Страница 5 от 5

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3508/10.12.2025 г., [населено място]

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, 5-ти състав, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

изслуша докладваното от съдия Костадинова т. д. № 1538/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

„ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД обжалва Решение № 159/21.05.2025 г. по в. г.д. № 180/2025 г. на АС-Пловдив за потвърждаване на Решение № 10/14.01.2025 г. по т. д. № 253/2024 г. на ОС-С. З. с което в полза на И. Т. Р. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ е присъдено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с реализирано на 29.08.2023 г. пътнотранспортно произшествие, над сумата от 50 000 лв. до 80 000 лв.

Касаторът моли за отмяна на решението на касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК. Поддържа, че размерът на присъденото обезщетение е необоснован с оглед събраните доказателства, защото не са отчетени като правонамаляващ фактор нито възрастта на пострадалата към датата на събитието (78 г.), нито заварените й хронични заболявания (хипертония, увреждане на междупрешленните дискове с радикулопатия и надкамерна тахикардия), довели до допълнителен дискомфорт и занижено качество на живот. Според касатора не е удовлетворен критерият за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, тъй като не са съобразени социално-икономическата действителност, стандартът на живот на пострадалата и размерите на обезщетенията, присъждани за аналогични случаи, а вместо това погрешно е даден приоритет на застрахователните лимити за процесната застраховка и така е определено по-голямо обезщетение от дължимото за иначе идентични травми, но с битов, трудов или хулигански характер. Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи очевидната неправилност на решението и поставя въпроси, които счита за решени в противоречие с практиката на ВКС.

Ответникът по касационната жалба И. Т. Р. заявява, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените от касатора въпроси не са правни, а въззивното решение е съответно на практиката на ВКС. Излага становище и за неоснователност на жалбата по същество.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

И. Т. Р. е предявила срещу „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД на основание чл. 432, ал. 1 КЗ осъдителен иск за сумата от 80 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания, настъпили при пътнотранспортно произшествие, причинено на 29.08.2023 г. от водач, чиято гражданска отговорност е задължително застрахована от ответника, ведно със законната лихва от 10.10.2023 г. до погасяването.

Първоинстанционният съд е приел, че са доказани елементите от фактическия състав на деликта и на отговорността на застрахователя, като е счел, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер от 80 000 лв. То е определено след анализ на доказаните в причинност травматични увреждания (счупвания на двете раменни кости, счупване на носни кости, довело до деформация на външния нос, девиация на носната преграда, хипертрофия на носните конхи и трайна липса на обоняние, охлузвания и кръвонасядания по лицето), възстановителните процедури и оздравителния период (две оперативни интервенции, последвани от рехабилитация с обща продължителност на процеса от около три-четири месеца, в първия от които пострадалата е била изцяло зависима от чужда помощ поради едновременното обездвижване и на двете ръце), актуалното здравословно състояние (невъзстановено обоняние, ограничение в движението на горните крайници и дискомфорт при промяна на атмосферните условия). За недоказано е счетено твърдяното от ответника правонамаляващо въздействие на възрастта на пострадалата и съпътстващите й заболявания (хипертония, тахикардия и увреждане на междупрешлените дискове с радикулопатия). Претендираното обезщетение е присъдено в цялост без отчитане на допринасяне от ищеца.

Ответникът е обжалвал решението частично - за сумата над 50 000 лв., като е навел оплаквания за необоснованост на обжалвания размер предвид хроничните заболявания, възрастта и стандарта на живот на пострадалата, както и с оглед актуалната съдебна практика и икономически условия. Въззивният съд е споделил фактическите и правните изводи на първоинстанционния, а по наведените оплаквания е аргументирал, че обезщетението е определено според относими критерии за справедливост – механизъм на настъпване, вид и характер на увреждането, характер и интензитет на болките и страданията, степен на засягане на нормалния живот в битов, социален и емоционален план, вкл. с оглед възрастта, семейните, професионалните и социалните задължения на пострадалата, продължителност на възстановителния период, наличие на трайни последици. Счел е, че в случая са установени изключителни обстоятелства - едновременно счупване на двете раменни кости, довело до пълна невъзможност за самообслужване за известен период от време, извършване на две операции под пълна анестезия, трайна загуба на обоняние, непълно възстановяване към настоящия момент. Съобразил е също, че макар и в пенсионна възраст, преди събитието пострадалата е водела социално активен живот и е задоволявала сама нуждите си, а понастоящем прогнозата за връщане към обичайното и самостоятелно ежедневие е счетена за несигурна. Въз основа на медицинската експертиза е заключил, че съпътстващите хронични заболявания на пострадалата не са допринесли за по-трудно протичане на оздравителния процес, нито за по-голям дискомфорт, и е отрекъл причинна връзка между възрастта на увреденото лице и степента на получените травматични увреждания. Относно икономическите условия в страната съдът е приел, че техен израз е и увеличаването на застрахователните лимити. Посочената от въззивника съдебна практика е счетена за неотносима с аргумент, че по-голямата част от цитираните решения не са влезли в сила и не съставляват обвързваща съда практика. С тези мотиви първоинстанционното решение е потвърдено.

При изложените данни не се установява очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Същата би била налице, ако решението е постановено при тежко и видимо нарушение на императивна разпоредба или на правилата на формалната логика, чието установяване е възможно без извършване на анализ на данните по делото и на събраните в хода му доказателства (например прилагане на отменен закон, прилагане на закон в противоположния му смисъл, нарушаване на основни съдопроизводствени принципи или формиране на изводи в явно противоречие с логическите правила). В случая касационните доводи, в рамките на които по правило съдът може да се произнесе, са обосновани с аргументи, черпени от събраните доказателства (в частност – от приетите експертизи и свидетелските показания относно претърпените от ищеца болки и страдания), което изключва очевидността им според разтълкувания по-горе смисъл. Не е видимо и нарушение на императивната материална разпоредба на чл. 52 ЗЗД, доколкото при съобразяване на възприетите от въззивния съд факти (чието правилно установяване не подлежи на контрол в настоящата фаза) размерът на обезщетението не е очевидно несправедлив.

Поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК изискват като общ селективен критерий да е поставен правен въпрос - такъв, който е включен в предмета на спора, обуславящ е за решаването му, кореспондира с въведените от касатора касационни основания по чл. 281 ГПК и чийто отговор не произтича от събраните по делото доказателства, а може да бъде даден абстрактно независимо от конкретиката на делото.

Касаторът е поставил следните въпроси:

1. Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат от пътнотранспортно произшествие лице, в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя, и както и следва ли определеното от съда обезщетение да съответства на установените по делото факти?

2. При определяне на справедлив паричен еквивалент при предявен иск по чл. 432 КЗ съдът следва ли да приема като фактор, обуславящ присъждане на по-ниско обезщетение, възрастта и заболяванията, от които е страдало пострадалото лице преди настъпване на деликта?

3. При определяне на справедлив паричен еквивалент при предявен иск по чл. 432 КЗ съдът следва ли да съобрази икономическите условия в страната към датата на деликта, по-конкретно размерите на минималната и средната работна заплата, и допустимо ли е обезщетението да ги надвишава многократно?

4. При определяне на справедлив паричен еквивалент при предявен иск по чл. 432 КЗ съдът следва ли да съобрази съдебната практика в сходни хипотези?

Всички тези въпроси са поставени в контекста на касационния довод, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е несправедлив. Те касаят както критериите за справедливост въобще (въпрос № 1), така и конкретно някои от тях (останалите въпроси), а също и аспектите на приложението им в хипотезата на чл. 432 КЗ (въпрос № 1). Въпросите имат отношение към регулиращ процесния спор материален закон (чл. 52 ЗЗД) и след някои уточнения биха могли да получат абстрактен, макар и вариантен, отговор. Поради това, обобщени до питането относно критериите за определяне на дължимото по чл. 432 КЗ обезщетение, те могат да се приемат за правни.

Нито един от поставените въпроси обаче не е разрешен в пряко противоречие с практиката на ВКС, вкл. цитираната от касатора. Въззивният съд е ползвал именно изведените в ППВС № 4/1968 г. критерии за справедливост, като е анализирал вида и характера на травматичните увреждания, продължителността на възстановителния период, прогнозата за непълно възстановяване, отражението на събитието върху социално-битовия живот на пострадалата; акцентирал е на тези обстоятелства, за които е приел изключителност в конкретната ситуация, а именно – едновременно засягане на двата горни крайника и необратимост на увреждането на обонянието. Възрастта на пострадалата е определена като ирелевантна за самото настъпване на уврежданията, в какъвто смисъл е заключението на медицинската експертиза. Конкретен довод за друго въздействие на възрастовия фактор (и то в посока на занижаване на справедливото обезщетение) не е бил развит във въззивната жалба (въззивникът е изложил теза за правонамаляващото въздействие на по-високата възраст на пострадалия, без да е разяснил на какво според него се дължи то), съответно такъв довод не е подлежал на обсъждане. Соченият от касатора критерий, свързан с минималната и средната заплата, не е изключен, но картината на икономическата конюнктура е допълнена с лимитите за застрахователна отговорност (които са обуславящи и според цитираното от касатора Решение № 608/22.10.2024 г. по к. гр. д. №[ЕИК] г. на ВКС, ГК, ІV отд.), а прогресиращият им растеж е съобразен като признак за цялостната икономическа рамка, обосноваваща присъждане на по-високи обезщетения. Въззивният съд е обсъдил и довода за актуалната съдебна практика, като възможната му грешна преценка относно стабилитета на някои от посочените във въззивната жалба решения е ирелевантна, тъй като според даденото от касатора описание на обстановката, при която цитираните от него актове са постановени, те касаят или по-рано настъпили увреждания, или увреждания, които не засягат възможността за едновременно движение на двата горни крайника, т. е. не съставляват практика по аналогични случаи.

От изложеното е видно, че обстоятелствата, посочени от касатора в поставените от него въпроси, не са отречени от въззивния съд като критерии за справедливост, а напротив - съобразени са през призмата на приетите за доказани факти. Дали тези факти са правилно установени, е фактологичен въпрос и отговорът му предполага анализ на доказателствата, поради което несъгласието на касатора с начина на тяхното установяване не може да е основание за допускане на касационно обжалване.

Следователно не е удовлетворен допълнителният селективен критерий на заявеното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и достъп до касационно обжалване следва да бъде отказан.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 159/21.05.2025 г. по в. г.д. № 180/2025 г. на АС-Пловдив.

ОСЪЖДА „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на адв. Ж. С. З., АК-С. З. личен № на адвокат [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер от 3 000 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.