ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5671/04.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляда двадесет и пета година в състав:

Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиева

като разгледа докладваното от съдия Рубиева к. гр. д. № 1755 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Н. К. ЕООД, чрез процесуалния представител на дружеството, срещу въззивно решение № 1520/16.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2618/24 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, V състав, с което, като е отменено решение № 2884/25.06.2024 г. по гр. д. № 13372/2022 г. по описа на Районен съд-Пловдив, XXIII граждански състав са отхвърлени предявените от „Н. К. ЕООД против Т. Д. М. и И. Г. М. в качеството им на законни наследници на Г. И. М., починал на 09.01.2022 г., искове за осъждане на ответниците всеки един от тях да заплати, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 ЗЗД, сумата от по 5000 лева, представляваща незаплатена сума по сключен между страните неформален договор за паричен заем от 30.10.2022 г.; сумата от по 3000 лева, представляваща незаплатена сума по сключен между страните неформален договор за паричен заем от 30.11.2020 г.; сумата от по 900 лева, представляваща незаплатена сума по сключен между страните неформален договор за паричен заем от 01.03.2021 г.; сумата от по 1000 лева, представляваща незаплатена сума по сключен между страните неформален договор за паричен заем от 27.04.2021 г., както и сумата от по 11000 лева, представляваща незаплатена сума по сключен между страните неформален договор за паричен заем от 25.11.2020 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 19.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, както и исковете за осъждане на Т. Д. М. и И. Г. М. в качеството им на законни наследници на Г. И. М., починал на 09.01.2022 г., всеки един от тях да заплати, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от по 2000 лева, представляваща заплатена при начална липса на основание част от сума, преведена на наследодателя Г. И. М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 19.09.2022 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си касаторът поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите:

1.Длъжен ли е въззивният съд да определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, да обсъди всички доводи и възражения на страните, събраните доказателства поотделно и в съвкупност, като ги подложи на самостоятелна преценка ?;

2.Как следва да бъде разпределена доказателствената тежест по иск с правно основание чл. 240 ЗЗД и следва ли ответникът да докаже, че средствата са предадени на друго основание, при наличие на възражение от негова страна в тази насока ?;

3.Как следва да бъде разпределена доказателствената тежест по иск по чл. 55 ЗЗД, следва ли ищецът да докаже единствено „даването“, а ответникът наличието на основание за задържане на средствата?“

Сочи се практика на ВКС, на която според касатора въззивното решение противоречи.

Ответниците по жалбата - Т. Д. М. и И. Г. М., чрез процесуалния им представител, в писмен отговор изразяват становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Предявяват претенция за присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Касационната жалба е недопустима в частта й срещу въззивно решение № 1520/16.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2618/24 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, V състав в частта, с която е отменено решение № 2884/25.06.2024 г. по гр. д. № 13372/2022 г. по описа на Районен съд-Пловдив, XXIII граждански състав и са отхвърлени предявените от „Н. К. ЕООД против Т. Д. М. и И. Г. М. искове за осъждане на ответниците всеки един от тях да заплати, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 ЗЗД, сумата от по 5000 лева, представляваща незаплатена сума по сключен между страните неформален договор за паричен заем от 30.10.2022 г.; сумата от по 3000 лева, представляваща незаплатена сума по сключен между страните неформален договор за паричен заем от 30.11.2020 г.; сумата от по 900 лева, представляваща незаплатена сума по сключен между страните неформален договор за паричен заем от 01.03.2021 г.; сумата от по 1000 лева, представляваща незаплатена сума по сключен между страните неформален договор за паричен заем от 27.04.2021 г., както и са отхвърлени исковете за осъждане на Т. Д. М. и И. Г. М. всеки един от тях да заплати, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от по 2000 лева.

Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решенията на въззивни съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5000 лв., са изключени от подлежащите на касационно обжалване актове. При субективно съединяване на искове за парични вземания срещу няколко ответници, при което се иска разделното им осъждане от значение при преценка допустимостта на касационното производство е цената на всеки един от субективно съединените искове. При обективно съединяване на искове за парични вземания от значение при преценка допустимостта на касационното производство също е цената на всеки един от паричните искове, а не сборът от цената на всички обективно съединени искове. В случая касационната жалба е подадена срещу въззивно решение, постановено по предявени от „Н. К. ЕООД срещу ответниците Т. Д. М. и И. Г. М. субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД за разделното осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищцовото дружество суми, за които се твърди, че са предоставени в заем от дружеството на общия наследодател на ответниците. Цената на всеки от исковете е с размер под 5000 лв. Размерът на цената на иска за парични притезания се определя от търсената сума /чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК/. Поради което касационната жалба срещу въззивното решение в частта по тези искове следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Константна е практиката на ВКС, че при обективно съединяване на няколко иска за парични вземания с цена на всеки от тях под определения праг за касационно обжалване, решението по отделните искове не подлежи на касационен контрол, независимо че общия сбор от цената на всички искове надхвърля тази сума, тъй като предявени самостоятелно, решенията по тях биха били необжалваеми. Същото важи и по отношение на предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – цената на всеки един от обективно съединените искове е под 5000 лв.

