ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3439

гр. София, 04.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

М. К.

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1343 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Н. +“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 210 от 14.04.2025 г. по в. т. д. № 205/2025 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 1536 от 08.11.2024 г. по т. д. № 817/2023 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-18 състав са отхвърлени предявените от касатора срещу „Застрахователна компания Б. И. АД, [населено място] иск по чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 33 300 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „К. Г. , обективиран в застрахователна полица № 210600100776/17.12.2021 г., за нанесени имуществени вреди на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Series 7“, с рег. [рег. номер на МПС] , в резултат на ПТП от 13. 02. 2022 г., и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 823, 30 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 25.03.2022 г. - 25. 04. 2023 г.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че изводите на въззивния съд за наличие на концентрация на алкохол в кръвта на управлявалата увреденото МПС С. Т. над 0, 5 ‰ и проявена от нея груба небрежност към момента на настъпване на процесното ПТП са неправилни. Навежда доводи, че законът не забранява всяко количество употребено алкохол, а само онова, което оказва въздействие върху психиката, нервната система и моториката на водача. Касационният жалбоподател счита, че съдът не следва да кредитира заключението на съдебно-токсикологичната експертиза, че към момента на настъпване на ПТП количеството алкохол в кръвта на Т. е било над 0, 5 на хиляда. Мотивира разбиране, че установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се осъществява по предвидения в закона ред, а именно по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В жалбата се твърди, че по делото не са ангажирани доказателства за наличие на причинно-следствена връзка между концентрацията на алкохол в кръвта на посоченото лице и настъпилото произшествие. Излага аргументи, че предполагаемата възможност произшествието да е реализирано след употреба на алкохол над 0, 5 на хиляда не може да бъде основание за уважаване на възражението на застрахователя за недължимост на претендираното застрахователно обезщетение. Твърди, че превишаването на критичната скорост от 52 км/ч за преодоляване на завоя с 8 км/ч е незначително и не сочи на проявена от управлявалата автомобила груба небрежност. Касационният жалбоподател моли обжалваното решение да бъде отменено.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: „1. Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи на страните?; 2. При какви обстоятелства е допустимо концентрация на алкохол в кръвта към предходен момент да се приема за доказана само на база експертна оценка, базирана на формули?; 3. Правно обосновано ли е да се презюмира, че при доказана употреба на алкохол, всички настъпили щети при ПТП по вина на водача, са в пряка причинно-следствена връзка с употребата на алкохол?; 4. Правно обосновано ли е да се приема, че при управление на МПС след употреба на алкохол, всички настъпили щети при ПТП по вина на водача са в пряка причинно следствена връзка с проявена груба небрежност от страна на водача?“. Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по поставените въпроси в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава: по въпроса по т. 1 - на решение № 331 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 36 от 24.03.2014 г. по т. д. № 2366/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 92 от 22.02.2011 г. по гр. д. № 1863/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 126 от 09.05.2011 г. по гр. д. № 421/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г. о., а по останалите въведени с изложението въпроси – на решение № 94 от 16.08.2022 г. по гр. д. № 924/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 61 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 1659/2020 г. на ВКС, I г. о., решение № 381 от 21.03.2012 г. по гр. д. № 756/2010 г. на ВКС, I г. о., решение № 166 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 1204/2012 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 54 от 09.03.2022 г. по гр. д. № 1559/2021 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 140 от 01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, I т. о., решение № 105 от 11.07.2017 г. по т. д. № 1325/2016 г. на ВКС, I т. о., решение № 86 от 18.07.2014 г. по т. д. № 2230/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 185 от 05.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г. на ВКС, I т. о., решение № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, I т. о., решение № 2 от 20.05.2013 г. по т. д. № 1031/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 167 от 07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 15 от 12.06.2012 г. по т. д. № 454/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, I т. о., решение № 185 от 05.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г. на ВКС, I т. о., решение № 32 от 11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 140 от 01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, I т. о., решение № 144 от 21.01.2021 г. по т. д. № 2365/2019 г. на ВКС, II т. о. и др.

Ответникът по касационната жалба „Застрахователна компания Б. И. АД, [населено място] е депозирал писмен отговор, с който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съответно – за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, прие следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между „Застрахователна компания Б. И. АД и „Н. +“ ЕООД е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключен договор за имуществено застраховане „К. Г. при клауза „Комфорт“, обективиран в застрахователна полица № 210600100776/17.12.2021 г., за собствения на ищеца лек автомобил марка „БМВ“, модел „Series 7“, с рег. [рег. номер на МПС] , при застрахователна сума – 90 000 лв., за срок от 17.12.2021 г. до 16.12.2022 г., като застрахователната премия е била изцяло платена от ищеца в уговорените срокове; при управлението на същия автомобил от С. Т. на 13.02.2022 г., в 6,00 ч. в [населено място], на кръгово кръстовище на [улица]с [улица], последната е реализирала ПТП - самокатастрофа в защитна мантинела, в резултат на което е била увредена предната част на лекия автомобил; за процесното ПТП е бил съставен от компетентен орган на МВР протокол за ПТП № 1797055/13.02.2022 г.; стойността на причинените вреди на автомобила възлиза на 33 300 лв.

Решаващият съд е разгледал своевременно направеното възражение на ответника за наличието на изключен риск по глава V, т. 3 и т. 15 от ОУ към процесния застрахователен договор – поради управление на застрахованото МПС след употреба на алкохол и/или при допусната груба небрежност. Отчел е, че съгласно ОУ не се покриват щети при управление на МПС след употреба на алкохол и/или други упойващи вещества от водача на застрахованото МПС, както и при груба небрежност от страна на застрахования или упълномощени от него лица. Изразил е становище, че визираните хипотези обуславят непокрити от застраховката рискове само ако посочените обстоятелства са обусловили настъпването на щети на застрахованото МПС, т. е. между тях и щетите следва да има причинно-следствена връзка.

Въззивният съд е изложил, че процесното ПТП е настъпило на 13.02.2022 г. в 6,00 ч.; водачът С. Т. не е уведомила своевременно органите на МВР, поради което проверката от тях е била извършена близо 2 часа по-късно; тестването за наличие на алкохол в кръвта е било направено в 7,59 ч. с техническо средство „Д. А. 7510“ и е била отчетена концентрация на алкохол в кръвта на водача от 0,53 ‰; поради оспорване от водача на резултата в 8,40 ч. е връчен талон за медицинско изследване; извършено е изследване на кръвната проба, взета в 9,05 ч.; резултатът е отчел наличие на 0,47 ‰, поради което на водача не е наложено административно наказание за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 174, ал. 1 ЗДвП. Въззивният съд е кредитирал заключението на съдебно-токсилогичната експертиза, в която е отчетено изминалото време от реализиране на ПТП до вземане на кръвната проба – 3 часа и пет минути и е приложен средноминимален коефициент на елиминиране на алкохол от кръвта на човек – 0,15 ‰ за час, за да се достигне до експертен извод, че концентрацията на алкохол в кръвта на С. Т. към момента на ПТП е била 0,9 ‰. По спорния въпрос дали концентрацията на алкохол подлежи на установяване чрез съдебна експертиза или само по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози съдът е счел, че посочената наредба е относима само към установяването на факти в рамките на административно-наказателно или наказателно производство. Изложил е съображения, че в гражданския процес е допустимо установяване на аналогични обстоятелства и чрез други доказателствени средства. Съставът на апелативния съд е намерил, че към момента на ПТП водачът С. Т. е управлявала застрахования автомобил с концентрация на алкохол в кръвта от 0,9 ‰, която е над допустимата по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, както и че нарушението е в причинна връзка с настъпилите щети на лекия автомобил. Мотивирал е последния извод, като е посочил, че С. Т. въобще не е следвало да управлява автомобила към момента на произшествието, при което то не би настъпило. С оглед гореизложеното в атакувания акт е прието, че е налице доказан изключен риск от застрахователното покритие по ОУ към застрахователния договор /глава V, т. 3 от ОУ/.

В решението е формиран извод и за изключен риск по т. 15 от глава V от ОУ, тъй като управлявалата самокатастрофиралия автомобил е нарушила поредица от забрани по ЗДвП, които водят до извод за проявена от нейна страна груба небрежност. Съдът е посочил, че С. Т. е управлявала застрахования лек автомобил преди осъществяване на процесното ПТП със скорост от 60 км/ч при разрешена такава от 50 км/ч; пътните условия са били добри - ясно време и добро състояние на асфалтовото покритие; произшествието е настъпило на кръгово кръстовище, при навлизането в което автомобилът не е намалил скоростта на движение, която се е оказала по-висока от критичната скорост от 52 км/ч за преминаване по кривата на левия завой без загуба на напречната устойчивост, вследствие на което автомобилът е станал неуправляем и продължил движението си по права линия, достигнал до лявата мантинела и се блъснал в нея с челен удар, приплъзвайки се по мантинелата и увреждайки и 18 метра от нея. Въззивният съд е формирал извод, че механизмът на пътното произшествие е и в причинна връзка с употребата на алкохол от страна на водача с оглед констатираните от обсъдената експертиза неблагоприятни въздействия върху Т. – повишена самоувереност, намалени задръжки, отслабено внимание, преценка и контрол, забавено обработване на информация и загуба на ефективност при тестове за реакция.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

По отношение на първия поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касационния жалбоподател процесуален въпрос относно задълженията на въззивния съд да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства и да обсъди всички доводи на страните, който отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е значим за конкретното дело, не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По този въведен от касатора въпрос е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постоянна практика на ВКС, намерила израз в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, между които са и посочените в изложението на основанията за достъп до касация, съгласно която непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си. Неоснователни са доводите на касатора, в контекста на които е поставен релевантният процесуален въпрос, че въззивният съд не е подложил на преценка събраните по делото доказателства във връзка с разгледаните защитни възражения на ответника и не се е произнесъл по доводите на ищеца въззиваем. Въззивният съд е обсъдил фактическия и доказателствен материал по делото във връзка с доводите на страните, за да формира собствените изводи за наличието на изключени рискове при щета на застрахования автомобил съобразно ОУ към имуществената застраховка. В решението подробно е мотивирана възможността концентрацията на алкохол в кръвта на водача да бъде установена чрез съдебна експертиза и без да се спазва Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Решаващият състав е посочил, че не са налице процесуални пречки за възприемането на изготвеното от съдебно-токсилогичната експертиза заключение относно количеството алкохол в кръвта на водача към момента на осъществяване на процесното ПТП. Обсъдил е и наличието на причинна връзка между настъпилите увреждания на застрахования автомобил и употребата на алкохол. В решението са изложени и подробни аргументи относно проявената груба небрежност от страна на водача, като е анализиран механизмът на настъпване на ПТП. Произнасяйки се по въведените от страните доводи след преценка на доказателствата по делото, съставът на апелативния съд не е допуснал отклонение от практиката на ВКС по обсъждания процесуален въпрос, а правилността на фактическите констатации и изводите му не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

Формулираният от касатора въпрос по т. 2 от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не е съобразен с решаващите аргументи на съда за възприемане на заключението на съдебно-токсилогичната експертиза. В атакуваното решение е прието, че посочената експертиза въз основа на установените факти чрез официални документи за извършеното тестуване на С. Т. за употреба на алкохол с техническо средство и за изследването на кръвната й проба и резултатите от тях, на база научните и опитни правила, е дала заключение за концентрацията на алкохол към момента на процесното ПТП. В случая следва да бъдат съобразени конкретно установените по делото обстоятелства, че посоченото лице, управлявало самокатастрофиралия автомобил, е уведомило органите на МВР за ПТП около 2 часа след произшествието, а изследваната кръвна проба е взета 3 часа след инцидента. Настоящият състав намира, че не е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като апелативният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с практика на ВС и ВКС. В решение № 103 от 09.04.2025 г. по т. д. № 676/2024 г. на ВКС, I т. о. е прието, че спазването на надлежния ред за установяване на алкохолна употреба и на концентрацията на алкохол в кръвта на дееца, а именно предвидения в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. ред е предпоставка за законосъобразно ангажиране на наказателната отговорност по чл. 343б НК /за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда, съответно над 0, 5 на хиляда по ал. 1 и 2 на посочената разпоредба/. Само по отношение на престъпленията по чл. 343б, ал. 1 и ал. 2 НК законодателят е поставил като изрично изискване концентрацията на алкохол да бъде установена по надлежния ред, предвиден в съответните подзаконови нормативни актове по приложението на ЗДвП. В задължителната практика на касационната инстанция - ППВС № 1/83 г., изрично е посочено, че квалифициращият признак по чл. 343, ал. 3 НК „пияно състояние“ може да се установява с всички доказателствени средства, предвидени по НПК. В синхрон с даденото в практиката на ВКС разрешение се явява становището на въззивния съд, че липсва законово изискване употребата на алкохол и неговата концентрация да се установява в гражданския процес само по реда на посочената наредба, както и че тези обстоятелства могат да бъдат установени в гражданския процес с допустимите по ГПК доказателствeни средства.

Касационното обжалване не може да се допусне и по въпросите по т. 3 и т. 4 от изложението на касатора, тъй като те не са с обуславящ решаващите изводи на въззивния съд характер, съответно не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд не е изразил становище, че причинно-следствена връзка между настъпилите щети на застрахованото МПС и употребата на алкохол от страна на водача се презюмира. Напротив, изходил е от позицията, че тази връзка следва да бъде доказана, и е изложил мотиви за съществуването й. В атакуваното решение е извършена преценка за наличието на причинна връзка между извършеното нарушение – управление на застрахования автомобил с концентрация на алкохол в кръвта от 0, 9 промила, което се явява над допустимата по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, и настъпилите щети, доколкото водачът въобще не е следвало да управлява МПС към момента на произшествието, съответно последното не би настъпило. Що се отнася до въпроса по т. 4, то той също не е съобразен с мотивите на въззивния съд, основани на механизма на произшествието, за неспазване не само на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, но и на изискванията за шофиране с максимална скорост от 50 км/ч и със съобразена с пътните условия скорост, които водят до извод за проявена груба небрежност, вследствие на която са причинени вредите. Решаващият състав е счел, че в случая се касае до нарушаване на поредица от забрани по ЗДвП, поради което е направил извод за проявена груба небрежност от лицето, управлявало увредения автомобил, и за причинени вреди вследствие на грубата небрежност от страна на застрахования. Досежно съдържанието на понятието „груба небрежност“ решаващият състав на въззивния съд се е придържал към формираната последователна практика на ВКС, намерила израз в цитираното в атакувания акт решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и известните на настоящия състав решение № 18 от 8.02.2012 г. по гр. д. № 434/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 184 от 24.02.2016 г. по т. д. № 3092/2014 г. на ВКС, ІІ т. о.. В тях се приема, че законодателят не дава легалното определение на термините небрежност и груба небрежност. Изтъкнато е, че съобразно теорията и практиката небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от обикновената по степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост. Изводът на въззивния съд, че в случая е проявена груба небрежност от страна на управлявалата застрахования автомобил, тъй като тя е нарушила поредица от забрани по ЗДвП, довели до настъпване на произшествието, съответства на дадените разрешения в практиката на ВКС, което изключва въведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Както бе изтъкнато, правилността на изводите на въззивния съд не може да бъде предмет на контрол в производството по селектиране на касационната жалба.

По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.

С оглед резултата по делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 10 404 лв., чието договаряне и плащане се установява от договор за правна защита и съдействие от 26.06.2025 г., фактура № [ЕГН]/26.06.2025 г. и платежно нареждане за кредитен превод от 27.06.2025 г.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 210 от 14.04.2025 г. по в. т. д. № 205/2025 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав в обжалваната част.

ОСЪЖДА „Н. +“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ж. к. Младост 4, [жилищен адрес] да заплати на „Застрахователна компания Б. И. АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул. България, № 110В сумата от 10 404 лв. /десет хиляди четиристотин и четири лева/ разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.