ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5359/21.11.2025 г.Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Велислав Павков

Геника Михайловаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1604 по описа за 2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Касаторът Е. П. М. обжалва решение № 907/31.07.2024 г. и решение № 1309/12.12.2024 г. по гр. д. № 3330/2023 г. на Софийският апелативен съд.

С първото решение, потвърждавайки решение № 263134/17.05.2021 г. по гр. д. № 15582/2018 г. на Софийски градски съд, Софийският апелативен съд по иск на П. М. М. на основание чл. 106, т. 2, пр. 2 СК е прекратил пълното осиновяване на Е. М., допуснато с решение от 01.12.1982 г. по гр. д. № 3057/1981 г. на Софийския районен съд, и е постановил за напред Е. П. М. да е с имената Е. С. Х.. С второто решение Апелативният съд е оставил без уважение молбата на Е. М. за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение.

Решенията се обжалват от Е. М. с искане да бъдат допуснати до касационен контрол – основното, по въпроси, които съгласно разясненията в т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС се свеждат до следните материалноправни: В установяване на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2, пр. 2 СК какво е правното значение на създадената убеденост в най-ранна детска на осиновения, че осиновителят е негов рожден родител; на вината за прекъснатите отношения между осиновения и осиновителя и на възникнал имуществен спор като причина за влошените отношения помежду им? и по процесуалноправния: Когато въззивният съд допуска прекратяване на осиновяването по чл. 106, ал. 1, т. 2, пр. 2 СК, следва ли да обсъди възраженията и събраните доказателства в опровергаване на твърденията на осиновителя в обстоятелствената...