ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3279

гр. София, 19.11.2025 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

като изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 1520 по описа за 2025г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „АЖД-АГРО“ ЕООД, представлявано от адв. Р. Р., против решение № 78 от 18.04.2025г. по в. гр. д. № 69/2025г. на Окръжен съд – Ловеч, III състав, с което е потвърдено решение № 491 от 24.10.2024г. по гр. д. № 2140/2021г. на РС – Ловеч. С потвърденото първоинстанционно решение касаторът е осъден да заплати на „Д. З. АД сумата 19 391,02 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.11.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата 2337,88 лева – законна лихва върху главницата за периода от 09.09.2020 до 16.11.2021г.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по формулирани процесуалноправни въпроси.

Ответникът „Д. З. АД оспорва касационната жалба, като прави възражение за нейната недопустимост с оглед цената на иска и търговския характер на делото, както и излага съображения за липса на основания за допускане на касационен контрол.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК, но е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване.

Съгласно чл. 365, т. 1 ГПК търговско е дело по искове с предмет право или правно отношение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства.

В настоящия случай въззивното решение е постановено по иск на „Д. З. АД против „АЖД – АГРО“ ЕООД по чл. 410, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 19 391,02 лева, представляваща сбор от изплатеното застрахователно обезщетение за претърпени вреди от „Б. Ф. ЕООД по сключен договор за имуществена застраховка „Всички рискове на имущество“ с полица № 0880180410000540 от 30.07.2018г. и ликвидационни разноски по обработка на преписката, и иск по чл. 86 ЗЗД за сумата 2337,88 лева, представляваща законна лихва върху обезщетението за периода от 09.09.2020 до 16.11.2021г. Искът е основан на твърдения, че щетите в застрахования обект са настъпили в резултат на възникнал пожар в зърнобаза на ответното дружество, което обуславя отговорността му спрямо застрахователя, тъй като е собственик на вещта, причинила вредата, и лице, което е било длъжно да упражнява надзор върху нея.

Ищецът е застраховател и задължението му за заплащане на обезщетение възниква на основание застрахователен договор. Поради това, доколкото спорът е свързан с настъпване на застрахователно събитие, представляващо риск по имуществена застраховка, т. е. с едно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка, който е абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, делото следва да бъде квалифицирано като търговско по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК. Съгласно задължителните указания по ТР № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС търговските спорове са дефинирани чрез изброяването им в чл. 365 ГПК, като изрично изброените в разпоредбата търговски спорове не произтичат само от търговски сделки. Съдържанието на понятията „търговско дело“ и „търговски спор“ не се припокриват, като първото е с по-широк обхват, защото обхваща и споровете, разглеждани от районния съд по реда на общия исков процес. Търговски са и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка и др.

Следва да се посочи, че ответникът няма качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Тази легална дефиниция визира физически лица, които придобиват стоки или ползват услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и физически лица, които като страна по договор по този закон действат извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Кодексът на застраховането използва понятието „ползвател на застрахователни услуги“, в което попадат застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите по разпространение на застрахователни продукти, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите. Ответното дружество не е потребител съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗПП, а с оглед процесното правоотношение не попада и в обхвата на понятието „ползвател на застрахователни услуги“, дадено в чл. 2, ал. 2 от КЗ.

С оглед на размера на претендираните с исковете суми - 19 391,02 лева и 2337,88 лева, същите са под минималния праг за достъп до касационен контрол по отношение на въззивните решения, постановени по търговски дела - 20 000 лв., съответно на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване пред касационната инстанция. Посочването в диспозитива на решението на въззивния съд на възможността за неговото обжалване не води до възникване на това право, тъй като редът за упражняване на инстанционен контрол е императивно уреден и за него съдът следи служебно.

По изложените съображения подадената касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „АЖД-АГРО“ ЕООД, представлявано от адв. Р. Р., касационна жалба против решение № 78 от 18.04.2025г. по в. гр. д. № 69/2025г. на Окръжен съд – Ловеч, III състав.

Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: