ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№.3553

гр. София, 12.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на тридесети септември, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1122 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. М. Н. срещу решение №85 от 24.01.2025 г. по в. гр. д.№1002/2024 г. на ОС Русе. С обжалваното решение, след отмяна на решение №879 от 17.06.2024 г. по гр. д.№5295/2024 г. на РС Русе е отхвърлен предявеният от К. М. Н. срещу „Ю. Б. АД иск за установяване недействителността на договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №PLUS-17292178 от 09.09.2019 г., сключен между БНП „П. П. файненс С.А. клон България“ КЧТ и К. М. Н..

В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си. 2. Следва ли да се счита за нищожен (освободен от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на потребителя на предоставената главница) договор за потребителски кредит, в който не е посочен ГПР, включващ всички разходи. Когато ГПР е посочен като процент, но същият е по-нисък то действителния, налице ли е заблуждаваща търговска практика, доколкото е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Поддържа се, че първият от въпросите е решен в противоречие с практиката на ВКС, а вторият – в противоречие с практиката на съда на ЕС.

Ответникът по касация „Ю. Б. АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Жалбата е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че съгласно сключения между страните договор за кредит, предоставената на ищцата сума от 20 000 лв. (от които 19 300 лв. за получаване, след удържане на такса ангажимент в размер на 700 лв.) е следвало да бъде върната на 120 погасителни вноски в периода 20.10.2019 г. - 20.09.2029 г., като лихвеният процент е фиксиран - 6,85%, а ГПР е изчислен и посочен в договора в размер от 7,93%, в който не е включена застрахователната премия, дължима по сключен между страните договор за застраховка „Защита на плащанията“. Установил е, че в изпълнение разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗПК, кредиторът предоставил на потребителя Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, в който е записано, че лихвеният процент е фиксиран и е в размер 6.85%, а периодът на олихвяване - 120 месеца, като в р.III.т. 3. изрично е предвидено, че за получаване на кредита или за получаването му при конкретно предлагани условия, не се изисква задължително сключване на договор за застраховка, свързан с договора за кредит или друг договор за допълнителна услуга. Кредитирал е заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-икономическа експертиза, според което в разходите, включени в ГПР от 7,93%, са: договорна лихва в размер на 7741.60 лв. и такса ангажимент в размер на 700 лв. Изразил е становище, че от клаузите по договора за кредит и от констатациите на експертизата е видно, че сключеният от страните договор за застраховка „Защита на плащанията“ е бил отделно правоотношение, тъй като ищцата не е заплатила дължимата застрахователна премия и е прекратила договора за застраховка, като в резултат на това не са начислявани допълнителни суми - такси/разноски и няма увеличение на ГЛП или на ГПР, а напротив, намалена е месечната вноска. Отчел е, че към договора е приложен погасителен план, в който се посочва размера на месечната вноска и оставащата главница в лева след изплащането на вноската и тъй като задълженията по кредита съдържат само два компонента - лихва, която е фиксирана, и главница, при знание на главницата и оставащата след плащането на вноската част от главницата, може чрез елементарно пресмятане, да се установят компонентите на вноската, а именно каква част от нея се разпределя за погасяване на главницата и каква част за погасяване на лихвата по кредита. В този смисъл и като е намерил след служебна проверка, че договорът за кредит е действителен и отговаря на всички останали изисквания, към които препраща чл. 22 ЗПК е достигнал до извод за неоснователност на иска за установяване недействителността на процесния договор за потребителски паричен кредит.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

При постановяване на решението си, въззивният съд, с оглед очертания от ищцата предмет на делото (предявен иск за установяване недействителност на договор за потребителски кредит, а не на отделни негови клаузи) и в изпълнение на задълженията си по чл. 235 и чл. 236 ГПК е изложил собствени мотиви, съдържащи обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, а така също и фактически констатации и правни изводи, след произнасяне по всички относими, с оглед предмета на делото доводи, възражения и искания на страните. Въззивният съд изрично е приел, че по делото не се установява наличие на нарушение на някоя от посочените в чл. 22 ЗПК норми, което да доведе до нищожност на целия договор (разпоредбата на чл. 10а ЗПК не е сред тях, респективно дори и да бе установена нищожност на клауза от договора, поради противоречие с визираната разпоредба, при липсата на предявен иск за установяване на тази нищожност, крайният извод за неоснователност на предявения иск не би се променил), като също така е достигнал до извод, че не е налице отразяване в процесния договор на по-ниска стойност на ГПР, респективно, че посоченият размер на ГПР съответства на действително прилагания между страните. В този смисъл въззивният съд се е съобразил изцяло с практиката на ВКС по приложение на чл. 235 и чл. 236 ГПК, поради което по първия от формулираните от касатора въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Вторият от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, е израз на поддържаната от касатора теза, че посоченият в договора ГПР не включва всички разходи и размерът му е по-нисък от действителния, която теза обаче, както бе посочено, не е възприета от въззивния съд, респективно при липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационно обжалване не следва да бъде допуснато.

Следва да се посочи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл. 281, т. 3 от ГПК и извън въведеното с ал. 2 на чл. 280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност (каквато не се твърди и установява), не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби.

Ответникът по касация претендира присъждане на разноски, но такива, с оглед липсата на доказателства за извършването им, не му се следват.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №85 от 24.01.2025 г. по в. гр. д.№1002/2024 г. на ОС Русе.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.