РЕШЕНИЕ

№ 695

гр. София, 20.11.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

при секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА, като изслуша докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4794 по описа за 2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. А. М., срещу Решение № 455 от 02.08.2024 г. по в. гр. д. № 109/2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което след като е потвърдено Решение № 1459/29.11.2023 г. по гр. д. № 1687/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, е признато за установено по отношение на касатора, че ищецът Г. И. Т. не му дължи сумата от 12 437, 18 лв., представляваща стойност на начислена за периода 11.02.2023 г. 11.05.2023 г. електрическа енергия по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] за обект с адрес: [населено място], [улица], ап. .., за която сума е издадена фактура № [ЕГН]/31.05.2023 година.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Обобщени, оплакванията на дружеството се свеждат до едно – че окръжният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ, приемайки, че приложението й изисква кумулативното наличие на установено неизмерващо средство за търговско измерване (СТИ) и външна намеса, довела до този резултат.

Ответникът по касационната жалба Г. И. Т., чрез адв. М. Н., е подал отговор на жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

В...