ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5753

Гр.София, 10.12.2025г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева ч. г.д.N.3093 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК.

С определение №.1276/13.05.25 по г. д.№.1784/24 на АС София молба вх.№.5615/28.02.25 на КОНПИ за изменение на решение №.56/16.01.25 по г. д.№.1784/24 на АС София, 1с.-в частта, с която комисията е осъдена да плати държавна такса съгласно чл. 154 ал. 3 ЗОНПИ /15967,44лв./ и разноски на страните за адвокатско възнаграждение /16203,46лв. на Г.В. и 11300лв. на Е. М.-В./, е отхвърлена като неоснователна.

Постъпила е частна жалба от КОНПИ, в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.

Ответните страни Г.В. и Е.В. чрез пълномощниците си-съответно адв.К.Б. и адв.П.В., оспорват жалбата.

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалвания акт е прието, че съгласно чл. 154 ал. 3 ЗОНПИ при подаването на исковата молба комисията не внася държавна такса, а в чл. 157 ЗОНПИ е предвидено, че след приключване разглеждането на делото съдът се произнася с решение, което подлежи на обжалване по общия ред /ал. 1/ и с него се присъждат държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото /ал. 2/ - т. е. възлагат се в тежест на ответника при уважаване на иска, респ. на комисията-при отхвърлянето му; това следва и от същността на ДТ, която е финансово плащане със задължителен характер, налагано едностранно от държавата в полза на държавния бюджет, и има и възпиращ ефект; от друга страна комисията не е освободена от плащане на ДТ и по силата на чл. 84 ал. 1 т. 1 ГПК-първо, защото, макар и КОНПИ да е публично държавно учреждение, вземането, предмет на делото, е частноправно /съгласно реш.№.3/8.07.97 по к. д.№.3/08 на КС законодателната преценка за освобождаване от плащане на ДТ се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси-и в случая в производството по ЗОНПИ комисията не брани такива интереси, не осъществява защита на публична държавна собственост и публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от частноправни субекти, и до отнемането се стига с влязло в сила решение, което има конститутивно действие, и няма публичноправен характер/, и на второ място, дори да се приеме, че материалноправният спор попада в приложното поле на чл. 84 ал. 1 т. 1 ГПК, то приложението й би било дерогирано от изричната норма в специалния закон, цитирана по-горе-чл. 157 ал. 2ЗОНПИ. Относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение е прието, че размерът му е определен след съобразяване на възражението по чл. 78 ал. 5 ГПК за прекомерност – което съдът отново е намерил за неоснователно. Посочено е, че от една страна определените размери на адвокатски възнаграждения са съобразени с разпоредбите на Наредба №.1/04 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща в периода. От друга страна, отчитайки реш. на СЕС от 25.01.24 по дело С-438/22 /в което е посочено, че предвидените в НМРАВ възнаграждения не обвързват съда, като прекомерността на адвокатското възнаграждение се определя след преценка на комплекс от фактори, сред които фактическата и правна сложност на спора, спецификата на производството, обема и сложността на извършените процесуални действия и др./ и работата на процесуалните представители-обхващаща изготвяне на отговори по въззивната жалба, на такива по частна жалба, явяване в съдебно заседание и представяне на защита по спор с голям материален интерес и при голям обем на делото – 15 тома, при сериозно засягане на основни права, което прави производството сложно от фактическа и правна страна, АС София е приел, че не следва да намаля платените от ответниците адвокатски възнаграждения.

Настоящият състав намира, че така постановеното определение е правилно и законосъобразно.

По въпроса относно дължимостта на държавна такса от комисията вече е формирана практика на ВКС /опр.№.2833/04.10.23 по ч. г.д.№.3948/23, ІІІ ГО, опр.№.2366/3.08.23 по г. д.№.4777/22, опр.№.13/12.01.21 по ч. г.д. №.3107/20, IV ГО, опр.№.1666/15.06.23 по г. д.№.170/23, IV ГО, реш.№.147/ 16.09.19 по г. д.№.1998/18, IV ГО, и др./ във връзка с ясни законови разпоредби, която настоящият състав споделя. Съгласно същата в сега действащия закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се съдържат изрични норми за присъждане на държавните такси в зависимост от изхода на спора /чл. 157 ал. 2 ЗОНПИ/, като комисията дължи заплащането им, когато искът е отхвърлен или производството е прекратено. Такава е разглежданата хипотеза, горецитираната практика е съобразена и изводите на въззивния съд в този смисъл са законосъобразни.

Правилно е отхвърлено и възражението за прекомерност на платените адвокатски възнаграждения. С оглед решение на СЕС по дело C-438/22. посочените в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, но не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интереса, вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. В случая, при отчитане на горните критерии и релевантните обстоятелства, в това число при съобразяване, че правната и фактическа сложност на делото се преценява с оглед на въведените в спора факти и изложените въз основа на тях правни твърдения - а не само с оглед конкретно извършените от страните процесуални действия - и в случая тази сложност, както е посочил правилно въззивният съд, не е малка /касае се за специфично производство с голям материален интерес и със значителен обем доказателства, което засяга по сериозен начин правата на ответниците, адвокатската защита по него включва подробни отговори на въззивната жалба и на частна жалба, детайлни писмени бележки, явяване в открито съдебно заседание и пледиране, изготвяне на отговор на молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението/, платените адвокатски възнаграждения не се явяват прекомерни и не следва да бъдат намалявани.

Не са налице и предпоставките за приложението на чл. 156 ЗОНПИ. Според практиката на ВКС смисълът на разпоредбата е комисията да не дължи разноски, които е направила заради поведението на ответниците, които са притежавали доказателства за законните доходи на придобитото имущество, но не са ги представили в административното производство; при позоваване на същата ищецът следва да посочи кои са онези доказателства, представени от ответника на етапа на исковото производство и непредставени в административната фаза, имащи отношение към решението на комисията да предяви иска по чл. 153 ал. 1 ЗОНПИ. В разглежданата хипотеза КОНПИ нито с въззивната жалба, нито с молбата по чл. 248 ГПК, нито с настоящата частна жалба сочи конкретни доказателства от значение за приложението на чл. 156 ал. 6 ЗОНПИ. Отделно от изложеното ответницата Е.М.-В. не е била уведомена за административната част на производството и не й е била дадена въобще възможност да ангажира доказателства в тази фаза.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №.1276/13.05.25 по г. д.№.1784/24 на АС София.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: