ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3540
Гр. София, 11.12. 2025г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Н.
ЧЛЕНОВЕ: М. Ж. МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като разгледа докладваното от съдия Кацарска к. т.д. № 1423 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. О. Д. чрез процесуалния му пълномощник – адв. С. П., срещу въззивното решение № 30/04.02.2025г. по в. гр. д. № 256/2023г. на Апелативен съд – В. Т. с което след отмяна на решение № 88/15.03.2023 год. по гр. д. № 395/2022 г. на Окръжен съд - Русе, касаторът е осъден да заплати на Гаранционен фонд /ГФ/, на основание чл. 559, ал. 3 във връзка с ал. 1 КЗ, сумата от 33 546,23 лв., представляваща изплатена от ГФ на НББАЗ сума, заплатена на Национално бюро на Германия по щета № 120378/28.06.2017г. и щета № 220102/16.10.2018г., явяваща се обезщетение за вреди, причинени при ПТП, настъпило на 13.01.2017г. в Германия.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд неправилно е възприел, че от протокола за ПТП се установявала причината за настъпването му – движение с несъобразена скорост. Жалбоподателят сочи, че съгласно протокола за ПТП имало пет участника при пътния инцидент, като трима от тях са вписани като нарушители и другите също имат вина за настъпване на ПТП - поради неспазване на дистанция и несъобразяване с метеорологичните условия. Касаторът изтъква, че апелативният съд е направил анализ на акта за прекратяване на административното производство на основание параграф 47 от Закона за административните нарушения на Федерална република Германия, без да е запознат с действителните мотиви на административния орган. Твърди, че решението е обосновано с догадки и косвени предположения относно вината му, като не е отчетена степента му на съпричастност към ПТП. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна и отхвърляне на исковете.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. „Правилно ли е при наличието на представен и приет по делото протокол от пътно-транспортно произшествие с установени петима участници, трима от които са посочени като нарушители, съдебният състав да приема, че е установен по безспорен начин като причинител на произшествието поради несъобразена скорост, а оттам и на настъпилите в пряка причинно-следствена връзка с него вреди на имущество, именно касатора – установен като един от петимата нарушители?“; 2. „Допустимо ли е съдът да прави косвени заключения относно вината на участник в пътно - транспортно произшествие само въз основа на обстоятелството, че при съставяне на протокола за ПТП същият не е предявил възражения по отношение на вината му за причиняване на инцидента?“; 3. „За да е налице валидно основание за заплащане на застрахователно обезщетение необходимо ли е да е налице причинно - следствена връзка между ПТП и увреждането на пострадалите участници?“; 4. „Допустимо ли е съдът да прави самостоятелен анализ на разпоредбите на чуждо законодателство, без да е отправил официално запитване до държавата, от която произтичат дадени разпоредби, които са подложени на тълкуване?“.
Ответникът по касационната жалба – Гаранционен фонд оспорва касационната жалба чрез процесуалния си пълномощник – юриск. Ш., по съображения, изложени в писмен отговор от 27.06.2025г. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от уведомление за ПТП, издадено от Полицейски участък Гестахт, Vg/25361/2017, се установява, че на 13.01.2017г. в Германия, на федерален път 5, при управление на лек автомобил „Ф. П. , с рег. [рег. номер на МПС] , при заледена пътна настилка при зимни условия, касаторът Д. Д. навлязъл в насрещната лента като поради поднасяне на автомобила, ударил в предната лява част движещия се по нея микробус „Фолксваген“, с рег. № HH BD 575. След сблъсъка, в лекия автомобил „Ф. П. се блъснал лек автомобил „Фолксваген К.“, с рег. № LG BB 514, а в последния в задната му част се блъснал лек автомобил „Хюндай i30“, с рег. № LG FL 81. Апелативният съд е приел, че за лекия автомобил „Ф. П. , с рег. [рег. номер на МПС] към датата и часа на ПТП не е имало сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Въззивният съд е счел, че по искане на Deutsches Buro /Д. Бюро Г. е. Ф./ по щети, причинени от незастраховано МПС с българска регистрация, е изплатено обезщетение от НББАЗ в общ размер на 33 546,95 лв. ( с документи от 14.06.2017г., 17.08.2017 г., 27.02.2018 г. и 20.09.2018 г.). Приел е, че след доклад за щета за имуществени/неимуществени вреди по регрес сумите са възстановени на НББАЗ на 10.07.2017 г., 11.09.2017 г., 30.03.2018 г. и 31.10.2018 г. от Гаранционния фонд, които суми са за щети по л. т. а. „Ф. Т. , с рег. № HHBD575, собственост на М. Кюснер, по л. а. „Хюндай И 30“, с рег. № LGFL81, собственост на Ф. А. и по л. а. „Ф. К. , с рег. № LGBB514, собственост на А. Бурместер - Зандман - общо 33 084,66 лв., и за неимуществени вреди, настъпили при същото ПТП, за пострадалата А. Бурместер - Зандман – в размер на 461,57 лв. Въззивният съд е приел, че за изплатеното обезщетение е отправена регресна покана с изх. № ГФ-РП 789/26.10.2021 г. от Гаранционен фонд до ответника Д. О. Д., получена на 03.11.2021 г. от Г. Д. – негов брат.
Апелативен съд – В. Т. е посочил, че от писмо № 515.42568.8 на Областна служба на полицията Шлезвиг - Холщайн се установява, че Д. е обвинен за това, че като водач на лек автомобил „Ф. П. , с рег. [рег. номер на МПС] е извършил следното нарушение: предвид особената ситуация на пътя, се движел с несъобразена скорост, вследствие на което е настъпило ПТП – нарушение на § 3, ал. 1, § 1, чл. 2, § 49 от Правилника за движение по пътищата (StVO); § 24 от Закона за движение по пътищата (StVG); 8.1 от Каталога за налагане на глоби (BKat); §3, ал. 3 от Наредбата за Каталога за налагане на глоби (BKatV); § 19 от Закона за административните нарушения (OWiG). Въззивният съд е приел, че съгласно писмо № 515.425680.8/07.04.2017 г. от О. Х. Л. Областна управа, С. Д. производството за административно нарушение, образувано срещу ответника за деянието на 13.01.2017г., се прекратява на основание § 47 от 3акона за административните нарушения.
Въззивният съд е приел, че са налице всички предпоставки по разпоредбата на чл. 559, ал. 1, т. 1 КЗ, съгласно която Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Р. Б. и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят: възникване на застрахователно събитие – ПТП на територията на държава членка, причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Р. Б. липса на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“; изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава членка; възстановяване на изплатените суми от Гаранционен фонд (ГФ).
Апелативният съд е приел, че е налице и деликтна отговорност на виновния водач. Отчел е, че съгласно чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Р. II), приложимо е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. Съдът е възприел, че произшествието е настъпило на територията на Германия, приложимо е немското право, като се е позовал и на разпоредбата на чл. 105 КМЧП, съгласно която задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили. Въззивният съд е приел, че институтът на непозволеното увреждане е регламентиран в Немския граждански кодекс (НГК) / § 823 до § 853/, като разпоредбата на параграф 823, ал. 1 НГК гласи, че който умишлено или по непредпазливост увреди живота, тялото, здравето, свободата, собствеността или други права на друго лице, е длъжен да обезщети това лице за причинените му вреди. Въззивният съд е приел, че от представения протокол за пътния инцидент - официален документ, с неопровергано по делото съдържание, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и ползващ се с материална доказателствена сила, се установява, че причинител на произшествието поради несъобразена скорост (нарушение на § 3 от Правилника за движение по пътищата (StVO)), а оттам и на настъпилите в пряка причинно - следствена връзка с него вреди, е ответникът Д. Д..
Съдът е счел за неоснователно наведеното от ответника възражение, че производството за административно нарушение срещу него е прекратено на основание § 47 от 3акона за административните нарушения поради липса на негово виновно поведение. Апелативен съд – В. Т. е приел, че § 47 от 3акона за административните нарушения (OWiG) формулира принцип за възможна преценка за целесъобразност, приложим към производствата по налагане на глоби/имуществени санкции за всички техни етапи и форми, като за понятието „съобразена със задълженията преценка по целесъобразност“ липсва легална дефиниция. Въззивният съд е посочил, че от гледна точка на върховенството на закона това решение може да се тълкува на база критериите за прекратяване на наказателно производство /§ 153 и следващи от Наказателно-процесуалния кодекс/, предвиждащ следното: „Ако предметът на производството е престъпление, прокуратурата може със съгласието на съда, който е образувал главното производство, да се откаже от наказателно преследване, ако вината на дееца се счита за малка и няма обществен интерес в прокуратурата“. Въззивният съд е отчел, че определящи за приемане на решение за прекратяване са наличието или липсата на обществен интерес за търсене на административно-наказателна отговорност и това дали нарушението е маловажно, като критерии са: маловажни щети, недостатъчен контрол/надзор, ниска отговорност, значителна тежест за самия извършител вследствие на административното нарушение, неоправдано висок разход на административен капацитет за доказване на нарушението, нарушители или нарушения в чужбина, несъразмерност на нарушението спрямо други, свързани със случая санкции и др. Съдът е приел, че никое от основанията не кореспондира с липсата на виновно поведение от ответника, както и че дори и да е прекратено административното производство, това не изключва гражданската му деликтна отговорност.
Апелативен съд – В. Т. е приел, че съгласно чл. 517, ал. 3 КЗ, Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) възстановява пълния размер на платеното обезщетение на компенсационния орган в държава членка и встъпва в правата на увреденото лице спрямо Гаранционния фонд в случаите на незастраховано моторно превозно средство, която норма е в изпълнение на чл. 10 от Директива 2009/103/ЕО относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства. Приел е, че от представените документи безспорно се установяват плащанията в общ размер от 33 547,98 лева и е налице основание за регрес за тази сума.
Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Приел е, че съгласно чл. 378, ал. 6 КЗ регресните и суброгационни искове на застрахователя по застраховки „Гражданска отговорност“ по т. 10 - 13, раздел II, буква А от приложение № 1 срещу причинителя на вредата се погасяват в срок от пет години, считано от датата на извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице. Счел е, че началният момент, от който започва да тече петгодишният давностен срок за упражняване на регресното право на ГФ, е моментът на изплащане от страна на ГФ на обезщетението по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а ищецът е изплатил сумата с платежни нареждания от 10.07.2017 г., 11.09.2017 г., 30.03.2018 г. и 31.10.2018 г. на НББАЗ и до подаването на исковата молба на 30.06.2022 г. (дата на пощенско клеймо) общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД не е изтекла. Счел е, че Гаранционният фонд е упражнил предоставеното му от закона суброгационно право в рамките на установения в чл. 110 ЗЗД давностен срок и вземането не е погасено по давност. С така изложените мотиви, Апелативен съд – В. Т. е отменил първоинстанционното решение и уважил предявения иск.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:
Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното Тълкувателно решение касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни.
Първият поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос е свързан с тезата на касатора, че предвид отразяването в протокола за ПТП на повече лица като нарушители, т. е. наличие на противоправно поведение и на други участници в пътния инцидент, не може само той да бъде отговорен за обезщетяване на вредите. Въпросът не отговоря на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е обусловил решаващите мотиви на апелативния съд, който е приел, че ответникът е извършил деликта и следва да отговоря за вредите дори и да имат участие и други лица като съпричинители. Питането касае правилността на решението, тъй като изисква обсъждане и преценка на доказателствата по делото - съдържанието на протокола за пътния инцидент, а фактическите констатации на въззивния съд не подлежат на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Независимо от горното, дори и въпросът да се приеме за удовлетворяващ общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, не се установява допълнителното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което касаторът се позовава бланкетно. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая касаторът не релевира такива доводи, като в изложението му липсват твърдения за неправилна /създадена поради неточно тълкуване/ съдебна практика, която да се нуждае от промяна, нито са посочени настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съдебната практика, както и не е обоснована непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба, пораждащи необходимост от създаването на съдебна практика, а именно не се сочи норма, която да се нуждае от тълкуване. В случая въпросът не отразява и спецификата на спора, а именно, че при съпричиняване на деликт от няколко лица, приложение намира изричната разпоредба на параграф 840 от Немския граждански кодекс, който съгласно писмото на Ф. министерство на правосъдието от 07.03.2024г. предвижда солидарна отговорност между съизвършителите на деликт, а при такава всеки един от солидарно отговорните е длъжен да обезщети изцяло причинените вреди при предявен срещу него иск, включително и регресен, а впоследствие солидарно отговорните следва да уредят отношенията помежду си.
Вторият поставен от касатора въпрос е свързан с преценката му, че изводът на въззивния съд за извършения деликт се основавал на косвени доказателства и конкретно на липсата на заявени от него възражения по съставения протокол за пътния инцидент. Този въпрос също касае правилността на въззивното решение, тъй като е във връзка с обсъждането на доказателствата и възприемане на фактическите констатации от страна на съда и не удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, а не се и отнася до единствен решаващ мотив в атакуваното решение. Апелативният съд не е направил извод, че е налице деликт въз основа на косвени доказателства и поради това, че ответникът не е депозирал възражения срещу протокола, а е обсъдил всички събрани по делото и приети като неоспорени писмени доказателства, включително официалните документи като протокола за ПТП, издаден от компетентни служители след посещение на място на пътния инцидент. Проверката на съдържанието на представените по делото доказателства не може да бъде осъществявана от касационната инстанция в производството по допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК, а само при разглеждане на касационната жалба по същество. За пълнота и по този въпрос не се установява посоченото бланкетно и необосновано от касатора допълнително селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Третият поставен въпрос относно необходимостта при заплащане на застрахователно обезщетение да е налице причинно-следствена връзка между пътно-транспортното произшествие и увреждането, касае твърдението на жалбоподателя, че въззивният съд не бил обсъдил и отчел довода му, че съгласно протокола за ПТП всички участници били заявили, че не са ранени. Въпросът не отговаря на общия критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото не е обуславящ по отношение на извода за основателност на иска, тъй като апелативният съд е приел, че всички претендирани щети по основание и по размер са установени с приложените от немското бюро документи по преписките по щетите. Изводът на съда, че от събраните по делото доказателства се установява причинна връзка между поведението на касатора - ответник по иска, настъпването на процесното ПТП и вредите, е свързан с обосноваността на въззивното решение и не подлежи на преценка в производството по допускане на касационно обжалване. Наред с това по гореизложените съображения въпросът не отговаря и на необоснования от жалбоподателя допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Последният поставен от касатора въпрос относно това дали съдът може да направи анализ на разпоредбите на чуждо законодателство, без да отправи официално запитване до държавата, от която са, не може да обуслови допускането на касационно обжалване на въззивното решение. Той касае неправилната и несъответна на данните по делото теза на жалбоподателя, че съдът не е изследвал съдържанието на чуждото право, което е приложимо. В случая е видно, че въззивният съд е отправил официално запитване, като въз основа на определение № 496/11.09.2023г. е изготвена заявка за информация по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация, и е получил отговор от 07.03.2024г. от Ф. министерство на правосъдието на Германия, приложен по делото в оригинал и в превод от немски, с подробно описание на съдържанието на приложимите разпоредби на немското право. Въз основа на получения отговор и разпоредби, въззивният съд е мотивирал решението си. Следователно въпросът не удовлетворява нито общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, нито бланкетно посоченото необосновано от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Предвид изхода на спора на касатора не се следва разноски. От ответника е заявено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Страната е представлявана от юрисконсулт, поради което следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 30/04.02.2025г., постановено по в. гр. д. № 256/2023г. на Апелативен съд – В. Т.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Д. О. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес - [населено място], общ. Сливо поле, обл. Русе, [улица], да заплати на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ[ЕИК], с адрес - [населено място], [улица], ет. 4, сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща съдебно - деловодни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.