ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5397
София, 25.11.2025 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 795 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. П. чрез пълномощника й адвокат М. М. против решение № 185 от 14.10.2024 г., постановено по гр. д. № 279 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Разград, с което е потвърдено решение № 300 от 15.05.2024 г. по гр. д. № 1133/2023 г. на Районен съд - Разград в частта за отхвърляне на предявения от Р. В. П. против П. М. П. при условията на мл. 346 ГПК иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане обезщетение за лишаване от ползване на лек автомобил „Ауди“, модел А6 с рег. [рег. номер на МПС] за периода 11.03.2019 г. – 29.02.2024 г.
П. М. П. не е изразил становище по касационната жалба.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:
Въззивният съд е посочил, че влязлото в сила решение по допускане на делбата установява, че страните са съсобственици на процесния лек автомобил при равни права в съсобствеността. Приел е за установено, че с покана от 13.08.2018 г. ищцата е поискала писмено от ответника да й заплаща обезщетение за ползването на 1/2 част от съсобствения автомобил в размер 100 лв. месечно, считано от 1.07.2018 г. Ответникът й отговорил писмено на 20.08.2018 г., че не й дължи обезщетение, защото никога не й е пречил да...