ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5365

Гр.София, 22.11.2025г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

Д. П.

при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.2635 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на С. Г. Х. и „Атлантис нет“ООД срещу решение №.30/21.01.25 по г. д.№.878/24 на Софийски окръжен съд, ІІ въззивен граждански състав, в частта, с която, след частична отмяна на реш.№.62/14.03.24 по г. д.№.2436/21 на РС Ботевград, „Атлантис нет“ООД е осъдено да плати на основание чл. 200 КТ на С.Х. 15000лв. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 22.07.20г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до 35 000лв.-със съответно произнасяне по разноските. С.Х. обжалва решението в отхвърлителната му част, „Атлантис нет“ООД – в осъдителната.

„Атлантис нет“ООД оспорва жалбата на С. Г. Х.; последният оспорва тази на „Атлантис нет“ООД.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставките на чл. 200 КТ за ангажиране на отговорността на ответника като работодател на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания във връзка с травматично увреждане, признато по надлежен ред за трудова злополука /разп.№.Ц5104-22-48/24.07.20 на НОИ София област/. Увреждането е настъпило на 22.07.20г. - по време на работа, докато С.Х. изпълнявал задълженията си на длъжността „монтьор, електронно телекомуникационно оборудване“ при ответника и се опитвал да отстрани технически проблем по мрежата за пренос на данни, касаещ клиент на фирмата в [населено място]; той подпрял стълба до електрически стълб, за да достигне до таблото, в което било разположено мрежовото оборудване, отворил го и проверил кабелите; установил, че към клиентския кабел има прикрепена носеща тел; без да знае, че по нея протича електрически ток, неволно я докоснал; в резултат на това бил поразен от ток и получил електрическо изгаряне 1% ІІАВ-ІІІ степен на лявата ръка - ІІ, ІV и V пръсти; непосредствено след злополуката бил транспортиран в УМБАЛСМ „Пирогов“, на 23.07.20 бил опериран с венозна анестезия и след седмица изписан с указания за рехабилитация; предвид усложнение в състоянието му се наложили още две оперативни интервенции-на 4.08.20 /поради спонтанно епитализирало изгаряне от смесен тип в областта на лявата ръка/ и 13.08.20 /заради наличие на мекотъканен дефект в областта на три от пръстите на лявата ръка-извършена била тангенциална ексцизия на дълбоко засегнатите участъци на площ 1% от общата телесна повърхност и бил взет кожен автотрансплантант от повърхността на лявата мишница под локална анестезия с последвало позициониране, моделиране и фиксиране на същия на площ 30см2 върху засегнатите повърхности в областта на пръстите на лявата ръка, като и до настоящия момент се налага да провежда възстановителна терапия/; лечението продължило около два месеца, като ищецът бил 58 дни в отпуск за временна неработоспособност. Съдът е намерил, че за обезщетяване на претърпените вследствие на злополуката неимуществени вреди се полагат 15000лв. За да определи размера на дължимото обезщетение е взел предвид вида, характера и интензитета на субективните оплаквания в резултат на уврежданията, както и продължителността на търпените болки и страдания - в това число, че лечението при ищеца е продължило около два месеца, през които е бил трикратно хоспитализиран за кратки периоди от време за обработка на изгорените участъци, третиране с антисептични средства и свободна кожна автопластика; непосредствено след злополуката не е можел да се обслужва сам и съпругата му е била настанена в болницата, за да се грижи за него; след изписването започнал рехабилитация и физически упражнения; бил много стресиран и притеснен да не остане обездвижен; първоначално нямал чувствителност в пръстите на лявата ръка и добър захват, но постепенно започнал да се възстановява; пет месеца след инцидента изпитвал трудности в бита при служене с лявата ръка, не можел да шофира и да изпъва пръстите си докрай, при промени във времето /студ/ чувствал кожата на ръката опъната; дълго след инцидента си припомнял в подробности изживяното; станал по-затворен и необщителен, фиксиран в травмата и притеснен дали в бъдеще ще може да си служи добре с пострадалата ръка и да се грижи пълноценно за детето си, чието раждане предстояло. Същевременно е отчетено и, че: резултатите от лечението са добри-изгорените участъци са изцяло покрити с взетата кожна пластика и не са настъпили инфекциозни усложнения; функцията на ръката е възстановена, възможен е юмручен захват, като доколкото съществува дефицит от пет градуса в разгъването на два от пръстите на лявата ръка и променена чувствителност на един пръст, ръката има способността да се адаптира към остатъчния дефицит от травмата и поради това прогнозата за бъдещата функция е благоприятна; налице са незначителни остатъчни белези от инцидента, без загрозявания-единствено трудно забележим белег на мястото на вземане на автоприсадката под мишницата на ищеца; няма данни за негативни промени в психологическия интегритет, нито признаци на психологично личностово разстройство; налице са отделни симптоми на посттравматично стресово разстройство, но те би следвало напълно да отшумят при спазване на препоръките на специалист-психотерапевт след извършване на необходимите консултации /СМЕ, СПЕ/.

