ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2240

гр. София, 29.04.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. д. № 1875/2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 354/07.01.2025 г. на „Хипер врати“ ЕООД, чрез адвокат М. Т., срещу въззивно решение № 1135/04.11.2024 г. по в. гр. д. № 1197/2024 г. на Окръжен съд – Варна в частта, в която е потвърдено решение № 1262/11.04.2024 г. по гр. д. № 12837/2022 г. на РС-Варна в частта му, с която е отхвърлен предявеният на основание чл. 75 ЗС иск от „Хипер врати“ ЕООД срещу община Варна за осъждане на ответника да премахнет реална част от водопровод от ПЕПВ тръби Ф 200 с приблизителна дължина 112 м и канализация от PVC тръби Ф 400 с приблизителна дължина 112 м.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ и трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Допустимо ли е с договор по реда на чл. 192 или чл. 193 ЗУТ да бъде учредявано сервитутно право на преминаване/прокарване в полза на общината за изграждане на съоръжения на техническата инфраструктура, представляващи водопровод и канализация, в случай че общината не се легитимира като собственик нито на господстващия имот, нито на служещия; 2. Следва ли да се приеме, че в конкретния случай,...