решение по гр. д.№ 4321 от 2024 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
РЕШЕНИЕ
№ 746
гр.София, 11.12.2025 г.
ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на трети декември две хиляди и двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Ц.
ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.
М. Д.
при участието на секретаря Ц. П. като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 4321 по описа за 2024 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Т. Т. срещу решение № 441 от 29.07.2024 г. по в. гр. д.№ 9 от 2024 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено решение № 1445 от 27.11.2023 г. по гр. д.№ 1015 от 2023 г. на Великотърновския районен съд и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от Т. Т. Т. срещу Ц. А. А. установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 23, ал. 1 СК за следния имот: самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в сграда 3 в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-86 от 19.09.2008 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: [населено място], [улица], вх.А, ет. 8, ап. 38 и предназначение: апартамент с площ от 79,08 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, тоалетна, коридор и балкон, заедно с принадлежащото му избено помещение № 38 с площ от 7,67 кв. м., ведно с 0,982 % ид. ч. от общите части на сградата и съответната на застроената площ на имота ид. ч. от правото на строеж върху поземления имот.
С определение № 4405 от 01.10.2025 г. касационното обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд е допуснато:
1. На основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /поради противоречие с т. 4 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълк. д.№ 5 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/ по следния въпрос: Може ли да се установява пълна трансформация на лично имущество на основание чл. 23, ал. 1 СК в случай на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко - продажба на името на двамата съпрузи ?
2. На основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /поради противоречие с практиката на ВКС, включително посочената от касатора - решение № 173 от 03.01.2016 г. по т. д.№ 1689 от 2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 202 от 21.12.2013 г. по т. д.№ 866 от 2012 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 344 от 21.09.2012 г. по гр. д.№ 862 от 2011 г. на ВКС, ГК, IV г. о./ по въпроса: Следва ли въззивният съд конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка и следва ли ако не приема част от тях, да изложи мотиви защо не ги приема ?
3. На основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - поради очевидна необоснованост на мотивите на съда, че страните са сключили споразумение по чл. 49, ал. 4 СК, в което са направили изявления досежно наличието на съсобственост върху придобития по време на брака имот, поради което този имот е съсобствен между тях при равни квоти.
В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представители.
В касационната жалба пълномощникът на касатора твърди, че решението на Великотърновския окръжен съд е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение за уважаване на предявения иск за собственост.
В писмен отговор от 28.10.2024 г. пълномощникът на ответницата по жалбата Ц. А. А. оспорва същата. Счита, че обжалваното решение е правилно, поради което моли да бъде оставено в сила и да й се присъдят направените по делото пред ВКС разноски за адвокат.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г. о. по поставените въпроси приема следното:
1. Съгласно приетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълк. д.№ 5 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко - продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на основание чл. 23, ал. 1 и 2 СК /чл. 21, ал. 1 и 2 СК, отм./. Горепосоченото ТР представлява задължителна практика на ВКС, която настоящият състав на ВКС следва да съобрази.
2. В практиката на ВКС, включително посочената от касатора - решение № 173 от 03.01.2016 г. по т. д.№ 1689 от 2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 202 от 21.12.2013 г. по т. д.№ 866 от 2012 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 344 от 21.09.2012 г. по гр. д.№ 862 от 2011 г. на ВКС, ГК, IV г. о./ се приема, че въззивният съд е длъжен да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Същият следва да обсъди всички изложени във въззивната жалба и в отговора към нея доводи и възражения на страните и свързаните с тези доводи и възражения доказателства. Следва да изложи конкретни и ясни мотиви относно това въз основа на кои доказателства приема за установена конкретна фактическа обстановка и кои доказателства - не кредитира. В случай, че не кредитира определени доказателства, следва да изложи изрични мотиви, защо счита тези доказателства за недостоверни. Настоящият състав на ВКС изцяло споделя тази практика на ВКС, като счита, че няма основаниe същата да бъде променяна.
Предвид отговора на поставените въпроси неправилно е /като постановено в нарушение на материалния закон/ и като такова следва да бъде отменено обжалваното решение, в което въззивният съд е приел, че след като двамата съпрузи фигурират като купувачи в нотариалния акт за покупко - продажба на процесния апартамент, то този апартамент е придобит от тях в условията на съпружеска имуществена общност и след прекратяването на брака е съсобствен между тях при равни квоти, независимо от това чии са били вложените в закупуването на имота средства. Въззивното решение е неправилно и на още едно основание: като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила: без в него съдът да е изложил мотиви защо основава решението си по въпроса за характера на вложените в закупуването на процесния апартамент средства само на избрани от него доказателства /част от писмените доказателства и показанията само на доведения от ответницата свидетел/ и защо не кредитира представените от ищеца доказателства, включително платежното нареждане от 16.12.2016 г. и банковото извлечение, удостоверяващи превеждане от сметката на майката на ищеца Н. И. Т. по сметката на ищеца на сумата 47 000 лв. с посочено основание: дарение за закупуване на апартамент, извършено на 16.12.2016 г. /само 3 дни преди закупуването на процесния апартамент/. Решението е и необосновано: в мотивите си съдът необосновано е приел, че при прекратяване на брака бившите съпрузи Т. Т. и Ц. А. са сключили споразумение по чл. 49, ал. 4 СК, в което са направили изявления досежно наличието на съсобственост върху придобития по време на брака апартамент, поради което той бил съсобствен между тях при равни квоти, при положение че от представеното по делото удостоверение изх.№ 2281 от 2023 г. на РС - В. Т. безспорно се установява, че при прекратяването на брака страните не са сключили споразумение, съдържащо изявление на съпрузите досежно наличието на съсобственост върху процесния апартамент.
Тъй като след отмяна на решението не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, по аргумент за противното от чл. 293, ал. 3 ГПК настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора.
Съдът е бил сезиран с предявен от Т. Т. Т. срещу бившата му съпруга Ц. А. А. иск за установяване, че ищецът е изключителен собственик на апартамент в [населено място]. В исковата молба ищецът е твърдял, че процесният имот е бил придобит на 19.12.2016 г., по време на брака му с ответницата /брак, сключен на 16.01.2016 г. и прекратен с влязло в сила решение на 21.03.2023 г./, но изцяло с негови лични средства - дарение от неговата майка Н. И. Т..
В отговора на исковата молба ответницата е оспорила иска. Заявила е, че цената на процесния апартамент е заплатена с общи средства на двамата съпрузи и с дарени от родителите им средства. Сумите били преведени от банковата сметка на ищеца, но преди сделката му били предоставени суми от ответницата, за да извърши съответните плащания. Освен това е твърдяла, че действителната продажна цена на апартамента е 57 000 лв., а не посочените в нотариалния акт 39 000 лв.
От представеното към исковата молба удостоверение на РС-В. Т. изх.№ 2281/ 03.2023 г. се установява, че Т. Т. Т. и Ц. А. А. са били в брак в периода от 16.01.2016 г. до 21.03.2023 г., като бракът им е прекратено като дълбоко и непоправимо разстроен. При прекратяването на брака съдът е определил, че майката ще упражнява родителските права по отношение на роденото от брака дете, определил е режим на лични отношения на детето с бащата, размера на дължимата от него издръжка на детето и е предоставил ползването на семейното жилище на бащата.
Видно от представения нотариален акт за покупко - продажба № 2324 от 19.12.2016 г., И. Й. Х., чрез пълномощника си Б. К. Й., е продала процесния апартамент на Т. Т. Т. и Ц. А. А. /тогава Т./. В нотариалния акт е посочено, че купувачите се задължават да заплатят на продавача уговорената продажна цена от 39 000 лв. по банков път - по сметка на пълномощника му, същия ден, след подписването на договора.
В изпълнение на уговореното в договора за продажба, с платежно нареждане от 19.12.2016 г. /лист 28 от първоинстанционното дело/ ищецът Т. Т. Т. е превел от банковата си сметка в „УниК. Б. АД по сметката на пълномощника Б. К. Й. сумата 39 000 лв. С платежно нареждане от същия ден- 19.12.2016 г. /лист 30 от делото/ от банковата сметка на ищеца по сметка на пълномощника на продавача по договора за продажба Б. Й. е преведена и сумата 17 915 лв. с посочено основание - за покупка на мебели по договор за обзавеждане от 05.12.2016 г.
Относно твърдението на ищеца, че заплатената продажна цена на апартамента е с негови лични средства, дарени от майка му Н. Т., по делото са представени извлечение от банковата сметка на ищеца, извлечение от сметката на майка му за периода от 01.12.2016 г. до 16.12.2016 г. и платежно нареждане от 16.12.2016 г. и са разпитани свидетели. От писмените доказателства се установява, че с платежно нареждане от 16.12.2016 г. /само три дни преди покупко-продажбата на имота на 19.12.2016 г./ Н. И. Т. е превела от спестовния си влог в „УниК. Б. АД по сметка на ищеца сумата 47 000 лв. с посочено основание: дарение за закупуване на апартамент. Горното се потвърждава и от показанията на свидетелката Д. Д.- Е. /според която майката на ищеца е получила около 49-50 000 лв. от продажба на наследствени ниви и е дарила тази сума лично на сина си за закупуването на апартамента/ и частично от показанията на свидетеля А. А. /баща на ответницата/, който е свидетелствал затова, че при закупуването на апартамента ищецът е разполагал с около 40 000 лв. Фактът, че майката на ищеца Н. Т. е дарила за закупуване на процесното жилище 39 000 лв., се признава и от ответницата в дадените от нея обяснения по реда на чл. 176 ГПК.
Относно твърдението на ответницата, че действителната продажна цена на апартамента била 57 000 лв., по делото е представено писмо за потвърждаване от 05.12.2016 г., подписано от продавачката И. Й. Х., в което същата е заявила, че е съгласна да продаде процесния апартамент на Ц. Т. за сумата 30 000 евро /равняващи се на 58 674,89 лв./. В същия смисъл са и показанията на доведения от ответницата свидетел А. Й. А. /баща на ответницата/, който е заявил, че продажната цена на апартамента била около 60 000 лв.
Относно твърдението на ответницата, че е вложила свои лични средства в закупуването на имота, дарени от нейните родители, по делото са представени два договора за дарение от 18.12.2016 г., банково извлечение от сметката на Т. Т. към 19.12.2016 г., събрани са свидетелски показания и обяснения на страните. С представените от ищцата договори за дарение от 18.12.2016 г. /писмени, без нотариална заверка на подписите или съдържанието/ родителите на ответницата А. Й. А. и Н. С. А. са дарили на ответницата - първият 16 000 лв., втората 15 000 лв. за закупуване на недвижим имот в [населено място], ремонт и закупуване на движими вещи и подобрения. Ответникът е оспорил датата на съставяне и истинността на съдържанието на тези два документа. Във връзка с това оспорване по делото е разпитан доведеният от ответницата свидетел А. Й. А. /баща на ответницата/. Същият е свидетелствал затова, че при закупуването на апартамента той и съпругата му са дарили на ответницата общо 31 000 лв., техни спестявания от заплати, които били държани в къщи, а не в банка. Парите били дадени на ръка на ответницата, след като изготвили и подписали договорите за дарение. Не били преведени по банков път, тъй като ответницата нямала сметка в банка /по онова време ответницата била студентка и нямала собствени доходи/. Впоследствие 17 000 лв. от тези пари ответницата дала на ищеца и той ги внесъл по собствената си банкова сметка и с тях заплатил остатъка от покупната цена на апартамента. Остатъкът от дарените от родителите на ответницата пари бил използван за покриване на разноските по прехвърлянето на апартамента и за комисионна на агенцията за недвижими имоти.
Ответницата в обясненията си по чл. 176 ГПК е заявила, че от дарените й от родителите й 31 000 лв. за заплащане на цената на апартамента е дала на съпруга си само 17 000 лв. Останалата сума била използвана за заплащане на комисионната на агенцията за недвижими имоти /около 3 000 лв./ и за последвалия ремонт на закупеното жилище. Ответницата твърди, че е дала сумата от 17 000 лв. на ищеца в деня преди сделката, той ги внесъл по собствената си сметка в деня на сделката и след това ги превел по сметка на пълномощника на продавачката Б. Й. с отделно платежно нареждане: с едно платежно нареждане била преведена сумата от 39 000 лв., дарена от майката на ищеца и с второ - сумата 17 000 лв., дадена на ищеца от ответницата.
От банково извлечение от сметката на ищеца в „УниК. Б. АД за 19.12.2016 г. се установява, че на тази дата са били извършени следните транзакции: ищецът е внесъл на каса сумата 3 700 лв., изтеглил е на каса сумата 935 лв., от сметката му по сметка на Б. Й. са били преведени 39 000 лв. за закупуването на процесния апартамент и 17 915 лв. за покупка на мебели по договор за обзавеждане от 05.12.2016 г.
