ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3336
[населено място], 26.11.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. д. № 2131 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
ВКС е сезиран с касационна жалба от К. И. С. срещу решение № 3182/23.05.2025 г. на СГС, IV-В състав, по в. гр. дело № 8563/23 г., с което е потвърдено решение № 8945/29.05.2023 г. по гр. д. № 47807/2022 г. на СРС, 36 с-в, за осъждането на К. И. С. да заплати на Ю. Б. АД на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД сумата от 37 044,66 лв., представляваща принудително събрана без основание сума по изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 49117/2015 г. на СРС, 120 с-в, по изп. дело № 2753/2019 г. на ЧСИ М. Б.
В касационната жалба са повдигнати доводи за неправилност на обжалваното решение, произтичаща от допуснати от въззивния съд процесуални нарушения - необсъждане на събрани по делото доказателства и липсата на мотиви по съществени елементи от спорното правоотношение, както и поради противоречие с приложими материалноправни норми. Oбжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което представлява процесуално нарушение при условията на чл. 12 ГПК. Поддържа се, че е нарушен принципът на диспозитивното начало и чл. 6 ЕКЗПЧОС.
Навежда се довод за това, че въззивният съд не е отчел неравноправността на клаузата на чл. 6 ал. 2 от процесния договор, която води до прехвърляне на валутния риск в тежест на потребителя по договора за банков кредит. Освен това - тази клауза е толкова неясна, че не позволява да се направи извод за валутата на кредита и по какви критерии тя може да се променя. Сочи се, че потребителят няма информация за съществените условия на договора - дали и каква по размер сума в швейцарски франкове ще претендира банката, както и каква левова равностойност трябва да плати длъжникът за погасяване на задълженията.
Поддържа се, че неравноправна е договорката целият риск /лихвен и валутен/ да бъде в тежест на потребителя. Твърди се, че по отношение на клаузата на чл. 6 ал. 2 от процесния договор е постановено влязло в сила решение по гр. дело № 49117/15 г. на СРС, с което тази клауза е прогласена за нищожна. Постановено е и решение по в. гр. дело № 752/24 г. на САС, с което целият договор за кредит е прогласен за нищожен, поради което настоящото производство е следвало да бъде спряно на основание чл. 229 ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на т. дело № 963/25 г. на ВКС, образувано по касационна жалба срещу решението на САС.
Наведено е и възражението, че въззивният съд не е обсъдил твърдението за извършено служебно от банката прихващане, при което тя е превела сумата по сметката на длъжника, след което с тази сума е погасила други негови задължения. Присъдените суми са в български левове и в швейцарски франкове, но е неясно по какъв курс е извършено превалутиране от банката на задълженията в левове и дали с това превалутиране задължението на длъжника е погасено изцяло.
Позовава се на решения на СЕС, постановени по въпроси, свързани със спорове по договори за кредит, по които страна е потребител - при прогласяване на неравноправността на клауза от договора за кредит настъпва реституционен ефект. Следва да се отчита и спецификата на договора, тъй като нищожността на отделна клауза може да е основание за нищожност на целия договор, когато той не може да съществува без неравноправната клауза.
Иска се от касатора обжалваното решение да бъде отменено и да се отхвърли предявеният от банката иск.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт; отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че в полза на К. И. С. е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 49117/2015 г. на СРС, 120 с-в, с който Ю. Б. АД е осъдена да заплати 1785,28 швейцарски франка - сбор от недължимо платени анюитетни вноски през периода 04.04.2008 г. - 18.10.2012 г. по договор за потребителски кредит HL 35735/04.04.2008 г.; 1,29 швейцарски франка - платена в повече сума за такси за управление; 6414,73 швейцарски франка - надплатена сума, получената след превалутиране от швейцарски франкове към ЕВРО, 10 160,06 лв. - разноски за адвокатски хонорари, деловодни разноски и държавни такси пред всички съдебни инстанции, от които 4410,05 лв. - разноски пред СРС, 800 лв. - разноски пред СГС, 2400 лв. - разноски пред СГС, 300 лв. - разноски пред ВКС, 2250 лв. - разноски пред ВКС.
Въз основа на този изпълнителен лист е било образувано по молба на К. И. С. изп. дело № 201983880402753 на ЧСИ М. Б. а след получаване на поканата за доброволно изпълнение на 01.07.2019 г. банката като длъжник е уведомила съдебния изпълнител на 15.07.2019 г., че с три банкови бордера е платила доброволно на взискателя дължимите суми. В становище от 16.07.2019 г. взискателят е заявил, че сумите са били преведени по банковата му сметка, но същата е блокирана от банката, която след това е погасила със същата тази сума негови задължения по банков заем.
Плащането на банката не е било зачетено от съдебния изпълнител като погасяване на дълга, поради което на 26.02.2021 г. е бил наложен запор върху банковите сметки на Ю. Б. АД в БНБ. Със съобщение изх. № БНБ-26642/08.03.2021 г. БНБ е уведомила съдебния изпълнител, че в изпълнение на запора е превела по сметката му сумата от 37 044,66 лв. На 24.03.2021 г. съдебният изпълнител е издал удостоверение за погасяване на дължимите суми и за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 2 ГПК.
Въз основа на изслушаното по делото заключение на ССЕ въззивният съд е достигнал до фактическия извод, че Ю. Б. АД е извършила по процесния изпълнителен лист двойно плащане в полза на взискателя С. -
1. на 12.07.2019 г. по сметка на взискателя са преведени от банката сумите от 5 773,45 швейцарски франка и 13 811,59 швейцарски франка;
2. по изпълнителното дело принудително е събрана сумата от 37 044,66 лв., която е преведена от съдебния изпълнител по сметка на взискателя.
Въззивният съд е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд /относно погасителния ефект на първото извършено от банката плащане, което следва да се зачете/. По отношение на повдигнатите във въззивната жалба доводи възивният съд е изложил свои мотиви за осъществяване на всички елементи от фактическия състав на чл. 55 ал. 1, предл. 1-во ЗЗД. Прието е във въззивното решение, че погасителен ефект по отношение на задълженията на банката е настъпил на 12.07.2019 г., когато по банковата сметка на взискателя С. е постъпила сумата от 19 585,04 швейцарски франка. Извършеното впоследствие от банката служебно погасяване със същата тази сума на задълженията на С. по договор за банков кредит № 872101 за вноските с падежи на 10.10.2012 г. и на 10.06.2017 г. не засяга погасителния ефект на плащането от 12.07.2019 г.
Въззивният съд е достигнал до правния извод, че усвояването от банката на сумата от 19 585,04 швейцарски франка, преведена по сметката на взискателя, е правомерно правно действие - чл. 6 ал. 2 от договора за кредит. Тази договорна клауза позволява на банката да извърши погасяването на задължението на кредитополучателя чрез служебно превалутиране на наличните му по други сметки парични средства в лева или Евро, когато той не е осигурил по сметката си дължимата сума в швейцарски франкове. Прието е, че взискателят С. реално не се е възползвал от преведената по сметката му сума в размер на 19 585,04 швейцарски франка, но това обстоятелство не отнема качеството му на получател на сумата.
Тъй като с първото плащане от 12.07.2019 г. вече са били погасени задълженията на банката, въззивният съд е приел, че без основание е получена от взискателя принудително събраната сума по изп. дело №201983880402753 на ЧСИ М. Б.
В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК -
1. Може ли да се приеме за изцяло доказан иск по чл. 55 ал. 1, предл. 1-во ЗЗД на банката срещу физическо лице-потребител, ако една от трите кумулативни предпоставки за доказването се основава на нищожна клауза по договор за кредит, сключен с потребител ?
2. Съдът в решението си правилно ли е приложил материалния закон, ако не е установил нищожност на неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител ?
3. Налице ли е третата кумулативна предпоставка за уважаване на иск по чл. 55 ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, когато същият е предявен от платилия въз основа на годно изпълнително основание длъжник срещу получилия плащането взискател ?
4. Доказано ли е неоснователно обогатяване в полза на взискателя по изпълнително дело, в случай че длъжникът плати задължението си не по изпълнителното дело, а плати по блокирана от длъжника банкова сметка на взискателя? В този случай може ли да се приеме, че има съответствие с общия правен принцип - „който плаща зле, плаща два пъти“ ?
5. Има ли реално плащане, когато кредиторът заплаща свои задължения към длъжника по банкова сметка, която е блокирана от кредитора-длъжник?
Поддържа се, че въззивният съд е разрешил посочените въпроси в отклонение от формираната практика на ВКС в решение по т. д. № 1413/23 г., по т. д. № 1060/22 г., т. д. № 1367/21 г.; решения на СЕС № С-776/19, № С-782/19 и № С-520/21.
6. Когато въззивният съд е оставил без уважение искането за събиране на относими към предмета на спора доказателства и е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, решил ли е в цялост материалноправния спор?
По отношение на този въпрос се сочи от касатора, че въззивното решение е в противоречие с решения на ВКС по гр. д. № 2253/20 г., гр. д. № 2331/18 г. и по гр. д. № 2296/18 г.
7 . Налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229 ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредора иск за вземането му и предявен от кредитора иск за неоснователно обогатяване на длъжника, в случай че в предметното поле на двете производства срещу длъжника е един и същ договор за кредит, съдържащ неравноправни клаузи ?
За този въпрос се сочи, че е решен от въззивния съд в противоречие с ТР № 1/2017 от 09.07.2019 г., но по него се поддържа и основание за допускане по чл. 280 ал. 2, предл. 3-то ГПК - очевидна неправилност.
Ответникът по касационната жалба - Ю. Б. АД, е подал писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, но следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК - поради вероятната недопустимост на съдебния акт, за която касационният съд следи служебно.
В конкретния случай като фактическо основание на иска е въведено от ищеца /банката/ твърдението, че ответникът е получил без основание сумата от 37 044,66 лв., която е била събрана принудително по изп. дело № 2753/2019 г. на ЧСИ М. Б. а претенцията за тази сума е била разгледана като един иск от СРС като първоинстанционен съд и от СГС като въззивен. С оглед на основанието за допускане на касационно обжалване предмет на проверка следва да бъде въпросът дали е предявен един иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, или няколко иска и с каква цена, което рефлектира върху процесуалните предпоставки за допустимостта на иска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Първо търговско отделениеОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 3182/23.05.2025 г. на СГС, IV-В състав, по в. гр. дело № 8563/23 г., с което е потвърдено решение № 8945/29.05.2023 г. по гр. д. № 47807/2022 г. на СРС, 36 с-в, за осъждането на К. И. С. да заплати на Ю. Б. АД на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД сумата от 37 044,66 лв., представляваща принудително събрана без основание сума по изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 49117/2015 г. на СРС, 120 с-в, по изп. дело № 2753/2019 г. на ЧСИ М. Б.
Указва на касатора К. И. С. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 740,89 лв., като го предупреждава, че при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.