Страница 7 от 7

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3382/01.12.2025 г., [населено място]

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, 5-ти състав, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

изслуша докладваното от съдия Костадинова к. т.д. № 1354/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Т. М. В. и Й. Я. А. обжалват Решение № 11/13.01.2025 г. по в. т.д. № 506/2023 г. на АС-Пловдив в частта, с която е потвърдено Решение № 116/04.04.2023 г. по т. д. № 274/2022 г. на ОС-Стара Загора за частично отхвърляне на предявените от тях срещу „Вестфелише Провинциал Ферзихерунг“ АД осъдителни искове за обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на Д. Т. В., настъпила във Федерална република Германия при пътно-транспортно произшествие.

В жалбата са наведени касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторите поддържат, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд не е обсъдил всички доказателства и доводи, преразгледал е въпроса за приложимото материално право без своевременно наведено оплакване, без оспорване от страните на приетото от първоинстанционния съд обичайно местопребиваване на участниците в събитието, без разпределяне на тежестта за доказването му и без даване на възможност за ангажиране на доказателства за него. Позовавайки се на мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, касаторите заявяват, че при преценка за неправилност на дадената от първоинстанционния съд правна квалификация въззивният съд е следвало служебно да обезпечи приложението на закона, като даде указания за доказване на обичайното местопребиваване на участниците в произшествието и връзката на спора с Република България, но вместо да стори това и в нарушение на чл. 4, § 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 864/2007 (Рим ІІ) той е приел за приложимо не българското,...