Касационната жалба в останалата част срещу въззивно решение № 1520/16.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2618/24 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, V състав в частта, с която е отменено решение № 2884/25.06.2024 г. по гр. д. № 13372/2022 г. по описа на Районен съд-Пловдив, XXIII граждански състав и са отхвърлени предявените от „Н. К. ЕООД против Т. Д. М. и И. Г. М. искове за осъждане на ответниците всеки един от тях да заплати, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 ЗЗД, сумата от по 11 000 лева, представляваща незаплатена сума по сключен между страните неформален договор за паричен заем от 25.11.2020 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 19.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумите е допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

По делото досежно тези искове въззивният съд е посочил, че ищецът „Н. К. ЕООД е представил платежно нареждане от 25.11.2020 г., по силата на което е превел по банковата сметка на Г. И. М. – наследодател на ответниците, починал преди подаване на исковата молба сума в размер на 22 000 лв. с посочено основание в платежния документ – „по договор за заем“. Приетата съдебно-счетоводна експертиза е дала заключение, че транзакцията е извършена от сметката на ищцовото дружество в „Търговска банка Д“ АД по сметката на Г. И. М. в „УниК. Б. АД. Съдът е счел, че от събраните доказателства не следва извод за постигнато между страните съгласие за сключване на договор за заем и поето задължение от страна на наследодателя на ответниците за връщане на паричната сума. Допълнил е, че фактът, че едно лице е превело по сметка на друго парична сума с посочено в платежния документ основание „договор за заем“ не доказвало приемане на предложението. Посочил е, че заключението, че предаването на парична сума е направено по силата на заемно правоотношение следва да се основава на внимателна преценка на представените от ищцовата страна доказателства за наличието на съвпадащи насрещни волеизявления на страните за сключване на договор за заем и условията за връщането му. Направил е извод, че такива доказателства не са ангажирани от ищеца. Изложил е становище, че единствено са представени доказателства за извършено плащане, но липсвали доказателства да е сключен договор за заем, по силата на който сумата от конкретен превод да е заета на наследодателя на жалбоподателите, който да е поел задължението да я върне, нито бил конкретизиран и срок, в който това следвало да се направи. В заключение е направил извод, че по делото ищецът не е установил и доказал възникването на облигационно правоотношение по договор за заем за претендираната сума и е отхвърлил исковете като неоснователни.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че от формулираните в изложението въпроси обуславящи за селектирането на жалбата е въпрос 2. Касационният контрол на въззивното решение – в посочената по-горе част, следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за противоречие на обжалваното решение с цитираната от касатора практика на ВКС (решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г., ІV г. о.; решение № 524/28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г., ІV г. о.; решение № 128/18.10.2017 г. по гр. д. № 5372/2016 г., ІІІ г. о.; решение № 262/02.11.2017 г. по гр. д. № 676/2017 г., ІV г. о.)

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от „Н. К. ЕООД в частта й срещу въззивно решение № 1520/16.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2618/24 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, V състав в частта, с която е отменено решение № 2884/25.06.2024 г. по гр. д. № 13372/2022 г. по описа на Районен съд-Пловдив, XXIII граждански състав и са отхвърлени предявените от „Н. К. ЕООД против Т. Д. М. и И. Г. М. искове за осъждане на ответниците всеки един от тях да заплати, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 ЗЗД, сумата от по 5000 лева, представляваща незаплатена сума по сключен между страните неформален договор за паричен заем от 30.10.2022 г.; сумата от по 3000 лева, представляваща незаплатена сума по сключен между страните неформален договор за паричен заем от 30.11.2020 г.; сумата от по 900 лева, представляваща незаплатена сума по сключен между страните неформален договор за паричен заем от 01.03.2021 г.; сумата от по 1000 лева, представляваща незаплатена сума по сключен между страните неформален договор за паричен заем от 27.04.2021 г., както и са отхвърлени исковете за осъждане на Т. Д. М. и И. Г. М. всеки един от тях да заплати, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от по 2000 лева, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 19.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1520/16.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2618/24 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, V състав в частта, с която е отменено решение № 2884/25.06.2024 г. по гр. д. № 13372/2022 г. по описа на Районен съд-Пловдив, XXIII граждански състав и са отхвърлени предявените от „Н. К. ЕООД против Т. Д. М. и И. Г. М. искове за осъждане на ответниците всеки един от тях да заплати, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 ЗЗД, сумата от по 11 000 лева, представляваща незаплатена сума по сключен между страните неформален договор за паричен заем от 25.11.2020 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 19.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумите

УКАЗВА на касатора „Н. К. ЕООД в едноседмичен срок от получаване на съобщението, че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на сумата 440 лв. и да представи платежния документ по делото.

В противен случай - касационната жалба в посочената част ще бъде върната и производството прекратено.

В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване, или на съдията - докладчик за прекратяване.

Определението в частта, в която се оставя без разглеждане касационната жалба, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, а в останалата част не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.