопоказни условия на труд, не съставлява произнасяне на съответния орган по въпроса за трудоустрояването и съответно за работодателя не се пораждат задължения по чл. 314 от КТ. В този смисъл се е позовал на решение по гр. д. № 112/2020г., IV ГО на ВКС. В случая съобразил, че в Експертно решение № 1415 от 10.04.2020г. на ТЕЛК е описано, че ищецът страда от увреждане на междупрешленния диск, хипертония и хронична бъбречна недостатъчност и му е определена 72 % ТНР, но в решението липсват посочени противопоказни условия на труд във връзка с трайно намалената работоспособност, а в експертно решение № 91074 от 25.04.2023г. на ТЕЛК е обективирано становище, че изпълнението на задълженията за длъжността „специалист контрол приходи, специалист кредит контрол“ е напълно съвместимо със здравословното състояние на ищеца. Извел извод, че не е установено ищецът да е подлежал на трудоустрояване или да е бил действително трудоустроен към 22.11.2022г., когато е сключено споразумението за изпитателен срок. Обосновал, че уговорената клауза за изпитване е валидна и по делото не е установено работодателят да е заобиколил забраната по чл. 325, т. 9, пр. 2 от КТ и да е действал недобросъвестно с цел недопустимо изпитването на служител, подлежащ на трудоустрояване. Приел, че не е установено и твърдяното от ищеца заставяне/подлъгване да кандидатства за длъжността „Специалист кредит контрол“, нито подаденото от него заявление за кандидатстване да е неавтентично в частта относно подписа. Оспорването на ищеца по чл. 193 от ГПК на автобиография, подадена при кандидатстване и длъжностната характеристика приел, че са останали недоказани. Отчел, че в системата на работодателя са налице записи за подадено от ищеца заявление по обявата за работа с приложена автобиография. Автобиографията и длъжностната характеристика според заключението на приетата по делото СТЕ са подписани от ищеца чрез използване на името, паролата и допълнително изпращане на четирицифрен код до мобилния номер на ищеца. От показанията на свидетелите Б. и С. приел, че ищецът е кандидатствал за длъжността и се е явил на интервю. Приел от друга страна, че не е налице нарушение на забраната на чл. 70, ал. 5 от КТ, съгласно която за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Длъжността „Сътрудник информационно обслужване на клиенти“ /която е заемал преди/ и на длъжността „Специалист кредит контрол“ /на която е назначен с уговорен срок за изпитване/ обсъдил като същностно различни, въпреки наличието на няколко повтарящи се задължения от общ порядък в длъжностите характеристики за двете длъжности, като например попълване на информация в системата и архивиране. В първия случай ищецът е работил в кол център, а във втория – като анализатор на кредитни досиета. При разглеждане на отликите между тях отчел, че длъжността „Сътрудник информационно обслужване на клиенти“ е пряко свързана с обслужване на клиента – да предоставя информация на клиентите на мобилния оператор, да активира и деактивира абонаментни услуги, да прилага правилата за кредит контрол, а длъжността „Специалист кредит контрол“ предполага проследяване на нетипично поведение на клиентите, договорно неизпълнение и анализ за лимитите на услугите. Според длъжностната характеристика за длъжността „Специалист кредит контрол“ съществено и определящо за нея задължение на служителя е да извършва дейности по кредит контрол. Служителят е длъжен да обработва статистическа информация, да работи за разрешаване на проблемите на клиентите във връзка с потреблението на услугите, да прави предложения за промяна на процедурите. Пряка работа с клиенти тази длъжност не предполага. Извел съответно извод, че длъжността „специалист кредит контрол“ е съществено отличаваща се от длъжността „специалист информационно обслужване“. В заключение обосновал неоснователност на доводите, с които е оспорена законосъобразността на уволнението, съответно, че работодателят законосъобразно е упражнил субективното си потестативно право по чл. 71, ал. 1 от КТ, в който смисъл постановил и крайния си акт.

Касаторът П. Ч. обосновава наличие на специална предпоставка за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поставя в тази връзка като значими и решени в противоречие с практиката на ВКС следните въпроси:

1/ Налице ли е нова длъжност в контекста на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ, когато първоначално изпълняваната от служителя длъжност включва в обема си основните функции на длъжността, на която впоследствие е преназначен?

2/ Налице ли е промяна на трудовите функции, когато в новата длъжност по трудовото правоотношение са включени нови функции, които не са били възлагани като задължения на предходно заеманата длъжност, но същите са несъществени и имат само организационен характер?

Сочи, че въпросите са разрешени по делото в отклонение с приетото в практиката на ВКС, обективирана в определение № 442/09.05.2016г. по гр. д. № 1321/2016г., IV ГО; решение № 369/03.02.2014г. по гр. д. № 3037/2013г., IV ГО и определение № 2257/07.05.2025г. по гр. д. № 3687/2024г., III ГО.

За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното:

Поставените в изложението въпроси имат връзка с поддържаните от касатора доводи, че вследствие извършен погрешен анализ на доказателствата – двете длъжностни характеристики и свидетелските показания, въззивният съд е достигнал до извод, че двете длъжности – „сътрудник информационно обслужване“ и „специалист кредит контрол“ не са идентични или сходни, а включват съществено различаващи се трудови функции, поради което в случая не е налице преодоляване на ограничението за еднократност на трудовия договор със срок за изпитване по чл. 70, ал. 5 от КТ.

Обобщено поставените в този контекст въпроси се свеждат до един, а именно кога е налице една и съща работа и кога – нова длъжност по смисъла на чл. 70, ал. 5 от КТ.

В цитираното от касатора решение по гр. д. № 3037/2013г. на ВКС, IV ГО е разяснено, че клаузата със срок за изпитване може да се включи в трудовия договор, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява. Срокът за изпитване предшества окончателното приемане на работа, като за една и съща работа договор със срок за изпитване може да се сключи само веднъж и то при първоначалното приемане на работа – чл. 70, ал. 5 от КТ. При преценка дали работата е една и съща съществено е не наименованието на длъжността, а трудовата функция в съществените й права и задължения. В случаите, когато първоначално изпълняваната от работника длъжност включва в обема си и трудовите функции на длъжността, на която впоследствие е преназначен, не е налице нова длъжност поради липса на съществено изменение на трудовите задължения. В този случай включването на клауза за срок за изпитване при преназначаването му, е недопустимо и същата клауза е недействителна. Съставът на ВКС по това дело е достигнал до извод, че част от трудовите задължения на длъжностите горски стражар и главен специалист-горски инспектор са напълно идентично формулирани и липсват други съществени нови трудови задължения на длъжността горски инспектор, поради което при преназначаването на ищеца след извършените структурни промени в сектора с включения срок за изпитване е допуснато нарушение на чл. 70, ал. 5 от КТ. Настоящият случай не е такъв.

В практиката на ВКС по приложение на ограничението по чл. 70, ал. 5 от КТ е дадено разрешението, че за преценката дали между стара и нова длъжност има съвпадение не е от значение наименованието им, а естеството на възложената работа, същностите, определящите я трудови функции. Ако между тях има съвпадение, тогава и между старата и нова длъжност няма същностна разлика. Разминаването в несъщинските и несъществени функции не е определящо. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Една и съща длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя може да има различни трудови функции. Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност, от йерархичното й място в структурата на предприятието, от предмета на дейност и организацията на предприятието. При преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността. Ограничението на чл. 70, ал. 5 от КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение между същите страни, но и ако след прекратяване на трудов договор за изпълнение на определена длъжност е сключен нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция със само формално нов работодател. В този смисъл решение № 26 от 28.02.2018г. по гр. д. № 2545/2017г., III ГО; решение № 118 от 4.06.2015г. по гр. д. № 6968/2014г., III ГО; решение № 168 от 10.06.2014г. по гр. д. № 5342/2013г., IV ГО и други.

В разглеждания случай, въззивният съд не е обективирал правен извод за недействителност на клаузата за срок за изпитване като уговорена втори път за една и съща работа, а обратно – приел е, че срокът за изпитване е валидно уговорен еднократно за нова, съществено различаваща се от старата длъжност заета от ищеца след кандидатстване от негова страна. След съпоставка на трудовите задължения, включени в длъжностните характеристики на длъжностите „сътрудник информационно обслужване на клиенти“ /преди/ и „специалист кредит контрол“ /с уговорен срок за изпитване/ и преценка на установеното от показанията на разпитаните по делото две групи свидетели, достигнал до извод, че двете длъжности включват в съдържанието си съществено отличаващи се трудови функции, поради което не е налице допуснато нарушение на чл. 70, ал. 5 от КТ: първата е открита в Дирекция „Център за информационно обслужване на клиента“; съществено и определящо за нея е задължението на служителя да отговаря за предоставянето на точна информация за продуктите и услугите на ответника /мобилен оператор/ на клиентите; служителят е длъжен да предоставя информация на клиентите, да активира и деактивира абонаментни услуги, да прилага правилата за кредит контрол, а съществено и определящо за втората е извършването на дейности по кредит контрол; служителят при нея е длъжен да обработва статистическа информация, да работи за разрешаване на проблемите на клиентите във връзка с потреблението на услугите; да прави предложения за промяна на процедурите, като пряка работа с клиенти длъжността не предполага. Достигнал до решаващ извод, че двете длъжности не са идентични или сходни, нито се касае само за добавяне на несъществени по своя характер трудови функции на новата заемана длъжност и работодателят е имал право и законосъобразно е установил изпитателен срок за изпитване на ищеца на последната длъжност.

При тези мотиви, решението на въззивния съд не е постановено в отклонение с практиката на ВКС, а е в съответствие с даденото в нея разрешение. Определенията по чл. 288 от ГПК, на противоречие с които се позовава касаторът не са практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК съгласно ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. По поставените въпроси по делото не е налице съответно допълнителната предпоставка за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски в полза на ответника по касация не следва да се присъждат, доколкото с искане в този смисъл съдът не е сезиран.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3042/20.05.2025г., постановено по в. гр. д. № 14563/2024г. по описа на Софийски градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.