ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2278

гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 2771 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба вх. № 15000/27.05.2025 г. на Д. К. Д. срещу определение № 2104 от 05.05.2025 г. по гр. д. № 1856/2024 г. на Окръжен съд – Варна в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решение № 110 от 07.02.2025 г., поправено с решение № 297/20.03.2025 г. по в. гр. д. № 1856/2024 г. на Окръжен съд – Варна, в частта на присъденото по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждение на адвокат А. П..

С определение № 2104 от 05.05.2025 г. по гр. д. № 1856/2024 г., в обжалваната му пред ВКС част, Окръжен съд – Варна е оставил без уважение молба с вх. № 8484/24.03.2025 г. от Д. К. Д. в частга й, с която се иска да се измени постановеното въззивно решение в частта за разноските, като се отхвърли претенцията на адвокат А. П. за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, а в условията на евентуалност - да се намали присъденото адвокатско възнаграждение в полза на същата до размера от 753.20 лв., от които 553.20 лв. за производството по въззивната жалба и 200 лв. за производството по чл. 344, ал. 2 ГПК.

Съдът е приел за неоснователно възражението, че определеното от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение, в размер на 1392.68 лв., за иска за делба е прекомерно. Посочил е, че на делба са подлежали 15 имота, като жалбата е уважена частично и то само по отношение размера на квотите от единия имот. По делото са проведени две съдебни заседания и са събирани доказателства, приета е назначената съдебно-оценителна експертиза и е прието удостоверение за наследници. При определянето на дължимата сума е взел за ориентир и предвидения за искове за делба в Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа хонорар, като е съобразил отхвърлената част от жалбата. Ето защо, съдът е счел, че не е налице основание да измени определеното за въззивната инстанция адвокатско възнаграждение от 1392.68 лв. за иска за делба. За неоснователно е приел и възражението, че определеното по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за производството по чл. 344, ал. 2 ГПК е прекомерно. Отново се е позовал, като ориентир, на горепосочената наредба, според която хонорарът за частни жалби, разглеждани в открито съдебно заседание, е 600 лв.; взел е под внимание и обстоятелството, че претендираното от Д. Д. възнаграждение за това производство също е 400 лв.

Жалбоподателят счита присъденото адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в полза на адвокат А. П. в размер на 1792.68 лв. за прекомерно и неотговарящо на фактическата и правна сложност на делото, поради което моли за намаляването му. Твърди, че въззивното производство не се характеризира с фактическа и правна сложност; не са събирани други доказателства, освен удостоверение за наследници и заключение на експертиза, по което страните не са имали въпроси; ответната страна не е изтъквала други защитни аргументи във въззивното производство, различни от вече изложените в първоинстанционното производство. Прекомерно е и присъденото в полза на адвокат А. П. адвокатско възнаграждение от 400 лв. за производството по чл. 344, ал. 2 ГПК. По отношение на този спор във въззивното производство не са събирани каквито и да е нови доказателства, не са навеждани и нови възражения от ответната страна. Въззивният съд не се е мотивирал защо счита, че размерите по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа съответстват на фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и положените усилия за процесуална защита.

Д. М. Я. и К. М. Д., чрез адвокат А. П., са подали писмен отговор, съгласно който считат частната жалба за неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Частната жалба е процесуално недопустима, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, в частта й относно разноските за производството по чл. 344, ал. 2 ГПК. В тази част същата следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно т. 6 от ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, актът на първоинстанционния съд, с който се произнася по искане по чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.), аналогичен на чл. 344, ал. 2 от действащия ГПК, подлежи на двуинстанционно разглеждане. В този смисъл е и установената практика на ВКС по ГПК, в сила от 01.03.2008 г. След като определението по чл. 344, ал. 2 ГПК не подлежи на касационно обжалване, не подлежи на обжалване пред ВКС и постановеното от въззивния съд, във връзка с производството по чл. 344, ал. 2 ГПК, определение по чл. 248 ГПК.

В останалата част частната жалба е допустима, но неоснователна, поради следните съображения:

Настоящият съд намира, че присъденото по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждение в размер на 1392.68 лв., за защита срещу подадената от Д. Д. въззивна жалба, не се явява прекомерно, предвид изхода на спора пред Окръжен съд – Варна и фактическата и правна сложност на делото, при съобразяване предмета на същото и броя на делбените имоти, защитавания правен интерес, осъществената защита от страна на адвокат А. П. – подаване на подробен и правно аргументиран отговор на въззивната жалба, с приложена съдебна практика, явяване в открити съдебни заседания, пазарните цени на адвокатските услуги за процесуална защита по подобни дела.

За настоящото производство не се дължат разноски. Налице е трайно установена практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя, съгласно която производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер и не попада в приложното поле на чл. 81 ГПК, поради което в него не се носи отговорност за разноски. След като не се дължат разноски в производството по чл. 248 ГПК, няма основание за присъждане на такива и по делата, образувани при обжалване на постановения в това производство акт, каквото е настоящото дело.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Д. К. Д. срещу определение № 2104 от 05.05.2025 г. по гр. д. № 1856/2024 г. на Окръжен съд – Варна в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решение № 110 от 07.02.2025 г., поправено с решение № 297/20.03.2025 г. по в. гр. д. № 1856/2024 г. на Окръжен съд – Варна, в частта на присъденото по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат А. П. възнаграждение за производството по чл. 344, ал. 2 ГПК в размер на 400 лв.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2104 от 05.05.2025 г. по гр. д. № 1856/2024 г. на Окръжен съд – Варна в останалата му обжалвана част.

Определението в частта, с която се оставя частната жалба частично без разглеждане, подлежи на обжалване от Д. К. Д. пред друг състав на ВКС в 1-седмичен срок от връчването му.

В останалата част определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: