ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3310гр. София, 24.11.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

като изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 1581 по описа за 2025г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, представлявано от юрк. П. Н., срещу решение № 87 от 20.03.2025г. по в. т.д. № 46/2025г. на Пловдивски апелативен съд, 1-ви граждански състав, с което е потвърдено решение № 87 от 02.10.2024г. по т. д. № 218/2023г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която касаторът е осъден на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на К. Д. А. и на М. М. К. сумата 100 000 лева за всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на сина им Д. К. А., настъпила на 10.07.2023г. след ПТП от 08.07.2023г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 21.08.2023г. до окончателното им изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че въззивният съд неправилно е приложил установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост и е определил извънредно завишен размер на обезщетението, което не е съобразено с социално-икономическата обстановка в страната към момента на увреждането. Касационният жалбоподател твърди, че въззивният съд не е взел предвид разбирането за „справедливо“ обезщетение спрямо съответния етап на развитие на обществото, както и нормативно определените лимити на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени от смъртта на близък съдът следва да отчита като критерии за справедливост социално-икономическите условия в страната, както и конкретните икономически измерения от загуба на дадена личност като размера на неговите доходи приживе, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи. Твърди още, че присъдените обезщетения не са съобразени със съдебната практика по сходни случаи. Навежда доводи, че претендираните обезщетения се равняват на 150 средни брутни месечни работни заплати за всеки един от ищците – приход, който не биха могли да придобият от трудова дейност нито през значителната част на живота си, нито през периода, в който биха търпели неимуществени вреди от загубата на сина си. Счита, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчете загубеният доход за семейството в резултат от смъртта на техния родственик. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК, като сочи следния материалноправен въпрос: „Длъжен ли е съдът да съобразява присъденото обезщетение с датата на настъпване на ПТП и към този момент да взема предвид каква е била социално-икономическата обстановка в страната и нивата на присъжданите обезщетения от съдилищата по сходни случаи?“ Твърди, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение № 2107 от 12.07.2023г. по т. д. № 4941/2022г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 50496 от 12.07.2023г. по т. д. № 1848/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о.

Ответниците К. Д. А. и М. М. К., представлявани от адв. Р. М., оспорват касационната жалба. Поддържат, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като касаторът е формулирал оплаквания по отношение на правната система и правната уредба, а не такива, свързани с обжалвания съдебен акт. Излагат и съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е съобразил, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е уважен за сумата до 100 000 лева за всеки от ищците, поради което е приел, че основанието на иска е надлежно установено. Приел е за безспорен и установения от първоинстанционния съд механизъм на произшествието. Намерил е за спорни във въззивното производство въпросите относно размера на обезщетението за причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на сина им и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.

Въз основа на събраните в първоинстанционното производство гласни доказателствени средства въззивният съд е приел за установено, че семейството на починалия било добро и работливо, живеело в уважение и в едно домакинство, макар и пострадалият от процесното ПТП да имал собствени деца и съпруга; въпреки че често пътували в чужбина, за да работят, всяка вечер се чували по телефона и поддържали контакт; след инцидента К. А. плачел, но впоследствие се опитвал да не показва мъката си пред внуците и снаха си; Мира К. била в много тежко състояние след загубата на сина си.

Въз основа на приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-психологическата експертиза е намерил за установено, че вследствие загубата на един от най-скъпите им хора - техния син – ищците променили ритъма и начина си на живот, подчинен на скръбта от голямата загуба, при двамата са били налични непрестанни натрапчиви мисли, особено през нощта, безсъние, неспокойство, напрегнатост, ограничаване на социалните контакти с хора, които със загрижеността им им напомнят за инцидента. Към момента на прегледа Мира К. е била клинично здрава, но се е забелязвало невротично напрежение и значителна повишена тревожност, тя е била потънала в скръб и е преминавала през етапите на загубата интензивно, трудно се е справяла с възникнали ежедневни ситуации с повишено ниво на стрес. К. А. е бил с налична симптоматика, отразяваща негативни промени в здравето му - тревожност, изразена с когнитивни и соматични симптоми, тревожни разстройства и депресивни симптоми. Стресът бил повлиял на основни сфери на живота му - семейна, приятелски кръг, работа, срещал е затруднения при извършване на трудовите си задължения, трудно се е справял с напрежението в работния процес, чувствал се е нестабилен, била е налична соматизация с ежедневни физически оплаквания като главоболие, проблеми с гърба, стомаха и др., някои симптоми говорели за шизофренни прояви, свързани с концентрация на внимание, затруднение при вземане на решения, липсва позитивно настроение, чувствал се е смазан и безпомощен, затворил се е в себе си и е страдал безутешно. Според вещото лице при обостряне на състоянието на ищеца е било възможно рязко да се влоши здравето му и някои от симптомите да се развият и да прераснат в постоянни такива като депресия, постравматичен стрес и задълбочаване на фобийните състояния.

Въззивният съд е взел предвид, че към датата на инцидента починалият е бил на 28 години, в активна и жизнеспособна възраст, че изживените болки и страдания от родителите му не са отминали и че никога няма да отминат напълно, както и че загубата на сина им не може да бъде компенсирана по никакъв начин. Съобразил е също социално-икономическите условия в страната към момента на деликта, лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и наложилото се в обществото понятие за „справедливост“. С оглед на тези съображения въззивният съд е приел, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на 200 000 лева за всеки ищец.

По втория спорен по делото въпрос относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, апелативният съд е съобразил заключенията на вещите лица по приетите САТЕ и СМЕ. Намерил е, че пострадалият Д. А. е пътувал без поставен предпазен колан, тъй като липсват характерни белези за т. нар. коланна травма. Констатирал е, че поради голямата кинетична енергия от удара, настъпилите тежките деформации на купето и високата скорост от 92 км./ч., дори починалият да е бил с поставен предпазен колан, изходът отново е щял да бъде летален, тъй като ефикасността на предпазните колани е при максимална скорост до 60-65 км./ч. към момента на удара. С оглед на гореизложеното е приел, че не е доказано възражението на застрахователното дружество по чл. 51 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставеният материалноправен въпрос е свързан с критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увредените лица срещу застрахователя на деликвента, обсъждан е от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. По него е формирана постоянна съдебна практика - ППВС № 4/23.12.1968г., както и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на различни състави на Търговска колегия на ВКС – решение № 202 от 16.01.2013г. по т. д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 25 от 17.03.2010г. по т. д. № 211/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 28 от 09.04.2014г. по т. д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 66 от 03.07.2012г. по т. д. № 611/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 1 от 26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 95 от 24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, І т. о. и др. Съгласно тази съдебна практика, за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалите неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл. 226 КЗ вр. §27 ПЗР КЗ. При определяне на размера на справедливото обезщетение въззивният съд е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии, като ги е съобразил след обсъждане на събраните доказателства и конкретните факти по делото. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като при определяне размера на обезщетението е взел предвид момента на настъпване на ПТП и е съобразил социално-икономическото състояние в страната към този релевантен момент, както и лимитите на застрахователно покритие. По отношение на конкретно посочените във въпроса критерии следва да се отбележи, че съгласно практиката на ВКС конкретният размер на лимитите по застраховка „ГО на автомобилистите” и съдебната практика по сходни случаи нямат самостоятелно значение, а са индиция за общественото разбиране за справедливост и икономическата конюктура в страната към датата на непозволеното увреждане, като справедливият размер на обезщетението по всяко дело винаги е обусловен от спецификата на фактите във всеки отделен случай. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.

С оглед наличието на константна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна или осъвременявана и в съответствие с която е постановено обжалваното решение, не е налице и поддържаното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На основание чл. 38, ал. 2 ГПК на процесуалния представител на ответниците следва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 4000 лева с ДДС, определено съобразно действителната фактическа и правна сложност на настоящия спор.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 87 от 20.03.2025г. по в. т.д. № 46/2025г. на Пловдивски апелативен съд, 1-ви граждански състав.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [жк], [улица], бл. 0, вх. 0, ет. 0, ап. 0, да заплати на адв. Р. М., с личен номер [ЕГН], [населено място], [улица], етаж 4 сумата 4000 лева /четири хиляди лева/- адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: