ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1243

гр. София, 29.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №2490 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Гаранционен фонд, [населено място] срещу решение №446 от 09.09.2025 г., постановено по в. гр. д. №91/2025 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение №160 от 12.11.2024 г., постановено по гр. д. №447/2024 г. по описа на Районен съд - Свищов. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 559, ал. 3 КЗ, вр. с чл. 558, ал. 7 КЗ за признаване за установено, че И. В. Л. дължи сумата от 6001.17 лева - регресно вземане на основание чл. 558, ал. 7 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №79/12.03.2024 г. по ч. гр. д. №155/2024 г. по описа на Районен съд – Свищов.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд е достигнал до незаконосъобразен извод, че въпреки наличието на условията по чл. 559, ал. 1, т. 1 КЗ и тези, при които Гаранционен фонд възстановява суми, изплатени на компенсационен орган на държава – членка, когато МПС на виновния водач обичайно се намира на територията на...