Възражението на ответника за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия е прието за неоснователно. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 201 ал. 2 КТ-съгласно която отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, и на постоянната практика на ВКС, в която се приема, че не всяко нарушение на инструкциите по безопасност на труда представлява груба небрежност, а само такова, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил в подобна обстановка. Намерил е, че доколкото установяването на твърдяната груба небрежност е в тежест на работодателя, по делото не са ангажирани доказателства, от които може да се направи категоричен извод, че пострадалият е действал с такова съзнание. Видно от длъжностната му характеристика, основните му трудови задължения са били свързани с поддържане, монтиране и настройване на електронно оборудване за пренос на данни и кабелни мрежи, като работата му няма досег с електрически ток високо напрежение; той не е могъл да предвиди, че по носеща тел, намираща се в затворената кутия с мрежово оборудване на ответника, тече електрически ток; след инцидента е било установено, че трети лица при извършен ремонт неправомерно са били прикачили кабел на ЧЕЗ към мрежови кабел, като до този момент никога не е имало подобни злополуки със служители на дружеството. Поради това е прието, че независимо, че ищецът е нарушил някои от вътрешните правила на дружество, а именно: изискванията в Инструкцията за безопасна работа при монтаж/ремонт на кабелна интернет мрежа работникът да ползва по време на работа необходимите защитни средства - диелектрични ръкавици и др., както и да пристъпва към ремонтни работи само след проверка за отсъствие на напрежение, не се касае за хипотеза на проявена груба небрежност по смисъла на чл. 201 ал. 2 КТ.

Съгласно чл. 280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът С.Х. се позовава на чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК и чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Как следва да се прилага критерия за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по предявен иск по чл. 200 от КТ на пострадал в трудова злополука работник, при която е трайно увредено здравето му?“ /ППВС 4/68, реш.№.136/1.03.12 по г. д.№.414/10, ІІІ ГО, реш.№.2/27.02.18 по г. д.№.2303/17, ІІІ ГО, реш.№.121/ 15.11.17 по г. д.№.5321/16, ІІІ ГО, реш.№.86/6.06.17 по г. д.№.3856/16, ІІІ ГО/; 2. „Длъжен ли е въззивният съд при постановеното от него решение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД да обсъди всички събрани доказателства по делото, както и да се произнесе по всички наведени доводи и възражения на страните?“ /реш.№.88/9.07.12 по т. д.№.1015/11, ІІ ТО, реш.№.302/4.10.11 по г. д.№.78/11, ІІІ ГО, и др./.

Касаторът “Атлантис нет“ООД се позовава на чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК /сочи практика/ и чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“При установено изпълнение от страна на работодателя на задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труд и пълно неизпълнение на правилото за безопасност на работника, може ли да се направи извод, за да изключи извода, че работника не е допринесъл за настъпване на трудовата злополука?“; 2.“По-голяма ли е относителната тежест на поведението на увредения в причинния процес, когато е създал условия за настъпване на вредите, чрез пълно неизпълнение на безопасни условия на труд и сам се е поставил в ситуация на повишен риск от увреждане?“; 3. „Длъжен ли е въззивният съд при определяне размера на следващото се обезщетение да прецени всички конкретни обстоятелства и да изложи подробни мотиви за всяко от тях, като се вземат предвид обективните обстоятелства при телесни увреждания?“; 4. „Начина на определяне на дължимото обезщетение следва ли да е след анализ на всички релевантни обстоятелства и дали критерият за справедливост изисква присъждане на обезщетение само в интерес на пострадалия, без да се държи сметка за работодателя, на когото следва да останат средства за запазване на търговската му дейност, за да може да се гарантират икономическите и социалните интереси и на останалите негови работници?“.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.

Първият изведен от касатора ищец въпрос, както и третият и четвъртият, формулирани от касатора ответник, касаят обществения критерий за справедливост и задължението на съда да вземе предвид всички обстоятелства, имащи значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, понятието справедливост не е абстрактно, а е обусловено от редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства; за да се определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, следва да се извърши точна преценка на конкретните обективно установени факти-характер и степен на увреждане, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице, възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др.; принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата злополука, поради което съдът е длъжен да обсъди и съобрази всички доказателства, относими към правно-релевантните факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. Въззивният съд не е отрекъл задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на ответника, и е взел предвид релевантните факти за определяне размера на дължимото обезщетение. Съобразил е вида и тежестта на полученото травматично увреждане и последващите усложнения, броя и характера на извършените оперативни интервенции, продължителността на общия лечебен и възстановителен период, вида и интензитета на търпяните болки и страдания-физически и психически /в това число от самото увреждане и оперативните интервенции, от невъзможността за самообслужване непосредствено след злополуката, от провежданата рехабилитация, от травматичния спомен за злополуката, притеснения от евентуални трайни негативни последици и невъзможността да се грижи за очакваното бебе, стресово разстройство/, отражението върху начина на живот, степента на възстановяване, незначителните остатъчни белези от инцидента и липсата на загрозявания, като на практика са съобразени и икономическите условия в страната към момента на увреждането. При това положение установените критерии за приложение на принципа на справедливост са спазени и не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС и съответно основанието на чл. 280 ал. 1 ГПК.

По въпроса на касатора ищец относно задължението на въззивния съд за обсъждане на доказателствата и доводите на страните безспорно съгласно практиката на ВКС, в това число цитираната, съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора, да обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните от значение за изхода на спора. Въззивната инстанция е обсъдила събраните доказателства и релевантните обстоятелства за определяне размера на дължимото обезщетение, отчитайки доводите и възраженията на страните. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл. 288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл. 281 т. 3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество - след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл. 280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Предвид изложеното не е налице сочената хипотеза на чл. 280 ал. 1 ГПК.

Първите два въпроса на касатора ответник са общотеоретични и по тях така, както са зададени, изрични мотиви въззивната инстанция не е излагала. Същевременно, дори да се приеме, че е налице годно общо основание във връзка с въпрос, касаещ предпоставките за наличие на съпричиняване от работник на трудова злополука, съгласно установената в тази връзка задължителната практика /напр. реш.№.348/11.10.11 по г. д.№.387/10, ІV ГО, реш.№.291/11.07.12 по г. д.№.951/11, ІV ГО, и др./ при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност; небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й; грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия; при трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност; това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя; намаляване на отговорността му може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност; съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. Въззивната инстанция, съобразявайки конкретните особености на случая, е обсъдила събраните доказателства и релевантните критерии при преценката си налице ли е груба небрежност, която да обоснове намаляне на дължимото обезщетение. Изложила е изрични мотиви защо приема, че в случая такава не е налице. При тези обстоятелства приетото в тази връзка е в съответствие, а не в противоречие с вече установената практика. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл. 280 ал. 1 ГПК.

Доколкото е налице позоваване на очевидна неправилност на решението /чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК/, касаторите не е обосновават оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл. 280 ал. 1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.

С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.30/21.01.25 по г. д.№.878/24 на Софийски окръжен съд, ІІ въззивен граждански състав.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: