решение по гр. д.№ 4112 от 2024 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

РЕШЕНИЕ

№ 721

гр.София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Ц.

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

М. Д.

при участието на секретаря Ц. П. като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 4112 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл.ГПК.

С определение № 3433 от 30.06.2025 г. настоящият състав на ВКС е допуснал до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 /поради очевидна неправилност/ решение № 256 от 13.06.2024 г. по в. гр. д.№ 784 от 2023 г. на Хасковския окръжен съд, III състав, в следните негови части:

- частта, с която е уважен предявеният от К. К. К. срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата 11500 лв. /частичен иск от иск за сумата 313 700 лв./, присъдена като обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в разходи за възстановяването на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], [община], област Х., представляващ нива в землището на [населено място], м.“П.“ с площ от 4 997 кв. м.;

- частта, с която е уважен предявеният от Е. Н. К. срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата 11500 лв. /частичен иск от иск за сумата 313 700 лв./, присъдена като обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в разходи за възстановяването на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], [община], област Х., представляващ нива в землището на [населено място], м.“П.“ с площ от 4 997 кв. м. и

- частта, касаеща присъдените разноски за двете съдебни инстанции.

В проведеното открито съдебно заседание касаторът Агенция „Пътна инфраструктура“ не изпраща представител и не депозира становище.

Пълномощниците на ответниците по жалбата К. К. К. и Е. Н. К. оспорват същата. Молят решението да бъде оставено в сила и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Р. Б. ГК, състав на първо гражданско отделение по основателността на жалбата приема следното: Предявените от К. К. К. и Е. Н. К. искове по чл. 49 ЗЗД за сумата по 11 500 лв. за всеки от ищците /частичен иск от иск за сумата 313 700 лв./ се основават на твърдението, че от неправомерното поведение на лица, на които ответникът АПИ е възложил работата по изграждането на автомагистрала „Марица“ /насипването на имота на ищците с излишна земна маса от трасето на автомагистралата/ ще настъпят сигурни бъдещи имуществени вреди за ищците, изразяващи се в разходи за изземването от имота, натоварването и депониране на тези земни маси в депо за хумусни маси.

По тези искове от фактическа страна се установява следното: Според удостоверение за наследници № 21 от 23.09.2021 г., ищците са наследници по закон на К. К. К., починал на 12.03.2019 г.- ищецът е негов син, а ищцата негова съпруга. Видно от представените по делото договор за доброволна делба - акт № 79, том IV, рег.№ 5099 по нот. д.№ 402 от 15.06.2009 г. и скица на поземлен имот № 15-1128899 от 18.10.2021 г., К. К. К. е бил собственик на нива с площ от 4,997 дка, находяща се в землището на [населено място], общ.Д., обл.Х., м.“П.“, представляваща имот № ***, а понастоящем имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място] от 2018 г. От показанията на разпитаните по делото свидетели М. М. и Т. Т. и заключенията на съдебно-техническите експертизи на вещите лица М. И., инж.Д. К., инж.Н. Н. и инж.Р. Г. се установява, че до 2014-2015 г. имотът е представлявал овощна градина. През 2014-2015 г. върху част от него /с площ от 3 549 кв. м./ е била изсипана излишна земна маса, изгребана при строителството на трасето на съседната на имота автомагистрала „Марица“ в размер на 16 942 куб. м. Засипването е било извършено от фирма, непряк изпълнител на строителни дейности по изграждането на автомагистралата, с възложител ответника АПИ. Според вещото лице инж.Н., разходите за изземване, натоварване и депониране на тези земни маси възлизат общо на 313 700 лв.: 42 355 лв., представляващи стойност на изкопаването на земните маси с багер, 170 777,60 лв., представляващи стойност на превоза на изгребаните земни маси от имота на ищците до общинската площадка за ползване на земните маси, определена за имота със заповед № РД-06-1168 от 16.08.2022 г. на Кмета на О. Д. намираща се в [населено място], на 20 км. от имота, 14 400,70 лв., представляващи 10 % печалба на фирмите, извършващи изгребването и превоза, 45 506,66 лв., представляващи 20 % ДДС и 40 660,80 лв., представляващи такса за ползването на общинската площадка за приемане на земни маси.

Със споразумение от 05.10.2012 г., сключено между К. К. и СК „А.“ ЕООД, собственикът се е съгласил в имота му да бъдат насипани излишни земни маси от трасето на автомагистрала „Марица“ с цел рекултивация на имота. По повод оспорването на подписа на К. К. върху това споразумение са допуснати първоначална и допълнителна единична съдебно-почеркова експертиза и тройна съдебно - почеркова експертиза. Вещото лице Р. Г. по първоначалната и допълнителната единична съдебно - почеркова експертиза, след като е извършило сравнение на подписа на К. К. върху представения препис от споразумението от 05.10.2012 г. с подписите му върху представения сравнителен материал /заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин от 07.01.2011 г., пълномощно от К. К. от 17.01.2019 г. и договор за доброволна делба от 15.06.2009 г./ е дало заключение, че подписът върху споразумението е на К. К.. Тройната експертиза на вещите лица В.М., Хр.К. и И.Ч., изготвена след сравнение на подписа на К. К. върху оригинала на споразумението от 05.10.2012 г. с подписите му върху представения на вещото лице по единичните експертизи сравнителен материал и допълнително представения сравнителен материал /трудови договори на К. К. от 12.06.2014 г. и от 20.06.2012 г., социална оценка от Дирекция „Социално подпомагане“- гр.Димитровград, отдел „Хора с увреждания и социални услуги“ от 22.11.2012 г., молба на К. К. от 05.02.2007 г. за откриване на сметка в банка „П. Б. АД, експертно решение № 2196 от 13.11.2012 г., издадено от МБАЛ „С. Е. ЕООД - гр.Димитровград, декларация от 17.01.2019 г. на К. К. по чл. 264, ал. 2 ДПК, подадена при прехвърляне на МПС, декларация от 17.01.2019 г. за гражданство и гражданско състояние на К. К. и договор за покупко-продажба на МПС от 13.07.2018 г. с купувач К. К./ е дала категорично заключение, че подписът на споразумението от 05.10.2012 г. не е на К. К..

Въз основа на така установената фактическа обстановка правилен е изводът на въззивния съд, че ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ като възложител на дейностите по изграждането на автомагистрала „Марица“ носи имуществена отговорност на основание чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени на ищците от фирми, непреки изпълнители на строителни дейности по изграждането на тази магистрала. Като е отчел, че представеното споразумение от 05.10.2012 г. не е било подписано от наследодателя на ищците и собственик на имота К. К., правилно въззивният съд е приел, че лица, на които ответникът е възложил строителството на автомагистралата, са увредили имота на наследодателя на ищците при засипването му със земни маси от трасето на изгражданата автомагистрала, без знанието и съгласието на собственика.

Неоснователен е доводът на касатора за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение с приемането на писмени доказателства и назначаването на тройна съдебно - почеркова експертиза. Съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК във въззивното производство може да се иска събирането на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Конкретният случай е именно такъв: В открито съдебно заседание на 15.02.2023 г. ищците са оспорили приетото в това съдебно заседание допълнително заключение на съдебно-почерковата експертиза на в. л.Р. Г., обосновали са защо се съмняват във верността на заключението /поради това, че наследодателят им не е имал фактическата възможност да подпише това споразумение на 05.10.2012 г., тъй като на тази дата е бил на лечение/ и са поискали да бъде назначена тройна експертиза, която да даде заключение, след като използва малко по-разширен сравнителен материал. Първоинстанционният съд неоснователно /при посочено основание за съмнение за правилността на едноличната експертиза, оспорването й от ищците и своевременно направено от тях искане за назначаването на тройна експертиза/ е отказал да допусне такава експертиза, с което е допуснал процесуално нарушение на чл. 201 и чл. 200, ал. 3 ГПК. При това положение и предвид изричното искане на ищците във въззивната им жалба за назначаване на тройна съдебно - почеркова експертиза, правилно с определението си от открито съдебно заседание от 17.01.2024 г. въззивният съд е счел, че тази експертиза следва да се допусне на основание чл. 266, ал. 3 ГПК.

Представените пред въззивния съд документи, съдържащи сравнителни образци от подписа на К. К., необходими за изготвянето на допусната от въззивния съд тройна съдебно - почеркова експертиза, не представляват доказателства по съществото на спора и поради това за тях не се отнасят предвидените в чл. 143, ал. 2, чл. 146, ал. 3 и чл. 147, ал. 1 ГПК преклузивни срокове, отнасящи се до посочването и представянето на доказателства по делото. Поради това въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение, като е възложил на тройната експертиза да ползва тези документи като сравнителен материал. Съответно не е допуснал процесуална нарушение, когато впоследствие е основал решението си на заключението на тази експертиза.

Въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение и при възприемането на заключенията на съдебно - почерковите експертизи. В съответствие с чл. 202 ГПК съдът е обсъдил приетите по делото заключения на съдебно - почерковите експертизи в съвкупност с останалите приети по делото доказателства /включително с показанията на разпитаните по делото свидетели/ и е изложил изрични мотиви защо възприема заключението на тройната експертиза, а не кредитира първоначалното и допълнително заключение на единичната експертиза: 1/ защото заключенията на единичната експертиза са дадени при изследване на копие от изследвания документ, а заключението на тройната експертиза - при изследване на оригинала на документа - споразумението от 05.10.2012 г., 2/ защото обект на проверка и сравнение от тройната експертиза са били сравнителни образци от подписа на наследодателя на ищците в много по-голям обем от тези, изследвани от вещото лице по единичната експертиза и 3/ защото заключението на тройната експертиза не е било оспорено от ответника, от страна на който не са били представени доказателства, опровергаващи констатациите на експертите.

Очевидно необоснован /противоречащ на формалната логика/ е обаче изводът на въззивния съд, че на ищците се дължи обезщетение за възстановяването на собствения им поземлен имот, изразяващи се в разходи за дейности /изземване, натоварване и депониране на земните маси, с които част от имота е била засипана при строежа на автомагистрала „Марица“/, за които дейности не е доказано и не може да се предполага, че е необходимо да бъдат извършени, за да бъде възстановен собственият на ищците имот в състояние, годно той да бъде ползван по неговото предназначение като овощна градина. В случая, доколкото в имота е насипана земна маса /а не строителни отпадъци/, възстановяването му в състояние, годно той да бъде ползван по предназначение като овощна градина, не налага изгребването и изнасянето от имота на насипаните земни маси. То може да бъде постигнато само със съответното подравняване на тези земни маси, с оформянето на терена и с извършването на онези действия по възстановяване, подобряване и рекултивация на земеделската земя, които е абсолютно необходимо да бъдат извършени, съгласно съгласуван и одобрен проект по чл. 15 от Наредба № 26 от 02.10.1996 г. за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт във връзка с чл. 7 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ и чл. 4 от Наредбата. Ето защо, като е присъдил обезщетение за вреди за дейности, които не се налага да бъдат извършени /изземване, натоварване и депониране на земните маси, с които част от имота е била засипана при строежа на автомагистрала „Марица“/, въззивният съд е постановил неправилно решение, което на основание чл. 293, ал. 2 ГПК следва да бъде отменено.

След отмяна на решението, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: Поради това, че в конкретния случай размерът на претендираните бъдещи вреди е установим след изготвянето на проект по чл. 15 от Наредбата № 26 от 02.10.1996 г. и след оценката на предвидените по този проект дейности, въззивният съд следва служебно да назначи нова съдебно-техническа експертиза със задача: да даде заключение колко ще струват дейностите по възстановяването на имота на ищците в състояние, годно за ползването му по предназначение за овощна градина, които дейности се налага задължително да бъдат извършени, съобразно съгласуван и одобрен проект по чл. 15 от Наредба № 26 от 02.10.21996 г. във връзка с чл. 7, ал. 2 ЗОЗЗ.

С оглед на това че с платежно нареждане ищците са внесли държавна такса по допуснатото от съда увеличение на исковете от 2 000 лв. до 23 000 лв. /по 11 500 лв./ в размер само на 330 лв., въззивният съд следва да даде срок на ищците да внесат цялата дължима държавна такса по допуснатото увеличение на исковете, която възлиза на 840 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 256 от 13.06.2024 г. по в. гр. д.№ 784 от 2023 г. на Хасковския окръжен съд, III състав в СЛЕДНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ:

- частта, с която е уважен предявеният от К. К. К. срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата 11500 лв. /частичен иск от сумата 313 700 лв./, присъдена като обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в разходи за възстановяването на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], [община], област Х., представляващ нива в землището на [населено място], м.“П.“ с площ от 4 997 кв. м.;

- частта, с която е уважен предявеният от Е. Н. К. срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата 11500 лв. /частичен иск от сумата 313 700 лв./, присъдена като обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в разходи за възстановяването на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], [община], област Х., представляващ нива в землището на [населено място], м.“П.“ с площ от 4 997 кв. м. и

- частта, касаеща присъдените разноски за двете съдебни инстанции.

ВРЪЩА ДЕЛОТО В ТЕЗИ ЧАСТИ за ново разглеждане от друг състав на Хасковския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.