От заключението на приетата експертиза е установено, че пазарната цена на процесния апартамент е 56 220 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Безспорно установено от представения нотариален акт от 19.12.2016 г. е, че процесният апартамент е закупен по време на брака на страните. Действителната уговорена и заплатена продажна цена на апартамента обаче не е 39 000 лв., колкото е посочено в нотариалния акт, а 56 915 лв. /сборът на заплатените от ищеца с двете платежни нареждания от 19.12.2016г. суми от 39 000 лв. и 17 915 лв./. Макар във второто платежно нареждане да е посочено, че тази сума е за покупка на мебели по договор за обзавеждане, съдът приема, че сумата 17 915 лв. също е част от уговорената и заплатена продажна цена на апартамента - предвид писмото за потвърждаване от 05.12.2016 г., подписано от продавачката И. Х., в което същата е заявила, че е съгласна да продаде процесния апартамент на ответницата за сумата 30 000 евро /равняващи се на 58 674,89 лв./, показанията на свидетеля А. Й. А. /баща на ответницата/, който е свидетелствал за това, че продажната цена на апартамента била около 60 000 лв. и факта, че тази сума е преведена по сметка на пълномощника на продавачката в деня на подписване на договора за продажба, заедно с останалата част от продажната цена от 39 000 лв. Частта от нотариалния акт, в която е посочено, че страните са уговорили продажна цена от 39 000 лв., не представлява официално удостоверение на нотариуса по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което и съгласно чл. 165, ал. 2 ГПК твърдяната от ответницата неистинност /симулативност/ на тази уговорка може да бъде доказана и със свидетелски показания, при наличие на т. нар. начало на писмено доказателство, каквото в случая е налице.
Предвид приетото в Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014г. по тълк. д.№ 5 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, в конкретния случай, при който в нотариалния акт като купувачи са посочени и двамата бивши съпрузи, а при прекратяването на брака съпрузите не са сключили споразумение по чл. 49, ал. 4 СК досежно наличието на съсобственост върху процесния апартамент, ищецът може да претендира за признаване на пълна или частична трансформация на лично имущество, на основание чл. 23, ал. 1 и 2 СК. Поради това предявеният от него установителен иск за собственост, основан на пълна трансформация на лични средства в придобиването на имота, е допустим. Същият е частично основателен до размер на 50 107,5/56 915 ид. ч. от процесния имот, поради следното:
1. От банковите извлечения от сметките на ищеца и майка му, платежното нареждане от 16.12.2016 г., показанията и на двамата свидетели и признанието на самата ответница е безспорно установено, че за закупуването на апартамента на стойност 56 915 лв. ищецът е вложил лични средства от 39 000 лв. /дарени му лично от майка му Н. Т./. Следователно 39 000/56 915 ид. ч. от имота са негова лична собственост.
2. Негова лична собственост са и 8 000/56 915 ид. ч. от апартамента, доколкото от платежното нареждане от 16.12.2016 г., банковите извлечения от сметките на ищеца и майка му и от показанията на свидетелката Д. Д.- Е. безспорно се установява, че и сумата 8 000 лв. /разликата между 47 000 лв. и 39 000 лв./ е била дарена на ищеца от майка му и вложена в закупуването на процесния апартамент.
3. За 3 700/56 915 ид. ч. от апартамента съдът приема, че са лична собственост на ответницата. Видно от банковото извлечение от сметката на ищеца, в деня на сделката- 19.12.2016 г. ищецът е внесъл по сметката си сумата 3 700 лв., които впоследствие е превел по банков път за заплащане на продажната цена на апартамента, а от показанията на свидетеля А. А. /баща на ответницата/ се установява, че тази сума е била дарена от него и съпругата му на ответницата, която не е имала своя банкова сметка, поради което е дала сумата на ищеца, който от своя страна я внесъл по своята банкова сметка. Неоснователно е твърдението на ответницата, че е внесла за закупуване на процесния апартамент не 3 700 лв., а общо 17 000 лв. Самата ответница в обясненията си по чл. 176 ГПК твърди, че е дала тази сума лично и на ръка на ищеца, който я внесъл по своята банкова сметка в деня на сделката и впоследствие с нея е заплатил част от цената на процесния апартамент. От банковото извлечение от сметката на ищеца обаче се установява, че в деня на сделката- 19.12.2016 г. ищецът е внесъл по сметката си само 3 700 лв. Следователно, дори и да е получил от ответницата /тогавашна негова съпруга/ сумата 17 000 лв., ищецът е вложил в закупуването на апартамента само част от тази сума в размер на 3 700 лв.
4. За останалата част от имота- 6 215/56 915 ид. ч. съдът приема, че е била съпружеска имуществена общност между бившите съпрузи, а след прекратяването на брака им е придобита по равно от тях, поради следното: Безспорно останалите 6 215 лв. до пълната продажна цена на апартамента от 56 915 лв. са били заплатени от банковата сметка на ищеца. Ищецът, чиято е била доказателствената тежест съгласно приетото в Тълкувателно решение № 2 от 20.01.2025 г. по тълк. д.№ 2 от 2022 г. на ОСГК на ВКС, обаче не е доказал тази сума да е била придобита от него преди сключването на брака му с ответницата на 16.01.2016 г. или по време на брака, но с негови лични средства, съответно да е негова лична собственост: по делото не е представено банково извлечение от сметката на ищеца за периода от 16.01.2016 г. до 19.12.2016 г., от което би могло да се установи дали сумата 6 215 лв. е придобита по време на брака или преди неговото сключване. Предвид липсата на такива доказателства следва да се приеме, че 6 215/ 56 915 ид. ч. от процесния апартамент е придобита по време на брака и със съвместен принос на двамата съпрузи /доколкото през този период ответницата, макар да е била студентка и да не е имала собствени доходи, е полагала грижи за семейството и новороденото им дете/ и поради това на основание чл. 21, ал. 1 СК са били съпружеска имуществена общност между двамата съпрузи. Следователно, след прекратяването на брака половината от тях- 3107,5/56 915 ид. ч. са станали собственост на ищеца, а останалата половина - собственост на ответницата.
Или в обобщение ищецът притежава 50 107,5/ 56 915 ид. ч. от имота /39 000/56915 ид. ч. плюс 8 000/56915 ид. ч. плюс 3107,5/56 915 ид. ч./, а ответницата- 6 807,5/56 915 ид. ч. /3700/56915 ид. ч. плюс 3107,5/50915 ид. ч./. Поради това предявеният от ищеца установителен иск да собственост е основателен до размер на 50 107,5/56 915 ид. ч. от имота. По отношение на тази част от имота решението на въззивния съд следва да се отмени и вместо него следва да се постанови решение за уважаване на иска. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца неправените от него разноски по делото пред трите съдебни инстанции в размер на 7 785,30 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 441 от 29.07.2024 г. по в. гр. д.№ 9 от 2024 г. на Великотърновския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Т. Т. Т. срещу Ц. А. А. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване правото на собственост на ищеца върху 50107,5/56915 ид. ч. от процесния апартамент, КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на Ц. А. А. от [населено място], [улица], вх.А, ет. 3, ап. 6, че Т. Т. Т. от [населено място], [улица], вх.А, ет. 8, ап. 38, е собственик на основание частична трансформация на лични средства и прекратена съпружеска имуществена общност на 50 107,5/56 915 ид. ч. от следния имот: самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в сграда 3 в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-86 от 19.09.2008 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: [населено място], [улица], вх.А, ет. 8, ап. 38 и предназначение: апартамент с площ от 79,08 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, тоалетна, коридор и балкон, заедно с принадлежащото му избено помещение № 38 с площ от 7,67 кв. м., ведно с 0,982 % ид. ч. от общите части на сградата и съответната на застроената площ на имота ид. ч. от правото на строеж върху поземления имот.
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ за отхвърляне на предявения от Т. Т. Т. срещу Ц. А. А. иска по чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост върху 6 807,5/56 915 ид. ч. от гореописания апартамент.
ОСЪЖДА Ц. А. А. с горепосочения адрес да заплати на Т. Т. Т. на основание чл. 78 ГПК сумата 7 785,30 лв. /седем хиляди седемстотни осемдесет и пет лева и тридесет стотинки/, представляваща разноски за делото пред трите съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.