Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела 1953-1990, стр. 60, пор. № 15

ПО НЯКОИ ВЪПРОСИ НА ОБЩОТО НАКАЗАНИЕ ПРИ РЕЦИДИВ

Чл. 27 НК

На основание чл. 17 от Закона за устройството на съдилищата и чл. 239 НПК Върховният съд на НРБ - Общо събрание на наказателните колегии, е сезиран да се издаде тълкувателно решение по приложението на чл. 27 НК, като отговори на следните въпроси, които на практика пораждат съмнение и затруднение и не се прилагат еднакво от съдилищата:

1. Може ли по чл. 27, ал. 1 и 2 НК да се извърши присъединяване на наказанието по втората присъда към това по влязлата в сила присъда, когато изпълнението на последната още не е започнало, като се има предвид, че в ал. 1 се говори за присъединяване към наказание, изпълнението на което още не е завършило?

2. Когато наказанията и по двете присъди са лишаване от свобода, може ли при условията на чл. 27, ал. 2 НК общият им размер да надминава пределите на това наказание, предвидени в общата част на Наказателния кодекс - 20 години лишаване от свобода?

Този въпрос възниква поради това, че съгласно чл. 27, ал. 2 НК наказанието по втората присъда се присъединява ИЗЦЯЛО, в резултат на което може да се явят случаи, при които общият размер да надмине 20 г. лишаване от свобода, докато съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 2 НК "и при множество престъпления по чл. 27 НК срокът за лишаване от свобода може да бъде до двадесет години".

3. Следва ли да се счита за "неизтърпяно наказание" по смисъла на чл. 27, ал. 1 НК времето, намалено поради помилване или работа?

4. За да се извърши присъединяване на наказанието при условията на чл. 27, ал. 1 и 2 НК, следва ли втората присъда да е влязла в сила?

а) При положителен отговор възниква въпросът, кой съд е компетентен да извърши присъединяването - съдът, който е постановил първата или втората присъда, или пък този, който е постановил присъдата за най-тежкото престъпление. Ако се приеме, че е компетентен съдът, постановил присъдата за най-тежкото престъпление, тогава възниква въпросът, кой съд следва да извърши присъединяването - гражданският или военният, ако лицето е на служба във войската и присъдата за по-лекото престъпление е постановена от военен съд. Освен това от какъв състав на съда, в какво заседание (открито или закрито) и с какъв съдебен акт (допълнителна присъда или определение) следва да се извърши присъединяването по чл. 27, ал. 1 и 2 НК?

б) При отрицателен отговор пък възниква въпросът - когато първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по въпроса за присъединяване на наказанието, може ли втората инстанция при обжалване на присъдата (служебно) да извърши присъединяването по чл. 27, ал. 1 и 2 НК.

5. Към кой момент се определя размерът на неизтърпяното наказание по чл. 27, ал. 1 НК: към датата на извършване деянието по втората присъда; към датата на постановяване втората присъда или към друг някой момент и кой именно?

След като изслуша представителя на Главната прокуратура, ОСНК взе пред вид:

1. По силата на чл. 27, ал. 1 НК, когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда за друго престъпление, но преди да е завършило изпълнението на наказанието, съдът присъединява към неизтърпяното наказание изцяло или отчасти наказанието по втората присъда. В този текст, както се вижда, е посочен само крайният срок, докогато съдът може да присъедини към неизтърпяното наказание изцяло или отчасти наказанието по втората присъда. А щом е така, очевидно, ако са налице условията за неговото приложение, съдът е длъжен да го приложи и тогава, когато не е започнало изтърпяването на наказанието по първата присъда, но тя е влязла в сила и подлежи на изпълнение. Същото важи относно срока и при приложението на ал. 2 на чл. 27 НК.

2. Нашата наказателноправна система, изхождайки от принципите на социалистическия хуманизъм за превъзпитание и поправяне на престъпника, отхвърля концепцията, че тази цел може да бъде постигната с доживотния затвор или лишаване от свобода за повече от 15 години.

Чл. 39, ал. 2 НК, който предвижда изключенията, при които престъпникът може да бъде наказан с по-продължителен срок от 15 години лишаване от свобода, т. е. до 20 години лишаване от свобода, указва изрично, че при множество престъпления по чл. 27 НК лишаването от свобода може да бъде до 20 години, без да прави разграничение дали е по ал. 1 или 2 на същия текст. Затова размерът на общо определеното наказание по чл. 27, ал. 1 и 2 НК не може да надвишава 20 години лишаване от свобода.

3. Изтърпяно наказание лишаване от свобода е само действително изтърпяното. Намаляване срока на наказанието поради положен труд съгласно чл. 41, ал. 2 НК, а така също и поради помилване не е изтърпяно наказание. При присъединяване на наказанието по чл. 27 НК то обаче се зачита като изтърпяно и се приспада при установяване размера на неизтърпяното наказание.

4. Разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и 2 НК са нови и израз на залегналия в НК социалистически хуманизъм. Те задължават съда, щом констатира материалноправните предпоставки, които изискват при постановяване на присъдата, да ги приложи, като присъедини към неизтърпяното наказание изцяло или отчасти наказанието по последната присъда. Следователно, за да бъде приложен чл. 27, ал. 1 и 2 НК, не е необходимо втората присъда да е влязла в сила. Присъдата в тази част може да бъде обжалвана и протестирана на общо основание. Втората инстанция от своя страна е длъжна да провери правилността на присъдата в тази насока и в съответствие с изискванията за законосъобразност и справедливост да постанови своето решение. Ако съдът по същество е пропуснал да приложи чл. 27, ал. 1 НК, макар да е имало достатъчно основание за това, втората инстанция, констатирайки нарушението, няма право сама да реши делото, а следва присъдата да остави в сила и върне делото на първата инстанция да се произнесе с определение в открито заседание с призоваване на страните по приложението на чл. 27, ал. 1 НК. В случая се касае до въпрос по същество на делото, който законът е оправомощил първата инстанция да решава. Ако както първата, така и втората инстанция са пропуснали да се занимаят с този въпрос, респективно приложението на ал. 2 на същия текст, и присъдата е влязла в сила, тогава въпросът за евентуалното цялостно или частично присъединяване към неизтърпяното наказание наказанието по втората присъда следва да се реши с определение в открито заседание с призоваване на страните от съда, който е постановил втората присъда.

5. (Отм. с раздел II, т. 2 на Постановление № 2 от 1970 г. на Пленума на ВС).

По тези съображения ВС на Р. Б. ОСНК,

РЕШИ:

1. Чл. 27, ал. 1 И 2 НК съдът е длъжен да приложи, ако са налице материалноправните предпоставки, и тогава, когато не е започнато изпълнението на първата присъда, но тя е влязла в сила и подлежи на изпълнение.

2. При присъединяване наказанието лишаване от свобода по чл. 27, ал. 2 НК общият размер не може да надминава 20 г. лишаване от свобода.

3. Намаляване срока на наказанието лишаване от свобода поради помилване или положен труд съгласно чл. 41, ал. 3 НК не е изтърпяно наказание. При присъединяване на наказанието по чл. 27, ал. 1 и 2 НК обаче то се зачита като изтърпяно и се приспада при установяване размера на изтърпяното наказание.

4. При приложението на чл. 27, ал. 1 и 2 НК не е необходимо втората присъда да е влязла в сила. Чл. 27, ал. 1 и 2 НК съдът прилага при постановяване на втората присъда. Втората инстанция като контролно-ревизионна няма право да подменя съда по същество. Затова, ако тя констатира, че съдът е пропуснал да се занимае с въпроса за присъединяване на наказанието по чл. 27, ал. 1 НК или не е приложил тази разпоредба, макар да е имало достатъчно основание за това, следва присъдата да се остави в сила и върне делото на първата инстанция да се произнесе с определение в открито заседание с призоваване на страните по приложението на чл. 27, ал. 1 НК.

Ако съдът е пропуснал въобще да се произнесе по приложението разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и 2 НК и присъдата е влязла в сила, въпросът за евентуалното им приложение следва да се реши пак от съда, постановил втората присъда в открито заседание с призоваване на страните.

5. (Отм. с раздел II, т. 2 на Постановление № 2 от 1970 г. на Пленума на ВС).