ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5657

гр.София, 04.12.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2905 по описа за 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. П. Й. срещу решение № 1897 от 28.03.2025 год., постановено по в. гр. д. № 3661 по описа за 2024 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-Г въззивен състав, с което е потвърдено решение № 1268 от 23.01.2024 г. по гр. д. № 58235 по описа за 2022 г. на Софийския районен съд, 39 състав, за отхвърляне на исковете с правно основание чл. 170, ал. 1 от КСО и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от касатора против Пенсионноосигурителна компания „Съгласие“ АД и евентуално срещу Универсален пенсионен фонд „Съгласие“ АД, за заплащане на сумата 11 247,63 лв., представляваща натрупани суми по индивидуалната партида на К. П. Й., починал на 04.11.2017 г., в Универсален пенсионен фонд „Съгласие“, ведно със законната лихва, считано от 22.10.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата 3 427,41 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 26.10.2019 г. до 26.10.2022 г.

Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. Налице ли е „смислово различие“ в редакцията на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от КСО в...