ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5456

София, 27.11.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч. гр. д. № 686 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК..

Образувано е по частна касационна жалба на А. С. В. чрез пълномощника му адвокат Т. Ч. против решение № 195 от 22.10.2024 г., постановено по гр. д. № 275 по описа за 2024 г. на Апелативен съд - Бургас, в частта, имаща характер на определение, с която е потвърдено определение по чл. 248 ГПК № 309 от 23.04.2024 г. по гр. д. № 259/2023 г. на Окръжен съд - Сливен за оставяне без уважение искането на ответника А. С. В. за изменение на решение № 66 от 29.02.2024 г., постановено по гр. д. № 259/2023 г. на Окръжен съд - Сливен в частта за разноските, с което А. С. В. е осъден да възстанови на Р. Н. К. заплатеното адвокатско възнаграждение в размер а 4650 лв..

Р. Н. К. не е изразил становище по частната касационна жалба.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е посочил, че преценката дали адвокатското възнаграждение не е прекомерно съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските хонорари по Наредба № 1/2004 г. на ВсАС, а следва да прецени съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите...