6 ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5469

гр. София, 27.11.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3410 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника - Прокуратурата на Р. Б. срещу решение № 102 от 23.05.2025 г. по в. гр. д. № 111/2025 г. на Апелативен съд – Варна, II състав, в частта му, с която след частична отмяна на решение № 1206 от 14.11.2024 г. по гр. д. № 1191/2024 г. на Окръжен съд – Варна, ГО, X състав, настоящият жалбоподател е осъден да заплати на К. Д. Я. сума в размер на още 10 000 лв. (разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по ДП № 469/2011 г. на Пето РУ на ОД на МВР - Варна, приключило с постановяване на оправдателна присъда № 9/29.05.2023 г. по ВНОХД № 402/2022 г. на Апелативен съд - Варна, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, и сума в размер на още 1 376 лв. (разликата над 2 751. 38 лв. до 4 127. 09 лв.), представляваща лихва за забава за периода от 14.06.2023 г. до 18.06.2024 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.

Касаторът поддържа в касационната си жалба, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено ново решение, с което да бъде присъдено обезщетение за неимуществените вреди в размера на първоначално определеното от първоинстанционния съд.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба касаторът релевира основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поставяйки следните въпроси: 1. „Необходима ли е причинно-следствена връзка между воденото наказателно производство, което не е приключило с осъждане и причинените неимуществени вреди и как наличието на друга причинно-следствена връзка с вредите влияе върху размера на обезщетението?“, по който не посочва конкретни обстоятелства досежно допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и 2.„Определянето на неимуществените вреди следва ли да се извършва след пълна преценка на конкретните факти, отразени в събраните по делото доказателства, относими към принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД?“, за който твърди, че е разрешен в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г.. Релевира бланкетно и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на атакуваното въззивно решение.

В законоустановения срок е постъпил отговор на касационната жалба от насрещната страна – ищеца К. Д. Я., в който е застъпено становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените пред ВКС съдебно – деловодни разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт (въззивно решение по иск по граждански спор с цена над 5 000 лв.), поради което тя е допустима.

Въззивният съд е приел по предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на неимуществените вреди от незаконно обвинение в престъпление в хипотезата на постановена влязла в сила на 13.06.2023 г. оправдателна присъда. Посочил е конкретните обстоятелства, от значение за определяне на размера на обезщетението за процесните неимуществени вреди, включващи се в понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Съобразил е продължителността на воденото наказателно производство от общо 7 години и 3 месеца, проведено за период от 23.02.2016 г. до 13.06.2023 г., когато е влязла в сила оправдателната присъда, като е приел, че същата надвишава разумния срок за наказателно преследване. Отчел е обстоятелството, че с присъда № 51/19.09.2022 г. по НОХД № 396/2021 г. на Окръжен съд – В. К. Я. е бил признат за виновен по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, като същата е била отменена с оправдателна присъда № 9/29.05.2023 г. по ВНОХД № 402/2022 г. на Апелативен съд - Варна. Съобразил е възрастта на пострадалия – към момента на повдигане на обвинението е бил 46 годишен. Отчел е обстоятелството, че същият е с чисто съдебно минало и е баща на четири деца. Взел е предвид и тежестта на повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, което е в област, в която ищецът има професионална квалификация и реализация. Установил е, че обвинението е получило широко медийно отразяване, като в публикуваната и разпространена информация ищецът е бил разпознаваем – посочени са били имената му и местоработата му, както и че срещу него е произнесена осъдителна присъда. Апелативният съд е взел предвид, че пострадалият е търпял мярка за неотклонение „подписка“ за периода от 23.02.2016 г. до 23.08.2017 г.. За установяване на претърпените от ищеца във връзка с процесното наказателно преследване неимуществени вреди, решаващият съд е обсъдил и показанията на свидетелите Я. (съпруга на ищеца) и А. (колега на ищеца), според които ищецът е станал раздразнителен, изнервен, избухлив, по цели нощи не спял, затворил се в себе си, не бил в състояние да взема решения в работата си, да предлага оферти на клиенти и да им дава адекватни становища, поради което проектите се отлагали във времето, което рефлектирало негативно върху работата му и довело до отлив на клиенти. И двете свидетелки са посочили, че поради силното отразяване на случая в медиите, ищецът е променил фамилията си и към настоящия момент се представя като К. Д.. Въззивният съд е кредитирал приетото заключение на съдебно-психиатричната експертиза, от което е счел за установено, че са налице симптоми на посттравматичен стрес – кошмарни съновидения, натрапливи представи със сцени от инцидента, усещане за гняв, заплаха от житейски ситуации. Вещото лице е посочило, че констатираните симптоми отговарят на критериите за умерено и тежък депресивен епизод в периода на суицидни идеации, които са довели до социална и професионална дезадаптация, загуба на ценности, емоционален баланс и дефицит в стратегиите за справяне. Приеманите от пострадалия медикаменти са имали предназначение да повлияят на безсънието, силната тревожност за бъдещето, подтиснатото настроение, множеството телесни оплаквания като шум в ушите, сърдечни палпитации, аритмия, бруксизъм (стискане на зъби). Апелативният съд е съобразил, че към настоящият момент продължават да персистират тревожност, гняв, социален страх, с прояви на сензитивност, налице е трайна промяна на личността, като лечението изисква комплексна и продължителна терапевтична намеса на психиатър, психолог и медикаментозно лечение, за да може ищецът да преработи травматичното събитие, така че то да не доминира в съзнанието му, което може да се очаква да се случи по-нататък във времето. Съобразно с гореизложеното, решаващият съд е приел, че повдигането и поддържането на обвинение в извършено престъпление, разгласяването на същото, постановяването на осъдителна присъда, продължилото значителен период от време наказателно преследване, безспорно са унижили и накърнили достойнството и професионалната чест на пострадалия. Счел е, че в резултат от незаконното обвинение се е променил хода на ежедневието му, професионалното му развитие и реализация, като към настоящия момент продължава да изпитва тревожност и гняв и за бъдещ период ще проявява чувствителност по темата, свързана с воденото срещу него наказателно производство. С оглед на това е заключил, че общото обезщетение за така претърпените процесни неимуществени вреди следва да е в размер на общо 30 000 лв., които удовлетворяват принципа за справедливо овъзмездяване на моралните вреди, залегнал в чл. 52 ЗЗД.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, Върховният касационен съд, в настоящия съдебен състав, намира следното:

Първият поставен въпрос касае наличието на причинно-следствена връзка между незаконното наказателно производство и претърпените от пострадалия неимуществени вреди. Същият не е обуславящ за изхода на конкретния спор, т. е. не притежава характеристиките на общо основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото касае материалноправните предпоставки, които следва да са налице за ангажиране на отговорността на държавата за претърпените от ищеца неимуществени вреди. В случая, този въпрос е решен със сила на пресъдено нещо, доколкото въззивното решение не е било обжалвано и е влязло в сила в частта, в която е потвърдено първоинстанционното такова, с което е прието, че са налице всички елементи от фактическия състав на деликтното основание, включително наличието на причинно-следствена връзка, в резултат на което предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществените вреди е уважен за сумата от 20 000 лв.. Поради това, поставеният първи въпрос не може да обоснове допускането на касационно обжалване на атакувания съдебен акт, тъй като не може да бъде преразглеждан и да обуслови различен краен изход на конкретния спор.

Поставеният втори въпрос е обуславящ за изхода на спора, т. е. съставлява общо основание за допускане на искания касационен контрол, но спрямо него не е налице наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Същият е разрешен в съответствие с практиката на ВС и ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (ППВС № 4/23.12.1968г., т. 11 ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и практиката на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 4 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 ГПК: решение № 112/14. 06. 2011г. по гр. дело № 372/2010г. на IV г. о. на ВКС, решение № 376/21. 10. 2015г. по гр. д. № 514/2012г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 832/10. 12. 2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 554/2012г. по гр. д. № 266/2012г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 263 от 21. 03. 2017г. по гр. д. № 627/2016г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 70/29. 03. 2016г. по гр. д. № 5257/2015г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 251/21. 12. 2015г. по гр. д. № 812/2015г. на ІІІ г. о. на ВКС; решение № 140 от 14.12.2017 г. по гр. д. № 919/2017 г. на III г. о. на ВКС; решение № 361 от 17.06.2024 г. по гр. д. № 1851/2023 г. на IV г. о. на ВКС и др.), поради което спрямо него не е осъществено и релевираното второ допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според горепосочената съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди от квалифицирания деликт по ЗОДОВ се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като например вида и тежестта на незаконното обвинение в престъпление; продължителността на наказателното производство; наличието или не на наложена мярка за неотклонение и/или на процесуална принуда, както и техния вид и срок; засягането на физическото и психическото здраве на увредения, респективно неговото влошаване поради наказателното преследване; негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот; възрастта на пострадалия, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: съдебното минало и наличието на други висящи наказателни производства срещу пострадалия през времетраенето на наказателния процес, от който се претендират вреди по делото, с оглед преценка на личността му и интензитета на негативните изживявания. В мотивите към решението си решаващият съд следва да обсъди всички конкретни обстоятелствата, които е взел предвид, като посочи и тяхното значение за определения от него размер на обезщетението.Това се отнася и за въззивната инстанция, когато пред нея остава спорен размерът на обезщетението за неимуществени вреди. В качеството си на втора инстанция по съществото на материалноправния спор, въззивният съд извършва самостоятелна преценка на доказателствата и установените от тях правнорелевантни факти, след което въз основа на тях извежда своите собствени правни изводи по съществото на спора. От мотивите на обжалвания акт може да бъде направен извод, че въззивният съд е съобразил горепосочената съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в своето решение, постановявайки го изцяло в съответствие с нея. Решаващият съд е взел предвид именно конкретните правнозначими обстоятелства, установени спрямо ищеца – продължителността на процесното наказателно преследване от 7 години и 3 месеца, която надхвърля разумната продължителност; наложената сравнително лека мярка за неотклонение „подписка“ за периода от 23.02.2016 г. до 23.08.2017 г.; обстоятелството, че обвинението е получило широко медийно отразяване, в резултат на което ищецът е променил фамилията си; възрастта на пострадалия и чистото му съдебно минало; заключението на съдебно-психиатричната експертиза и изслушаните по делото свидетелски показания, установяващи претърпените значителни негативни психо-емоционални преживявания, надхвърлящи обичайните при подобни деликти, които персистират и към настоящият момент; влиянието на незаконното обвинение върху личния и професионалния живот на пострадалия, които обстоятелства е преценил в тяхната съвкупност и взаимовръзка, излагайки подробни аргументи за значимостта на всяко от тях при определяне на справедливия размер от 30 000 лв. на процесното обезщетение за неимуществени вреди.

Не е налице и релевираното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност е регламентирана в чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване, различно от касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма; на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост, каквито квалифицирани състави на неправилност не са налице спрямо обжалваното решение и не са наведени от касатора.

Съобразно гореизложеното, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.

С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1 830 лв., съставляваща платен хонорар за един адвокат пред ВКС.

Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 102 от 23.05.2025 г. по в. гр. д. № 111/2025 г. на Апелативен съд – Варна в обжалваната му част.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. да заплати на К. Д. Я., ЕГН: [ЕГН], сумата 1 830 лв. (хиляда осемстотин и тридесет лева) – съдебно - деловодни разноски за касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: