ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3542

Гр. София, 11.12. 2025 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: П. Х.

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като изслуша докладваното от съдия П. Х. т. д. № 1801/2025 год.,

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 72/14.03.2025 г. по в. т. д. № 509/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 135 от 03.07.2024 г. по гр. д. № 208/2023 г. на Окръжен съд - Разград за осъждане на касатора да заплати на З. А. А. разликата над 50 000 до 160 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 18.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 29.03.2023 г.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част, поради постановяването му в нарушение на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Твърди се, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено, прекомерно и не съответства на принципа на справедливост, като не кореспондира на фактите по делото и на съдебната практика по сходни случаи. Оспорва се и преценката на въззивния съд относно липсата на принос на пострадалото лице за причиненото увреждане, като се поддържа, че такъв е установен по делото и е в размер на 50 %. По подробно изложени съображения се моли решението на апелативния съд да бъде отменено в обжалваната част и искът по чл. 432 КЗ да бъде отхвърлен, с присъждане на съдебно-деловодните разноски за трите съдебни инстанции.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси, като разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВС и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, а именно: „В хипотезата на пряк иск срещу застрахователя, при прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, какви са критериите за определяне на процента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия при ПТП и как следва да се прилага редукцията на обезщетението, за което искът би бил основателен, и как следва да бъде наложено намаляването му поради допринасянето от пострадалия за настъпването на вредата?; Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, включително и при съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия?“. Допълнителното селективно основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е обосновано с конкретно посочени решения на ВКС, ППВС № 4/1968 г. и решение № 1528 от 20.06.1972 г. по гр. д. № 567/72 г. на ВС, І г. о.

Против касационната жалба не е подаден писмен отговор от насрещната страна З. А. А.. Третото лице – помагач на касатора Агенция „Пътна инфраструктура“ също не е заявило становище.

За да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.

За да постанови обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е посочил, че с оглед влязлата в сила осъдителна част на първоинстанционното решение и предметните предели на силата на пресъдено нещо са установени следните обстоятелства: настъпването на пътно-транспортното произшествие на 18.12.2018 г., причинената в резултат на това смърт на пострадалата Е. З. С., починала на 24 години, вината на водача на седловия влекач с рег. [рег. номер на МПС] с прикачено към него полуремарке - С. Ф. Х. и механизмът на произшествието, покритата от застрахователя отговорност за причинените от виновния водач вреди при управлението на автомобила, както и че ищцата е наследник по закон – майка на загиналата при пътно-транспортното произшествие Е. С..

По спорните пред въззивна инстанция въпроси е прието следното:

От показанията на свидетелите Л. А. А. и Ф. М. М. – сестра и майка на ищцата (преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, поради което и кредитирани от въззивния съд при условията на чл. 172 от ГПК) е установено, че Е. е била отглеждана само от майка си З.; живели са в един дом с нейния дядо и по-малкия й брат Сеид; били са сплотени и близки, взаимно са си помагали и подкрепяли, майка и дъщеря си споделяли всичко; Е. е работела в магазин в съседно село и се е грижила за майка си; Внезапната смърт е преобърнала живота на ищцата; преди произшествието тя е била весела, социална, а след това се е затворила, не общува с хора, не се вижда с никого, постоянно плаче, нощем не може да спи; постоянно ходи на гроба на дъщеря си и не иска да се прибере; объркана е и забравя какво прави.

От приетата по делото съдебно-психологична експертиза, кредитирана като обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните, е установено, че внезапната и преждевременна загуба на дъщерята на ищцата й е причинила тежка психотравма и първоначална остра стресова реакция; данните от методиките и интервюто сочат на наличие на лека към умерена депресия, в пряка връзка с активната психотравма. Според експерта е налице промяна в психологичното и емоционалното състояние на А., което се изявява с повишена тревожност, безпокойство, отчаяние, вина, чувство на невъзможност за справяне, за изолация и принудително ограничаване на контактите, негативни интерпретации, както и вегетативни симптоми. Установено е, че пет години след ПТП, при което е загубила дъщеря си, А. не е преодоляла скръбта. Наличието на емоционално или психологично разстройство оказва влияние върху цялостното функциониране на личността – на личностно, семейно и емоционално ниво, като ги разстройва и води до съществена промяна /регрес/.

При тези данни, за определяне по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД на размера на неимуществените вреди и съобразно Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС, въззивният съд е отчел конкретните обективно съществуващи обстоятелства - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. С оглед горното съдът е акцентирал върху това, че Е. С. е починала на 24 г., когато майка й е била на 47 г. Събраните гласни доказателства сочат, че двете са били сплотено и задружно семейство с много добри, топли и хармонични отношения между майка и дъщеря; Е. е била опора и надежда в живота на майка си; смъртта й е причинила на ищцата морални болки и страдания с изключително висок интензитет и времетраене, като и понастоящем постоянната и непреодолима скръб е нейно емоционално състояние, налице е социална изолация и депресивно състояние. Въззивният съд е посочил, че съгласно постоянната съдебна практика при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането (м. декември 2018 г.), като застрахователната сума по договора следва да се има предвид като един от критериите по приложението на чл. 52 ЗЗД. Отчитайки всички тези обстоятелства съдът е приел, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за понесените от З. А. А. неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря Е. е в размер на сумата 160 000 лв.

По възражението за съпричиняване съставът на въззивния съд е посочил на първо място, че в тежест на застрахователното дружество е да докаже при условията на главно и пълно доказване поведението на пострадалия, допринесло за настъпване на вредоносния резултат. В случая пострадалата е била пътник в лек автомобил „Мазда“ с рег. [рег. номер на МПС] , пътувала на средна задна седалка без поставен обезопасителен колан, което представлява нарушение на чл. 137а ЗДвП. За установяване на механизма на произшествието, значението на обезопасителния колан и механизма на получаване на травмите по делото са приети две съдебно-автотехнически и една съдебно-медицинска експертиза, от които е установено следното: При процесното пътно произшествие за лекия автомобил „Мазда“ инициалният удар е бил челен с относително голяма кинетична енергия, поради голямата маса на товарната композиция и висока сумарна скорост на движение, като след удара лекият автомобил е отхвърлен в обратна посока и отново е последвал челен удар с дясната страна на ремаркето. При такива челни удари задната част на автомобила се повдига и тялото, респективно главата на пътника се насочва напред и нагоре. В този случай предпазният колан в много по-малка степен предпазва главата от удар в покрива на купето. Пострадалата Е. С. е починала от тежка съчетана механична и инерционна травма на главата, тялото и крайниците. При поставен обезопасителен колан биха се минимализирали или избегнали част от инерционните увреждания (на органите в гръдната кухина и слезката), както и някои механични увреждания. Поотделно обаче както получените механични, така и инерционните увреждания биха довели до летален изход на пострадалата. И двете групи травми са много тежко изразени и не може да се посочи коя е конкретната причина за смъртта. В своята съвкупност те са получени от действието на твърди, тъпи, тъпоръбести и със заострен ръб предмети, както и от удари, противоудари, и сътресение на тялото при рязката промяна на скоростта на движение на автомобила след двата последователни челни сблъсъка с другото превозно средство. Поставеният предпазен колан не изключва вероятен камшичен удар в областта на шията, нито травми от деформации на купето, променящи неговата геометрия. Също така при странични движения на тялото коланът не изключва възможността за контакт на тялото с детайли от купето на автомобила. Категоричен отговор на въпроса - дали при правилно поставен обезопасителен колан получените травми не биха довели до смъртта на пострадалата, не дават както съдебния лекар, така и експертите от съдебно-автотехническите експертизи, както в депозираните заключения, така и в обясненията им в съдебно заседание.

Въззивният съд на следващо място е съобразил практиката на ВКС, съгласно която за да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51 ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. С оглед горното и предвид установеното от вещите лица, решаващият съдебен състав е намерил възражението за съпричиняване за недоказано, тъй като категорични доказателства за това, че при правилно поставен предпазен колан травмите, които пострадалата би получила, не биха причинили смъртта й, по делото няма.

Настоящият съдебен състав намира, че не се установява приложното поле на касационното обжалване, по следните съображения:

По въпроса относно обективните критерии за прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД въззивното решение не е постановено в отклонение от ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС. Размерът на определеното обезщетение е определен в съответствие с тях, като особено значение е отдадено на конкретно установените по делото обстоятелства – младата възраст на пострадалата, прекрасните отношения между майка и дъщеря, които са приключили твърде рано, и особено интензитета и продължителността на засягане на психо-емоционалната сфера на ищцата – след 5 години тя все още не е преодоляла скръбта от загубата, като регресивно е засегнато цялостното функциониране на личността й, на всички нива. Съдът е взел предвид всички негативни последици от събитието, както и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, която е от значение за точното прилагане на принципа за справедливост на обезщетението за неимуществени вреди. В цитираната от касатора практика по чл. 290 ГПК изрично е посочено, че съгласно ППВС № 4/68 г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като те не само се посочат от съдилищата, но се вземе предвид и значението им за размера на вредите. При причиняване на смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетението за неимуществени вреди, а според формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС - и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество. Всички тези обстоятелства са изяснени и взети предвид при постановяване на обжалваното решение, поради което по поставения правен въпрос не се доказва допълнителната селективна предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По въпроса за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД също не се установява твърдяното противоречие с посочената в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК практика на ВКС. Изводът на въззивния съд за неустановен принос на пострадалата в причиняването на вредите е основан на заключенията на вещите лица относно механизма на произшествието и липсата на даден от експертите категоричен отговор дали при правилно поставен обезопасителен колан животът на пострадалата в конкретната ситуация би могъл да бъде запазен; при отчитане на тежестта на доказване на съпричиняването и неговия размер, която лежи върху застрахователя. С оглед горното съдът не е установил пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение на починалото при произшествието лице и настъпилите вреди. По този въпрос отново не се установява несъобразяване с практиката на ВКС, на която е основано искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно същата принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, и точно горните обстоятелства са приети от въззивния съд за недоказани.

Мотивиран от така изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 72 от 14.03.2025 г. по в. т. д. № 509/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд в обжалваната от „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: