ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2245

гр. София, 29.04.2026 год.

Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като изслуша докладваното от съдия Р. Б. гр. дело № 1286 по описа на съда за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от О. Л. против решение № 313 от 05.12.2024 г. по гр. д. № 429/2024 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърденото първоинстанционно решение с уважен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС за собственост въз основа на наследствено правоприемство и давност от 10 години на лозе с площ от 695 кв. м, находящо се в [населено място], местността „С.“, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място].

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Аргументира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с: необсъдени защитни възражения и събрани във връзка с тях доказателства по протокол на Комисия от 2008 г. и съставения АОС от 2023 г. по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ; произнасяне по придобивно основание, наведено за първи път в писмената защита; характер на поземления имот на земеделска земя и липса на твърдения за притежание от друго лице, което насочва за липса на собственик, респ. за придобиването му от държавата; липса на индивидуализация на имота по нотариалния акт (НА); липса установена идентичност, експертното заключение за която е оспорено своевременно; неяснота и на допустимото отклонение в площите на имота. Иска отмяна на решението и претендира разноски.

По искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване навежда във връзка с оплакванията в жалбата в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към нея специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство; 2. Разполага ли с право на преценка кметът на община дали да разпореди актуване на земеделски имот, предоставен на съответната община със заповед, с която е одобрено протоколно решение на комисията, назначена със заповед по реда на чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, издадена от директора на съответната областна дирекция „Земеделие“, и 3. При предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу община, с предмет земеделски имот, предоставен на общината за актуване със заповед, с която е одобрено протоколно решение на комисията, назначена със заповед по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, следва ли по делото да бъде конституирана като подпомагаща страна (задължителен другар) областната дирекция „Земеделие“, чийто ръководител е издал заповедта, с която е одобрено протоколно решение на комисията, назначена със заповед по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. Поддържа противоречие по тези въпроси с решение № 22 от 29.06.2017 г. по гр. д. № 2113/2016 г. на ВКС, I г. о., решение № 261 от 10.02.2020 г. по гр. д. № 758/2019 г. на ВКС, III г. о., решение № 177 от 31.12.2020 г. по гр. д. № 293/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение № 123 от 28.05.2014 г. по гр. д. № 7750/2013 г. на ВКС, I г. о., и решение № 130 от 28.12.2017 г. по гр. д. № 4601/2016 г. на ВКС, III г. о.

Навежда също и очевидна неправилност на обжалваното решението като основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационното му обжалване.

Ответниците по касационната жалба П. Б. Ц. и Г. Б. П. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са подали писмен отговор, в който са изложили съображения за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението и за неоснователност на касационната жалба и претендират разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ПК, поддържани в изложението, констатира следното:

Касационната жалба е редовна и допустима.

Подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник с редовно учредена по производството представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Исковото производство, по което е постановено обжалваното въззивно решение, е образувано по предявен от П. Ц. и Г. П. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК против О. Л. за установяване на собствеността им на лозе от 668 кв. м, находящо се [населено място], местността „С.“ и представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]. За обосноваване на претенцията излагат твърдения за придобиване на имота от техния наследодател Б. А. Ц. въз основа на договор за дарение на недвижим имот по нотариален акт № 34 от 1971 г. и осъществявано от последния непрекъснато, явно и необезпокоявано владение на имота в реални граници в продължение на 30 години, а след него и към настоящия момент от тях като негови наследници. Навеждат оспорване на собствеността им върху имота, който не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, от общината със съставяне на акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 5640 от 07.03.2023 г. след включването му в регистър на земите по чл. 19 ЗСПЗЗ.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с нотариален акт № 34, том III, дело № 893 от 02.12.1971 г. А. Ц. К. дарил на сина си Б. А. Ц. свой недвижим имот от лозето, находящо се в района на [населено място], местността „С.“ от 2 дка с къща, до съседи: лозарски път, С. К., р. Д. и Б. М., с площ от 668 кв. м, съседи: лозарски път, собствено, а сега И. А., р. Д. и Б. М.. Посочено е, че този имот оттогава - през 1971 година, се владее от наследодателя на ищците, а след това и от тях. Владението му е прието за установено от обсъдените гласни доказателствени средства, събрани по производството за доказването му чрез разпита на свидетелите Б. Б. на 59 години, С. И. на 80 години и Г. Ц. на 79 години, а идентичността на имота и допустимата разлика в площта му са приети за доказани от същия въз основа на експертното заключение, възприето за достоверно. Прието е за неоснователно възражението на ответника О. Л. (въззивник и сега касатор) за допуснати в първоинстанционното производство съществени процесуални нарушения във връзка с отказа на съда да уважи искането й за допускане на повторна техническа експертиза, поради наличието на категоричен и обоснован извод относно идентичността на имота, достоверността за който не е поставена под съмнение.

При така изложените за установени данни въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот, за който не е подавано заявление за реституиране в предвидените в ЗСПЗЗ (чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ) срокове и липсват твърдения, а и доказателства за предявен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Изложени са съображения, че при възражения на ответника, че ищците не могат да придобият по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ или въз основа на друго придобивно основание, в негова тежест е да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС, отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е. че е подлежал па възстановяване по реда на ЗСПЗЗ или пък че е бил предоставен за временно ползване, въз основа на ПМС. При липата на осъществено от ответната община пълно и главно доказване на тези релевантни за спора обстоятелства, респ. за придобиването на правото на собственост върху имота от общината, въззивният съд е приел, че същият не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Прието, че действителното положение на процесния имот безспорно го очертава като имот, който макар и земеделски, никога не е бил включван в блоковете на ТКЗС, ДЗС, АПК или пък одържавяван по какъвто и да е начин и като такъв, спрямо него не се прилага нито разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, заличаваща изтеклия до влизането в сила на тази разпоредба давностен срок за имоти, подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, нито разпоредбата на пар. 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и тази на чл. 19 ЗСПЗЗ, предвиждаща, че незаявените за възстановяване земеделски земи, преминават в управление на общината, а след изтичане на 10 години, стават общинска собственост. Така е изведен извод, че не са били налице пречки и забрани за придобиване и по давност на правото на собственост върху процесния имот, което обосновава и основателност на исковата претенция.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение – арг. от чл. 280, ал. 2 ГПК.

Обжалваното въззивно решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК поради вероятната му недопустимост като постановено по нередовна искова молба относно придобивното основание на претендираното право на собственост върху имота – чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК.

Тъй като обжалваното въззивното решение се допуска до касационен контрол, държавна такса за разглеждане на касационната жалба се дължи и следва се внесе от касатора, която възлиза в размер на 12.78 евро (с левова равностойност 25 лева) - арг. от чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 313 от 05.12.2024 г. по гр. д. № 429/2024 г. по описа на Окръжен съд - Монтана.

УКАЗВА на О. Л. да внесе държавна такса в размер на 12.78 евро (с левова равностойност 25 лева) за разглеждане на касационната жалба в едноседмичен срок от връчване на съобщението и да представи доказателства за внасянето й в същия срок, като при неизпълнение на указанията в определения срок касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото - прекратено.

ДА СЕ ДОКЛАДВА делото за насрочване в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за внасяне на определената държавна такса.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.