ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№.3548

гр. София, 12.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на единадесети ноември, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1907 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Софбултрейд - 5“ ЕООД срещу решение №642 от 19.05.2025 г. по в. гр. д.№2850/2024 г. на САС. С обжалваното решение, след отмяна на решение №4466 от 24.07.2024 г. по гр. д.№9370/2022 г. на СГС за 2022 г., е отхвърлен предявеният от „Софбултрейд - 5“ ЕООД срещу А. П. Г. иск по чл. 92 ЗЗД за сумата от 25 000 евро, част от претенция от 50 000 евро, неустойка по чл. 41 от предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на недвижими имоти, сключен на 03.06.2015 г., за неизпълнение на чл. 24 от същия договор, ведно със законната лихва от 07.09.2022 г. до окончателното изплащане.

В жалбата са наведени доводи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1. Налице ли е невъзможност за изпълнение на предварителен договор за учредяване на право на строеж, в случай че поелият задължение за учредяване на суперфицията е отчуждил имота в срока на действие на договора, в светлината на дължимата проверка на предпоставките аз прехвърляне на собствеността по реда на чл. 363 ГПК. 2. Относно обезщетението за неустойка при погасяване на задължението на прехвърлителя (учредител) по предварителен договор за прехвърляне (учредяване) на вещно право върху недвижим имот поради прехвърляне на имота на трето лице.

Ответникът по касация А. П. Г. изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 24 от предварителния договор, ответникът А. П. Г. е поел задължението за целия срок на договора, да не продава, заменя, ипотекира, както и да не извършва каквито и да е правни или фактически действия, които водят до обременяване на имота и до невъзможност за изпълнение на предмета на договора. Счел е, че действията, които ответникът е предприел, прехвърляйки собствеността с две последователни правни сделки на трето за договора лице, на практика не са довели до невъзможност за изпълнение на договора, която е забранената цел, според разпоредбата на чл. 24, тъй като видно от представените по делото доказателства, уговорките са спазени и невъзможност не е налице. Напротив с поредица от юридически действия, двете дружества - ищцовото и дружеството „К М инвест Билд“ ЕООД, собственик на 100/840 ид. части, прехвърлени от ответника, се управляват от едно и също лице, както е едно и също лицето, собственик на капитала на дружествата, поради което пречка за изпълнение на договора не е налице от гл. точка на правния интерес на ищеца, следващ от поетите с договора задължения. Изложил е съображения, че след като договорът може да бъде изпълнен, за тези действия ответникът дължи само разходите във връзка с изпълнението, т. е. остойностените в пари действия предприети от ищеца „Софбултрейд – 5“ ЕООД в периода от 09.06.2022 г. до 05.06.2023 г., когато собственикът на капитала на „Софбултрейд – 5“ ЕООД е закупил дяловете на „К М инвест Билд“ ЕООД. Счел е, че след като липсва доказателство, че целта не може да бъде изпълнена, то за действията си ответникът следва да понесе отговорност само за затрудненията, които е създал на другата страна в периода от 09.06.2022 г. до 05.06.2023 г., които включват имуществената отговорност за разходите във връзка с изпълнението на договора. Изразил е становище, че неустойката, която се претендира, не е свързана с неизпълнението на договора от страна на една от договарящите страни, а с невъзможността да се изпълни договора (неустойката не е уговорена като последица от неизпълнение на задълженията на страната, а като неизпълнение, което води „и до невъзможност за изпълнение на предмета на договора“), а такъв факт не е установен в проведеното от страните доказване, респективно прехвърлянето на собствеността, не е довело до невъзможност за изпълнение, поради което не е завършен фактическия състав, правопораждащ претенцията за неустойка.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Формулираните от касатора въпроси, свеждащи се до това, дали с оглед установените от въззивния съд действия на ответника, предявяването на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу последния би довело до обявяването на предварителния договор за окончателен (какъвто иск не е предмет на делото) и дали се дължи неустойка в полза на ищеца при погасено задължение на ответника по предварителния договор (каквато неустойка също не се претендира в процесния случай), не са обусловили решаващата воля на съда – както бе посочено решаващите мотиви на въззивния съд се изразяват в установяване на факти, водещи до извод, че независимо от предприетите от ответника действия, предметът на договора може да бъде изпълнен, а процесната неустойка се дължи единствено при настъпване на уговорените между страните в разпоредбите на чл. 41, вр. чл. 24 от процесния предварителен договор предпоставки (наличие на неизпълнение, водещо „и до невъзможност за изпълнение на предмета на договора“). С оглед изложеното и при липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, по въпросите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационно обжалване не може да бъде допуснато.

С оглед изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 3000 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 292 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №642 от 19.05.2025 г. по в. гр. д.№2850/2024 г. на САС.

ОСЪЖДА „Софбултрейд - 5“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на А. П. Г., [ЕГН], сумата от 3000 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.