ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2238

гр. София, 29.04.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 2438/2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 47480/16.04.2025 г. на С. К. Т., чрез процесуалния представител адвокат Д. З., срещу въззивно решение № 1660/19.03.2025 г. по в. гр. д. № 7151/2023 г. на Софийски градски съд.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по следните въпроси: 1. Съставен акт за смърт въз основа на съдебно решение за обявяване на смърт има ли обратно действие, или важи датата на съставянето му занапред (ex nunc); 2. Имат ли обратно действие разпоредбите на чл. 549-550 ГПК и постановените по тях решения, или постановените по чл. 549-550 ГПК съдебни решения действат занапред от момента на влизането им в сила; 3. Допустимо ли е да се предяви иск против ответник, който към този момент не е починал и не е обявена смъртта му със съдебно решение? Допустимо ли е да се подаде отговор против искова молба от бъдещ наследник на ответник, който наследник някак трябва да знае, че в хода на делото /в бъдеще/ ще се издаде съдебно решение за обявяване на смърт на ответника – наследодател и това решение за обявяване на смърт ще „има“ обратно действие? В тази хипотеза кое...