ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5301

гр. София, 19.11.2025 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Е. Д. като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д. № 658 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 5593 от 16.10.2024г. по гр. д. № 6957/2022г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение №20024247 от 23.03.2022г. по гр. д. №10220/2020г. на Софийски районен съд за допускане на съдебна делба на таванско помещение №2, представляващо самостоятелно жилище, състоящо се от коридор (входно предверие), дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, съставляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], с адрес на имота: [населено място], район В., [улица], ет. 4, самостоятелният обект се намира в сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с посочена в документа площ: 39.83 кв. м., при равни дялове между съделителите Й. С. Й. и Д. С. А..

Касационната жалба е подадена от ответника по иска Д. С. А. чрез адв. С.. Въведени са оплаквания в три насоки: че таванското помещение е обща част и не подлежи на делба; че таванско помещение №2, което е принадлежност към апартамента не е идентично с описаното в исковата молба такова с площ 39,83кв. м., а е с по-голяма площ; че ако таванското помещение е самостоятелен обект, то останалата част от него ще остане неподелена. Отправеното искане е да се отмени решението и да се върне за ново разглеждане или да се реши по същество. За допускане касационно обжалване се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: преклудират ли се възраженията на страните в производството по делба относно допустимостта таванското помещение да бъде предмет на делба и неговата идентичност с реално съществуващия обект и могат ли те да се релевират пред въззивния съд; въпросът счита за разрешен в противоречие с Решение № 114 от 20.11.2017г. по гр. д. №711/2017 г. на II г. о. и Решение 43 от 17.04.2015г. по гр. д. № 6347/2014г. на ІІ г. о.

Ответникът по жалбата Й. С. Й. чрез пълномощника си адв. П. изразява становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производството е по иск за делба на Й. Й. против Д. А.. Предмет на делба са: апартамент в сградата на [улица] на втория етаж; таванско помещение №2 в същата сграда, представляващо самостоятелен обект с площ 39,83 кв. м., заедно с избени помещения №1 и №2 и антрето между тях, заемащи цялото пространство под магазина, разположен до входа на сградата, заедно с 1/2 ид. ч. от масивна едноетажна постройка в двора, представляваща принадлежност към апартамента. По отношение допускането на делбата на апартамента и на 1/2 ид. ч. от масивната едноетажна постройка решението е влязло в сила. Предмет на касационното обжалване е само делбата на таванското помещение, представляващо самостоятелен обект.

Липсва спор по легитимацията на двамата съделители като притежатели на по 1/2 ид. ч. от обектите. Всеки от тях се легитимира с нотариален акт от 1999г. за собственик на 1/2 ид. ч. от апартамента и от таванско помещение №2 откъм двора, заедно с принадлежности към тях. В исковата молба е посочено, че таванското помещение представлява самостоятелен обект в сграда с площ 39,83кв. м. Ответникът по иска, сега касатор, е заявил в отговора, че не оспорва иска за делба, че повече от пет години страните водят преговори за доброволна делба, но не могат да я финализират поради неуредена съсобственост в други имоти, както и че има установено помежду им ползване на апартамента и тавана. До края на съдебното дирене тази позиция на ответника не е променена и в хода на устните състезания пълномощникът му е поискал да се допусне делбата. За установяване обстоятелството, че таванското помещение отговаря на изискванията за самостоятелен обект - жилище е прието заключение на техническа експертиза, представен е архитектурен проект - заснемане за възстановяване на изгубени чертежи и узаконяване на тавански етаж от 2014г.

Във възивната жалба на Д. А. се оспорва допускането на делбата на таванското помещение №2, съставляващо самостоятелен обект в сградата с твърдение, че то е обща част, която не подлежи на делба съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗС; че по делото няма данни за съгласие от всички етажни собственици за промяна предназначението на тавана; че площта на таванско помещение № 2 не е 39,83 кв. м., а евентуално е по-голяма; така че по този начин се допуска делба само на част от тавана, а друга част от него ще остане неподелена.

Въззивният съд е потвърдил допускането на делбата на този обект. Приел е, че релевираните от жалбоподателя оплаквания не следва да се обсъждат, тъй като в производството пред първата инстанция становището жалбоподателя е било за допускане на делбата. Наведените за първи път във въззивната жалба оплаквания се явяват преклудирани.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че такива не са налице.

Поставеният въпрос е дали се преклудират непредявените в срока по чл. 342 ГПК, респ. могат ли да бъдат наведени пред въззивната инстанция, възражения срещу допустимостта таванското помещение да бъде предмет на делба и неговата идентичност с реално съществуващия обект. Въпросът има значение за изхода на спора, тъй като съдът е потвърдил първоинстационното решение, приемайки че наведените за първи път пред него възражения срещу делбата на таванското жилище, са преклудирани. Разпоредбата на чл. 342 ГПК дава възможност на съделителите в срок да първото заседание пред първата инстанция да възразят срещу участието на някой от тях в делбата, срещу дяловете или срещу включването на някой имот в делбата. В случая е безспорно, че такова възражение от Д. А. срещу делбата на таванското жилище не е било заявено своевременно, вкл. до приключване на устните състезания в първата инстанция. Напротив, заявено е съгласие да се допусне делба.

Липсва противоречие на застъпената от въззивния съд теза с приетото в Решение № 114 от 20.11.2017г. по гр. д. №711/2017г. на II г. о. В дадения отговор на правния въпрос е прието, че при обединяване на два самостоятелни обекта по начин, при който всеки от тях е изгубил самостоятелното си значение и е станал част от нововъзникнал обект, възниква съсобственост, в която дяловете са съразмерни на стойностите на отделните присъединени части. Този въпрос не е релевантен за настоящия спор. Решение 43 от 17.04.2015г. по гр. д. № 6347/2014г. на ІІ г. о. приема, че правото на делба предполага безусловно установено право на собственост върху обекта при определени квоти на съсобствениците; съдът е длъжен да обезпечи правилното приложение на императивния материален закон, който определя правата на съделителите в съсобствеността, и да допусне делбата при законните квоти независимо от оплакванията във въззивната жалба относно квотите на страните. Соченото разрешение е неприложимо към настоящия спор, в който спор за квотите не е повдигнат.

Еднопосочна е практиката на Върховния касационен съд, че в делбеното производство не намира приложение общата разпоредба на чл. 131, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 133 ГПК относно преклудирането в срока за отговор на исковата молба на възраженията, посочени в чл. 342 ГПК, които имат обуславящо значение за обекта и участниците в имуществената общност и дяловете на последните. Възраженията на ответника-съделител срещу включване на имот в делбата, срещу участие на съсобственик в делбата и срещу дяловете се преклудират след първото по делото заседание във фазата на допускане на делбата - Решение № 51 от 02.06.2016г. по гр. д. № 68/2016г. на ІІ г. о., Решение № 50022 от 07.03.2023 г. по гр. д. № 1806/2022г. на І г. о.

Всъщност заявените във въззивната жалба на А. твърдения не представляват доводи за липса на съсобственост върху обособеното от таван №2 таванско жилище, а се свеждат до това, че част от площта на съществуващия според първоначалните документи за собственост (делбения протокол от 1939г.) таван № 2 е останала извън това жилище с площ 39,83кв. м., т. е. че има неподелена част. Следователно, това не е възражение срещу включването на имота в делбената маса, нито срещу правата на съделителите в съсобствеността. Видно е, че при делбата от 1939г. праводателите на страните са получили в дял таван № 2, откъм двора, без посочена площ. Според архитектурното заснемане от 2014г., извършено по възлагане на Етажната собственост, жилището, съответстващо на таван №2, е изцяло откъм двора, но не заема цялата част на тавана, гледаща към двора. При тези констатации е ясно, че спор между двамата съделители относно делбата на таванското жилище с площ 39,83кв. м. не съществува. Ако има неуредени отношения, те са със собствениците на второто таванско жилище, съответстващо на таван №1 по делбата от 1939г., в чиято площ е възможно да е приобщена част от площта на таван № 2, съществувал преди обособяването на жилищата. Тези отношения са извън делбата на процесното таванско жилище, което безспорно отговаря на изискванията за самостоятелен обект и е годен за делба обект.

На основание изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3360лв.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5593 от 16.10.2024г. по гр. д. № 6957/2022г. на Софийски градски съд по касационната жалба на Д. С. А. относно допускането на съдебна делба на таванско помещение №2, представляващо самостоятелно жилище, състоящо се от коридор (входно предверие), дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, съставляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], с адрес на имота: [населено място], район В., [улица], ет. 4 при равни дялове между двамата съделители.

ОСЪЖДА Д. С. А. да заплати на Й. С. Й. сумата 3360/три хиляди триста и шестдесет/ лв. разноски за настоящето производство.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: