ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5392

гр.София, 25.11.2025г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова ч. гр. д.№ 3506/2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на жалбоподателя Т. В. Т. с вх.№18337/08.10.2025г. с искане за допълване на постановеното по делото определение № 4386/29.09.2025г. и за изменението му в частта за разноските чрез намаляване на присъдените такива за адвокатско възнаграждение в полза на ответните страни по жалбата.

Насрещните страни по молбата - Д. А. Н., М. И. Н., Ц. И. Р. и Р. К. Р., не вземат становище по исканията.

Върховният касационен съд намира искането по чл. 250 ГПК за неоснователно, а това по чл. 248 ГПК за допустимо (подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК) и основателно по следните съображения:

С постановеното по делото определение № 4386/29.09.2025г. частната жалба на Т. Т. е намерена за неоснователна и е потвърдено атакуваното с нея определение на предходен състав на ВКС,ІV ГО, с което образуваното пред него касационното производство е било частично прекратено поради недопустимо обжалване на въззивно решение № 230/28.12.2023г. по гр. д.№ 385/23г. по описа на ОС Силистра в частта по исковете по чл. 26, ал. 1, пр. 1во, 2ро и 3то и чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5то ЗЗД. Оплакване за недопустимост на прекратителното определение на ВКС жалбоподателят не е правил с частната си жалба, по която е постановено определението на настоящия състав. Посоченото в т. 4 от частната жалба, което се изтъква от молителя като основание на искането по чл. 250 ГПК, всъщност е довод за липса на съответно на мотивите на предходния състав на ВКС произнасяне в диспозитива чрез недопускане до касационно обжалване в непрекратената част, по което настоящият състав не е компетентен да се произнесе. Отделно, подобно произнасяне би било без значение за производството по частната жалба, защото неин предмет е определението на ВКС, ІV ГО единствено в прекратителната му част.

Настоящият състав е присъдил на Д. А. Н. и на М. И. Н. общо сумата 3000 лева за разноски за адвокатски хонорар, а на Ц. И. Р. и на Р. К. Р. - общо сумата 600 лева. Искането за присъждане на разноски е било своевременно направено и за извършването им са били представени доказателства – лист 13,19 и 20 от делото. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е направено с настоящата молба т. е. своевременно и е основателно, предвид обстоятелството, че предмет на спора е единствено прага на касационно обжалване, за който съдът следи служебно, поради което значението на извършената от адвокатските пълномощници на ответниците работа по частното дело е минимално.

Воден от изложеното, настоящият състав следва да остави без уважение искането по чл. 250 ГПК и измени определението си с № 4386/29.09.2025г. в частта за разноските, като намали присъдените на Д. А. Н. и на М. И. Н. от 3000 лева на общо 400 лева, а присъдените на Ц. И. Р. и на Р. К. Р. – от 600 лева на общо 400 лева.

Ето защо,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. В. Т. с вх.№18337/08.10.2025г. в частта, с която се иска допълване на основание чл. 250 ГПК на постановеното по делото определение № 4386/29.09.2025г.

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК определение № 4386/29.09.2025г. по ч. гр. д.№ 3506/2025г. по описа на ВКС, ІІІ ГО в частта за разноските, КАТО НАМАЛЯВА присъдените в полза на Д. А. Н. с ЕГН [ЕГН] и на М. И. Н. с ЕГН [ЕГН] от общо 3000 лева на общо 400 лева, а присъдените в полза на Ц. И. Р. и на Р. К. Р. - от общо 600 лева на общо 400 лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: