О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50224
София, 05.10.2023 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков
Десислава Попколева
като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 1859 описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез М. И. – инспектор - юрист към ТД на КПКОНПИ – Бургас против решение № 4 от 10.02.2021 г. по в. гр. д. № 452/2020 г. на Апелативен съд Бургас, с което като е потвърдено решението от 31.08.2020 г. по гр. д. № 177/2019 г. на Окръжен съд Бургас, е отхвърлен предявения от касатора против К. П. Я. и М. М. Г., иск по чл.74, ал.1 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане по реда на ЗПКОНПИ, с оглед § 5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 145 590,56 лв. и в тежест на касатора са възложени разноски за първа и за въззивна инстанции в общ размер на 8 735,43 лв..
Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се неправилност на основния извод на въззивния съд, че в случая липсва значително несъответствие в имуществото на ответниците по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, както и на изводите на въззивният съд, че наличните парични суми, представляващи вноски по кредити не съставляват имущество по смисъла на чл.77, ал.1, т.1 вр. §1, т.1 от ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.156, ал.4, т.1 вр. §1, т.4 от ЗПКОНПИ; че паричните средства, които са преминали през патримониума на проверяваното лице, но не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяваните лица, не попадат в предметния обхват на закона и не подлежат на отнемане; че „нетният доход“ не може да бъде отрицателна величина; че преминалите суми през банковите сметки на ответниците, вкл. И тези внесени от трети лица, които не са налични в края на периода, не следва да се зачитат нито като приход при внасянето им, нито като разход при тегленето им. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът – ищец е формулирал в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК следните правни въпроси: 1/Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните; 2/ Като какви трябва да се определят преминалите суми по банкови сметки щом не са нито приход, нито разход; 3/ Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗПКОНПИ, внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но неналични в края на проверявания период; 4/ В ЗОПДНПИ /отм.:, респ. в ЗПКОНПИ съдържат ли се ограничения кое имущество може да се претендира, макар за същото да не е установен законен източник на средства за придобиването му и имали изрична законова регламентация, че не могат да се отнемат парични средства, преминали през банкови сметки на ответниците, за които не е установен законен източник на средства за придобиването им, неналични към края на проверявания период; 5/ На какво правно основание следва да се претендират преминалите суми-внесени и постъпили такива по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но неналични в края на проверявания период; 6/ Следва ли да намери отражение при определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ и §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ размерът на внесените и постъпили суми по банкови сметки на ответниците, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им и 7/ Може ли „нетен доход“ да бъде обозначен с отрицателна величина; По поставения процесуалноправен въпрос се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на задължителната практика на ВКС – т.19 от ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК, както и на казуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 161 от 04.10.2016 г. по т. д. 2220/2015 г. на II т. о., решение № 181 от 12.07.2016 г. по гр. д. № 360/2016 г. на IV г. о., решение № 111 от 07.10.2020 г. по гр. д. 0 362/2020 г. на III г. о. и решение 134 от 30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на II т. о. За всички останали въпроси бланкетно, без обосновка се поддържа, че същите имат значение за точното прилагане на закона.
Ответниците по жалбата – К. П. Я. и М. М. Г., чрез адв. Н. и адв. К., са депозирали отговор на касационната жалба, в която поддържат становище, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и становище за неоснователност на доводите на касатора за неправилност и необоснованост на въззивното решение.
За да потвърди решението на първата инстанция за отхвърляне на иска, въззивният съд е приел, че неналичните парични суми, представляващи погасителни вноски по кредити, вноски по банкови сметки и лихви по банкови сметки, не съставляват „имущество по смисъла на чл.77, ал.4, т.1 вр. §1, т. 1 от отменения закон, съответно чл.156, ал.4, т.1 вр. § 1, т.1 от действащия. Посочено е, че дефиницията „имущество“ изключва преминали през патримониума на проверяваното лице парични средства, за които не се твърди да са налични, т. е. към момента на проверката са били изразходвани и съставляват разход. За да достигне до този извод, съдът е съобразил мотивите на Конституционния съд, развити в решение № 13/13.10.2912 г. по конст. Дело № 6/2012 г. С оглед изложеното, е приел, че общата стойност на придобитото от ответниците имущество през проверявания период и налично в края на периода е на стойност 105 287,57 лв. /включваща иззетата от жилището на ответника парична сума – 8 923,57 лв., пазарната стойност на придобито жилище – 88 464 лв., пазарна стойност на придобити МПС от 1 700 лв. и съответно 6 200 лв./, като при липса на имущество в началото на периода, посоченият размер сочи на превишение. При съобразяване на дефиницията на понятието „значително несъответствие“ и на посочения в исковата молба отрицателен нетен доход на ответниците за проверявания период от 36 490,69 лв., съдът е извършил съпоставка на последния с придобитото имущество на стойност 105 287,57 лв. и е приел, че несъответствието възлиза на стойност 141 778,26 лв., т. е. под предвидените в закона 150 000 лв., като праг за наличие на „значително несъответствие“. Освен това съдът изрично е посочил, че дори само от размера на превишението в имуществото на ответниците, който е под 150 000 лева, следва извод за липса на „значително несъответствие“ по смисъла на закона, като е възприел даденото в казуалната практика на ВКС разрешения, че ако разликата между доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, е отрицателна величина, то това означава, че лицето няма останал нетен доход, т. е. липсва свободна и разполагаема наличност от законни средства, която да бъде използвана за придобиване на установеното превишение на имуществото в края на проверявания период, както и че в понятието „нетни доходи“ законодателят влага значението на „източници за увеличаване на имуществото“, т. е. на обогатяване и следователно, този доход не може да бъде отрицателна величина. При тези обстоятелства, съдът е приел, че след като не е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица, не може да се направи и извод, че последните притежават незаконно придобито имущество, което да подлежи на отнемане в полза на държавата.
С определение № 60285 от 09.11.2021 г. настоящият съдебен състав е спрял производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателното решение е постановено и обявено на 18.05.2023 г., поради което са отпаднали пречките за движението на настоящото дело и касационното производство е възобновено с определение № 50164 от 23.05.2023 г. на настоящия състав на ВКС.
При така изложените решаващи изводи на въззивната инстанция, формулираните от касатора материалноправни въпроси / от 2–ри до 6- ти/ се явяват обуславящи, но по отношение на същите не е налице допълнителния критерий на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК - да имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК на НКС, такова значение биха имали въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или наличната се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по разрешаването на въпросите има установена задължителна съдебна практика, на която обжалваното решение съответства. Съгласно задължителното за всички съдилища, включително за ВКС, тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по т. д. № 4/2021 г., ОСГК на ВКС, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В т.2 от тълкувателния акт ОСГК на ВКС се прие, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите към тълкувателното решение е разяснено, че целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на същия е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. В мотивите е разяснено изрично и следното: Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършени преводи. Ако са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на КПКОНПИ е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период; не е в тежест на последните да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено /в т. ч. повредено или изхабено/, унищожено или погинало. Ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва /освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина/ или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент. Паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при посочените по-горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане – поради което и не подлежат на отнемане.
Изложените решаващи изводи на въззивния съд са в съответствие с приетите постановки в тълкувателния акт, поради което не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулираните в изложението правни въпроси.
Въпросът може ли „нетен доход“ да бъде обозначен с отрицателна величина, не се явява обуславящ решаващите изводи на въззивния съд за отхвърляне на иска. В случая въззивният съд е добавил отрицателната стойност на нетния доход към стойността на придобитото имущество за проверявания период и е достигнал до извод за липса на „значително несъответствие“. Когато обаче стойността на нетния доход е отрицателна величина, нетен доход няма и такава отрицателна величина не може да се добавя съм стойността на придобитото имущество от ответниците през проверявания период, което е налично в края на периода, за да бъде определен размер на несъответствието. Този извод следва от мотивите към т.1 от посочения тълкувателен акт: Не подлежат на отнемане доход, приход или разход. Незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имущество, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично в края му – което съществува в патримониума в края на периода, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантно несъответствие. ; само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Имуществото, което подлежи на отнемане и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи. Наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане. Преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. Стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото /не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не.
Не обосновава допускане на касационно обжалване и повдигнатия процесуалноправен въпрос, който макар и да покрива общото основание на чл.280, ал.1 ГПК, няма претендираното от касатора значение, тъй като по него не се разкрива сочения допълнителен критерий – произнасяне на въззивния съд в противоречие със сочената задължителна и казуална практика на ВКС относно задължението на съда да обсъди всички въведени в жалбата оплаквания за неправилност на въззивното решение и да даде собствено разрешение на предмета на делото след самостоятелна преценка на доказателствата. В конкретния случай обосновката на въпроса е свързана с оплаквания по съществото на спора, а именно с твърдения за необоснованост на съдебното решение, свързани с преценката на доказателствата въз основа на които съдът е направил фактическите си изводи. Така представеното изложение на фактическата обстановка, различно от възприетата от съда, представлява оплакване за необоснованост на съдебното решение, но необосноваността не е сред касационните основание по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, водещи до допустимост на касационното обжалване, с изключение на хипотезите, обхванати от понятието „очевидна неправилност“, каквито в конкретния случай не се разкриват.
При този изход на спора на ответниците следва да се присъдят сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 200 лв. Касаторът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС дължимата държавна такса за настоящото производство в размер на 30,00 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4 от 10.02.2021 г., постановено по в. гр. д. № 452/2020 г. по описа на Апелативен съд Бургас.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, Булстат 129010997 да заплати на К. П. Я. и М. М. Г., и двамата с адрес [населено място], к-с „*.“ №*, вх * ет.*, сумата от 1 200,00 лв. – разноски за касационната инстанция.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, Булстат 129010997 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховния касационен съд сумата от 30,00 лв. – държавна такса за производството по чл.288 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: