ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3276 [населено място], 19.11.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на пети ноември, две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 1608/2025 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Държавата, представлявана от Министъра на туризма, чрез процесуален представител, против Решение № 106 от 24.02.2024 г. по в. т. д. № 853/2024 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено Решение № 1075 от 29.07.2024 г. по т. д. № 2299/2023 г. на Софийски градски съд, т. о., VI-20 състав, в обжалваната част, с която Република България е осъдена на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да заплати на „КРАМ ИНС“ ЕООД сумата от 85 360,05 лв., представляваща подлежаща на връщане наемна цена, платена по Договор за наем № Т-РД-35-10 от 17.05. 2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.12.2023 г. до погасяването й, както и сумата от 9 956,16 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.12.2022 г. до 08.12.2023 г.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на направените разноски.

Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като значим за изхода на делото е посочен следният въпрос: „Предвид императивната разпоредба на §23 от ПЗР на ЗИДЗЗ, че авансово внесена годишна наемна цена се възстановява на наемателя единствено чрез прихващане от следващата годишна наемна цена, основателно ли е заплатената авансово по време...