РЕШЕНИЕ

№ 692

гр. София, 19.11.2025 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Д. Т.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д.№ 4078 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 155 от 24.07.2024г. по гр. д. № 100/2024г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е отменено решение № 427 от 04.10.2023г. по гр. д. № 505/2021г. на Районен съд-Ловеч и вместо него е постановено: НАМАЛЯВАНЕ на основание чл. 30 ЗН по иск на Ц. П. П. против К. П. П. на дарението на три земеделски имота, извършено с нотариален акт от 03.09.2010г. от наследодателката на страните Н. М. П., починала на 03.03.2016г., в полза на К. П. П., със сумата 5416,75 лв., като е ВЪЗСТАНОВЕНА запазената част на Ц. П. П. от наследството на Н. М. П. в размер на 5416,75 лв.; ПОСТАНОВЕНО е надареният К. П. П. на основание чл. 36, ал. 2 ЗН да задържи трите имота, а именно: 1/ поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], [община] (с предишен № *), представляващ нива с площ от 21,901 дка, находяща се в местността „Й. б.“; 2/ поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на същото село (с предишен № *), представляващ нива с площ от 1,100 дка, от които 0.425 дка четвърта категория и 0.675 трета категория, находяща се в местността „Г. л.“; 3/поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на същото село, (с предишен № *), представляващ нива с площ от 12,5 дка, четвърта категория, находяща се в местността „П. б. е“, като е ОСЪДЕН К. П. П. на основание чл. 36, ал. 2, вр. ал. 1 ЗН да заплати на Ц. П. П. сумата 15 099 лв., представляваща стойността, която би получил от дарените земеделски земи.

Касационната жалба е подадена от К. П. П. чрез адв. Л. и тя касае единствено определената сума по чл. 36, ал. 2, вр. ал. 1 ЗН, която касаторът е осъден да плати на ищеца. Твърди се, че сумата е определена неправилно. Надареният задържа трите дарени имота и дължи на наследника със запазена част сумата, необходима за допълване на запазената част. Съдът обаче е постановил заплащане стойността на цялата запазена част по цени към настоящия момент, а не само на това, с което тя е накърнена. Поради това се иска отмяна на решението в тази част и определяне на дължимото парично възмездяване съобразно реалния размер на накърнението на запазената част.

Ответникът по касационната жалба Ц. П. П., представляван от адв. Н., поддържа се, че решението е правилно.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 3261 от 23.06.2025г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: при наличие на предпоставките за задържане на дарения имот по чл. 36, ал. 2 ЗН коя сума следва да плати дареният на наследника със запазена част - дали това е цялата стойност на запазената част по цени към момента на възстановяването или стойността, необходима за допълване на запазената част съобразно накърнението, изчислена по цени към момента на възстановяването.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в допуснатата до обжалвана част, установи следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск на Ц. П. П. против К. П. П. по чл. 30 ЗН за намаляване на дарение на недвижими имоти до размера на запазената част. От фактическа страна е безспорно, че Н. М. П. е починала на 03.03.2016 г. и оставила за свои наследници по закон П. Ц. П. (преживял съпруг), починал на 01.06.2018 г., Ц. П. П. и К. П. П. - страните по делото, нейни деца. С договор за дарение от 03.09.2010 г., извършен с нотариален акт, Н. М. П. е дарила на сина си К. П. П. три земеделски имота, които по КККР представляват поземлени имоти с идентификатори №№ ***, *** и ***. Имотите, предмет на дарението, са притежавани от Н. М. П. по наследство и доброволна делба. Установено е, че освен тях по време на брака с П. Ц. П., е придобит поземлен имот в [населено място], съставляващ по КККР ПИ с идентификатор № ***, с построена в него едноетажна жилищна сграда, както и друг поземлен имот също в [населено място], с идентификатор *** по КККР, с площ 1113 кв. м, с построени в него четири сгради. За този недвижим имот наследниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост при права: 4/6 ид. ч. на П. Ц. П. и по 1/6 ид. ч. на Ц. П. П. и К. П. П.. По време на брака са придобити и четири леки автомобила: Москвич 412 (1987 г.), ВАЗ 2101 (1980 г.), ВАЗ 21011 (1978 г.) и Пежо 205 Л (1987).

Приети са експертизи за оценка на недвижимите имоти и на автомобилите към момента на откриване на наследството и към настоящия момент.

Първоинстанционният съд с решението си от 04.10.2023г. е уважил иска като възстановил запазената част на Ц. П. П. в размер на 11 802,75 лв., постановил връщане на дарените имоти в наследството на основание чл. 36, ал. 1 ЗН и осъдил Ц. П. П. да заплати на К. П. П. сумата 11 802,75 лв. - стойност на разполагаемата част. С решение № 583 от 28.12.2023г. съдът е уважил частично молбата за допълване, посочвайки че постановеното намаляване на дарението в полза на К. П. П. и възстановяването на запазената част на Ц. П. П. да се считат до размер 1/4 ид. ч. от наследството с посочена стойност на запазената част 11 802,75лв.

Въззивният съд е постановил друг резултат по иска по чл. 30 ЗН. Приел е, че ищецът е наследник с право на запазена част като низходящ на наследодателя Н. М. П.. Запазената му част е 1/4, а разполагаемата част на наследодателя също е 1/4. Посочил е, че е необходимо образуване на наследствена маса, тъй като безвъзмездният разпоредителен акт на наследодателя не изчерпва наследството. Спазвайки установената в чл. 31 ЗН поредност за извършване на аритметичните действия и при установените по делото факти относно притежаваните от Н. М. П. активи, тяхната стойност и стойността на подарените имоти, липсата на пасиви и на увеличение по чл. 12, ал. 2 ЗН, съдът е определил стойността на наследствената маса на 47 211 лв., включваща 1/2 идеална част от двата поземлени имота със сгради в [населено място], с пазарна стойност 17 855 лв., както и 1/2 идеална част от четири леки автомобила, с пазарна стойност 1303 лв. Чистият актив на наследството се равнява на 19 158 лв., а след прибавяне стойността на дарените три земеделски имота към датата на откриване на наследството се получава стойността на наследствената маса от 47 211 лв. Запазената част на наследника, поискал намаляването е 1/4 от тази сума или 11 802,75 лв., колкото е и разполагаемата част на наследодателя. Частите на тримата наследници по закон са равни и всеки е получил имущество на стойност 6 386 лв. ( 1/3 от 19 158 лв. - стойността на чистия актив). При съпоставянето им е видно, че стойността полученото имуществото от чистия актив (6 386 лв.), е по-ниска от стойността на запазената част (11 802,75 лв.). Разликата между тези стойности е 5416,75 лв. и тя съставлява размера, с който е накърнена запазената част на ищеца. С тази сума извършените дарения подлежат на намаление, за да се постигне възстановяване. Изводите на въззивния съд дотук съвпадат с тези на районния съд.

За разлика от първоинстанционния съд окръжният съд е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗН за задържане на имотите, тъй като даренията са в полза на наследник с право на запазена част. Съдът е посочил, че страните са единствените наследници с право на запазена част (техният баща П. Ц. П. приживе не е упражнил своето право по чл. 30 ЗН, нито то е упражнено от наследника Ц. П. П.). Затова, на надарения К. П. П., поискал да задържи подарените му имоти, не могат да се противопоставят права на други наследници със запазена част, които не са поискали съответно намаление на дарението и нямат повече възможността да сторят това. Това позволява К. П. П. да запази и дела на баща си от дареното имущество, а не само това, което съответства на стойността на запазената му част и разполагаемата по закон част. Затова стойностите на дарените имоти следва да се съпоставят и със стойността на запазената част на П. Ц. П.. Преценката за стойностното превишаване по чл. 36, ал. 2 ЗН, с оглед на която да се изгради извод за наличие на възможността за задържане от К. П. П. на дарените имоти, следва да се направи за всеки от тях по отделно, спрямо стойностите на неговата (на К. П. П.) запазена част (11 802,75 лв.), на запазената част на бащата на страните (11 802,75 лв.) и припадащата му се (на К. П. П.) част от разполагаемата част на наследодателя (1/3 от 11 802,75 лв. = 3 934,25 лв.), взето заедно (27 539,75 лв.). Последната стойност не се превишава от стойностите на нито една от трите подарени ниви, поради което са налице предпоставките за тяхното задържане от К. П. П.. Такова искане е изрично заявено от него. В резултат на задържането на трите дарени имота надареният следва да възмезди ищеца Ц. П. П. в пари според цената на имотите по време на намаляването. При пазарна стойност на дарените имоти към настоящия момент (изготвяне на експертизата във въззивната инстанция) общо 60 396 лв. съдът е приел, че ищецът следва да получи дял, съответен на неговата запазена част (1/4), а именно: 15 099 лв. Тази стойност съдът е определил като е изчислил 1/4 от пазарната цена на всеки от трите дарени имота и получените резултати е сборувал. Тази сума, според съда, представлява стойността на накърнената запазена част на ищеца от наследството на Н. М. П., която следва да му за заплати от К. П. П. за задържаните от него имоти.

По основанието за допускане на касационно обжалване.

Констатирано е противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд по въпроса: при наличие на предпоставките за задържане на дарения имот по чл. 36, ал. 2 ЗН коя сума следва да плати дареният на наследника със запазена част - дали това е цялата стойност на запазената част по цени към момента на възстановяването или стойността, необходима за допълване на запазената част съобразно накърнението, изчислена по цени към момента на възстановяването. Приема се в практиката на Върховния касационен съд - Решение № 89 от 02.11.2020г. по гр. д. № 885/2020г. на ІІ г. о. и Решение № 53 от 13.07.2020г. по гр. д. № 2647/2019г. на І г. о., че когато са налице предпоставките по чл. 36, ал. 2 ЗН облагодетелстваният да задържи недвижими имоти, то същият следва да заплати на наследника стойността на накърнението по цената по време на намаляването, т. е. следва да се установи каква сума не достига на ищеца, за да се допълни размерът на запазената му част и именно този недостиг, по цени към момента на възстановяването, е сумата, която се дължи от надарения на наследника със запазена част.

По касационната жалба.

Въззивното решение е постановено в отклонение от горепосочената практика. При приетото наличие на основание за задържане на трите дарени имота по чл. 36, ал. 2 ЗН, по което между страните не се спори, неправилно е приложен материалния закон при определяне на сумата, която надареният К. П. дължи на наследника със запазена част Ц. П..

Безспорно е установено, че стойността на запазената част на ищеца е 11 802,75 лв., но накърнението на запазената част е в размер на 5 146,75 лв., тъй като от стойността на запазената част се приспада полученото от ищеца от актива на наследството. С оглед на това при определяне на дължимата сума от надарения при задържане на имотите по чл. 36, ал. 2 ЗН следва да се вземе предвид именно стойността на накърнението, а не цялата запазена част. Тъй като заплащането следва да е по цени към момента на възстановяването, то математическото изчисление е следното: Стойността на накърнението 5416,75лв. следва да се отнесе към цената на дарените имоти към момента на откриване на наследството 28 053лв. и полученото да се умножи по цената на дарените имоти към настоящия момент 60 398лв. (5416,75 : 28053 . 60 398 = 11 662,24). Така се получава сумата 11 662,24лв., която представлява стойността на накърнението по сегашни цени и именно тя е дължима от ответника на ищеца.

Следва да се отбележи, че в касационната жалба е направено изчисление, което е базирано на същия алгоритъм, но то е довело до друг резултат, защото неправилно като цена на трите дарени имота към сегашния момент е взета цената само на единия от тях - нивата в м. „Й. б.“, която е 37 259лв.

Предвид изложеното следва да се отмени въззивното решение в обжалваната част, с която е определена дължимата от К. П. на Ц. П. сума в резултат на задържането по чл. 36, ал. 2, вр. ал. 1 ЗН и да се бъде осъден К. П. да заплати на Ц. П. сумата 11 662,24лв.

При този изход право на разноски има касаторът. Неговата жалба касае неправилно изчислената сума по чл. 36 ЗН и при уважаването й той следва да получи направените разноски 1200 лв. за адвокатско възнаграждение и 80 лв. за държавна такса или 1280лв. общо.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 155 от 24.07.2024г. по гр. д. № 100/2024г. на Окръжен съд-Ловеч само в частта, с която след като е постановено надареният К. П. П. на основание чл. 36, ал. 2 ЗН да задържи трите дарени имота, е осъден К. П. П. да заплати на Ц. П. П. сумата 15 099 лв., представляваща стойността, която би получил от дарените земеделски земи и вместо него постановява:

ОСЪЖДА К. П. П. да заплати на Ц. П. П. на основание чл. 36, ал. 2, вр. ал. 1 ЗН сумата 11 662,24 /единадесет хиляди шестстотин шестдесет и две цяло и двадесет и четири стотни/ лева, представляваща стойността на накърнената му запазена част по цени към момента на намаляването.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА Ц. П. П. да заплати на К. П. П. сумата 1280 /хиляда двеста и осемдесет/ лева разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: