ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5496

гр. София, 28.11.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 3322/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по допустима касационна жалба от Кооперация „Трудово – производителна кооперация – МИР“,гр. Разград, подписана и от адв. Д. Б. от АК – Р., срещу въззивното решение № 38 от 26.02.2024 г. по в. гр. д. № 4/2024 г. на ОС – Разград, в частта по произнасянето по предявените от кооперацията насрещни установителни искове за собственост.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение в обжалваните части е неправилно поради противоречие със закона. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване.

Ответната страна в касационното производството, ответник по насрещните искове „Микро - 67“ АД, чрез пълномощник адв. М. М. от АК – Р., оспорва жалбата с писмено становище.

Срещу постановеното след решението определение на въззивния съд по чл. 248 ГПК с № 208/17.04.2024 г. по същото в. гр. д. № 4/2024 г. на ОС – Разград, е подадена частна жалба от „Микро - 67“ АД, която се разглежда с друго дело пред ВКС по чл. 274, ал. 2 ГПК, и не е предмет на настоящето производство.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

С горепосоченото въззивно решение, в обжалваната пред касационната инстанция част, е потвърдено частично първоинстанционното решение № 624/ 10. 10. 2023 г. по гр. д. № 2171/ 22 г. по описа на РС – Разград, а именно в частта на последното, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният насрещен иск от Кооперация „ТПК Мир“ против „Микро - 67“ АД, за признаване за установено, че ищецът по насрещния иск е собственик на силов трансформатор модел ТМ 420-1, произведен 1979г., сериен №31001, произведен от ЗСТ“К. Г. гр. Кюстендил, негов инвентарин номер 1000000023, също и на резервен силов трансформатор сериен №30344, произведен 1979 г. от същото ЗСТ, негов инвентарен номер [ЕГН], и двата положени в трафопост „Мир“, обособен в сграда с идентификатор 61710.501.26.3.

В останалата част, в която с въззивното решение, след частична отмяна на горепосоченото решение на първата инстанция, е отхвърлен предявеният главен иск на „Микро - 67“ АД срещу Кооперация „ТПК Мир“ с основание чл. 439 ГПК, въззивното решение като необжалвано, е влязло в сила и не предмет на настоящето производство по чл. 288 ГПК.

За да отхвърли предявените с насрещната искова молба установителни искове за собственост, въззивният съд е споделил направените от първата инстанция изводи, към които е и препратил съгласно чл. 272 ГПК. Везависимо от направеното препращане, въззивният съд е изложил и свои мотиви по спора. Въз основа на преценка на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и СТЕ, вззивният съд е приел, че в полза на кооперацията - насрещен ищец, по силата на закона - §1, т. 1 от ЗК /отм./, е възстановено притежаваното от нея към 1971 г. и одържавено тогава имущество, което е било и предадено на кооперацията обратно, съгласно приемно-предавателен протокол от 24.12.1993 г., а именно отреденият през 1967 г. по ЗПИНМ/отм./ за нейно мероприятие парцел І за нуждите на фабрика Мир в гр. Разград - сега с идентификатор 61710.501.26 по КККР одобрена 2008 г., изградената в него през 1970 г. двуетажна масивна сграда - сега с идентификатор 61710.501.26.6, също и движимите вещи, налични към момента на възстановяване на собствеността, описани в протокола от 1993 г., но не и наличната в същия поземлен имот сграда - сега с идентификатор 61710.501.26.3, част от последната е и трафопост „Мир“, в който се намират и процесните два трансформатора. Последният извод е обоснован с приетото за установено по делото, че този трафопост е бил изграден през 1979 г., двата трансформатора в него са произведени също 1979 г., поради което няма как тези два трансформатора да са били одържавено от кооперацията имущество през 1971 г. От друга страна е прието, че извън възстановеното на кооперацията-ищец по силата на закона имущество, посочено по-горе, за останалите изградени в периода след 1971 г. сгради, вкл. и тази сега с идентификатор 61710.501.26.3, предоставени за управление на държавно предприятие, е установен фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл. 17а от ЗППДОбП /отм./, респ. в чл. 1 от ПМС №201 от 25.10.1993 г., в полза на преобразуваното държавно предприятие в „Микро-67“ЕООД /вписано на 31.07.1992 г./, правоприемник на което е ответникът по насрещните искове „Микро-67“ АД .

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не е формулиран правен въпрос, а са изложени оплаквания на касатора за нарушения на материалния и процесуалния закон.

Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело и е обусловил решаващите изводи на съда (общото основание за селектиране), е задължение на касатора. Касационният съд може само да уточни и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК. В случая касаторът обоснова искането за допускане касационно обжалване с оплаквания, относимо към касационното основание по чл. 281 ГПК за необоснованост, което не може да се преценяват във фазата по селекция по чл. 288 ГПК. Непосочването на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК изключва преценката дали е налице соченото от касатора допълнително /специфично/ основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като последното и не е обосновано. Когато се твърди последното, касаторът трябва да обоснове, кумулативно с посочването на относим правен въпрос, и наличието на неправилна или несъобразена с промените в законодателството съдебна практика, да изложи доводи в какво се изразява нейната неправилност или защо трябва да бъде изменена в поддържана от него насока. При липса на съдебна практика по поставения въпрос касаторът трябва да изложи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване иска. Направеното общо позоваване на законовата норма на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и доводът, че разглеждането на жалбата е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, не е достатъчно като обосновка на допълнителното основание за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК според изложеното в т. 4 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка не се установят признаци, които да повдигат съмнение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК. Ето защо касационното обжалване на въззивното решение в посочената с жалбата част, не може да се допусне.

Предвид изхода на производството, касаторът няма право на разноски. Насрещната страна в производството претендира с отговора по касационната жалба разноски, но не е доказала, че сторила такива в настоящето производство, поради което разноски не следва да и бъдат присъждани.

С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА, по касационната жалба на Кооперация „Трудово – производителна кооперация Мир“, гр. Разград, касационно обжалване на въззивно решение № 38 от 26.02.2024 г. по в. гр. д. № 4/2024 г. на ОС – Разград, в обжалваната му част по произнасянето по предявените от кооперацията насрещни установителни искове за собственост,

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: