ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5565

София, 02.12.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: В. М. ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 1026 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Н. Г., С. Х. Г. и Н. Е. Г., приподписана от адвокат В. И. против решение № 5462 от 8.10.2024 г., постановено по гр. д. № 1094 по описа за 2023 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение № 15120 от 22.12.2022 г. по гр. д. №7834/2022 г. на Софийски районен съд и е прекратено производството по предявения от Е. Н. Г., С. Х. Г. и Н. Е. Г. против Столична община иск по чл. 64 ЗС за определяне на прилежаща площ за достъп и обслужване на сграда с идентификатор ****, намираща се в съсобствен на страните поземлен имот с идентификатор *** и адрес: [населено място], район „К. , [улица].

Столична община е подала отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК чрез юрисконсулт Т. В., с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е констатирал, че ищците са обжалвали първоинстанционното решение, с което е определена прилежаща площ към сградата с конкретни доводи относно определената площ от северната и западната страна, както и поради липсата на съответствие между обективираната на приподписаната от съда скица и посочена в нея с лилав контур площ и писмения текст на решението и искане да бъдат определени линии за ползване откъм северната стена на 6 метра от сградата, евентуално на 3 метра.

Софийски градски съд е приел за установено, че страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор № *** при права 1/2 ид. част за ищците и 1/2 ид. ч. за ответника Столична община; че със споразумение от 06.07.2001 г. и писмо изх. № 081155/05.02.2002 г. на кмета на Столична община е изразено съгласие за построяване на нежилищна сграда до 80.00 км. метра и дв. гараж от приблизително 40.00 кв. метра, съгласно издадена Виза за проучване и проектиране от 14.12.2001 г., съгласувана с Дирекция „Архитектура и градоустройство” на основание чл. 140, ал. 2 ЗУТ във връзка с чл. 50 ЗУТ; че в полза на ищците е издадено Разрешение за строеж № 95 от 29.11.2002 г. за едноетажна нежилищна сграда с магазини за промишлени стоки и гараж със ЗРП 119.35 кв. метра с поетапно изграждане (първи етап с временен покрив на кота +3,38/); че ищците са собственици на изградената сграда с идентификатор № ****, преустроена въз основа на Разрешение за строеж № 31/19.09.2020 г. в кафе-сладкарница и сладкарска работилница.

Въз основа на кадастрална скица от 2016 г. въззивният съд е приел, че поземлен имот с идентификатор *** е с площ 336 кв. м. в урбанизирана територия и начин на трайно ползване: ниско застрояване, а сградата е със застроена площ 124 кв. м. с предназначение: сграда за обществено хранене.

Въз основа на експертното заключение е прието, че действащия план е одобрен със Заповед РД-50-09-109 от 11.03.1988 г., като съгласно него североизточната част на имота попада в УПИ *-*, отреден за обществено жилищно строителство и КОО, а останалата част попада в отреждане за тротоар, предвиден по североизточния ъгъл на кръстовището на [улица]и [улица].

При така възприетите факти Софийски градски съд е посочил, че от една страна право на определяне на прилежаща площ към сграда има суперфициар, който не разполага със собствени права върху земята, а доколкото ищците са съсобственици на поземления имот, в който е застроена сградата им, те могат да ползват терена въз основа на притежаваното върху него право на собственост и инициираното от тях производство по чл. 64 ЗС е лишено от предмет. От друга страна ищците не разполагат и с право на строеж върху поземления имот, доколкото сградата им е временен строеж и този й статут дава възможност единствено за нейното ползване, до настъпване предпоставките за премахването й.

В касационната жалба Е. Н. Г., С. Х. Г. и Н. Е. Г. се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, а в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси:

1) има ли правомощие въззивният съд да обезсили влязла в сила, като необжалвана, част от решение на първоинстанционния съд, с изложени мотиви за недопустимост на първоинстанционното решение;

2) приложим ли е чл. 64 ЗС за сграда, застроена в съсобствен поземлен имот въз основа на учредено право на строеж съгласно чл. 183, ал. 1 ЗУТ и разрешение за строеж съгласно чл. 50, т. 2 ЗУТ.

Доводът за недопустимост на въззивното решение е основан на тезата на касаторите, че са атакували първоинстанционното решение само по отношение определената площ по чл. 64 ЗС от северната страна, поради което решението на районния съд е влязло в сила в останалата си част. Посочената теза не отговаря на съдържанието на въззивната жалба. В т. І от същата са наведени оплаквания относно определената като прилежаща площ от северната страна, но в т. ІІ оплакванията касаят и границите от западната и южната страна. Оплакванията съответстват и на заявеното искане въззивният съд да се отмени първоинстанционното решение, с което е определена прилежаща площ по скица № 4 към експертното заключение от към северната, западната и южната страна. От изложеното е видно, че ищците са атакували изцяло първоинстанционното решение с доводи за неправилност, поради което същото не е било влязло в сила в някоя своя част. Обстоятелството, че не са изложени доводи относно определената прилежаща площ от към източната страна (до имотната граница) не променя този извод при оплакванията във въззивната жалба, че от северната, западната и южната страна определената площ не позволява обслужване на сградата и че има несъответствие между текстовата част на първоинстанционното решение и скица № 4, която съдът е приподписал и направил неразделна част от решението.

По тези съображения не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК.

По втория въпрос не е удостоверено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като нито един от актовете на ВКС, на които се позовават жалбоподателите, прилагайки ги към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е дадено тълкуване, че съсобственик на имот може да иска да се определи прилежаща площ към негова индивидуална сграда, построена в съсобствения имот, нито тези актове са постановени в хипотеза в която някоя от страните по делото е била съсобственик на поземления имот, в който е построена суперфициарната сграда.

По въпроса е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото по него липсва практика на ВКС, като в касационната жалба са изложени доводи относно конкретни доказателства по делото, които установяват притежание от ищците на право на строеж, вписано в Агенцията по вписванията (за които липсва обсъждане в мотивите на въззивния съд). Следва да се даде тълкуване дали съсобственикът, който е построил временен строеж, разрешен при действието на ЗУТ, може да иска спрямо другия съсобственик определяне на прилежаща площ към сградата му и така да установи каква част от съсобствения терен подлежи на ползване съгласно чл. 32 ЗС

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5462 от 8.10.2024 г., постановено по гр. д. № 1094 по описа за 2023 г. на Софийски градски съд.

УКАЗВА на Е. Н. Г., С. Х. Г. и Н. Е. Г. в едноседмичен срок да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Р. Б. държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 47.26 лв.

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание при изпълнение на указанията и на съдията-докладчик при изтичане на срока.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: