ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№. 3544

гр. София, 12.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на единадесети ноември, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков ч. т.д.№2253 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. Х. Г. срещу определение №2458 от 04.08.2025 г. по т. д.№1180/2025 г. на ВКС, ТК, Първо отделение. С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от Г. Х. Г. молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК на решение №267 от 04.12.2020 г. по гр. д.№771/2020 г. на ОС Хасково.

В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно. Посочва се, че макар и да е съществувала обективна възможност страната да се снабди с препис от споразумението за прекратяване на наказателното производство по а. н.д.№309/2022 г. на РС Харманли (новото писмено доказателство, на което се основава молбата за отмяна) от висящото пред ОС Хасково т. д.№199/2019 г. (към което е било приложено посоченото а. н.д.), то този препис е нямало да съдържа отбелязване на коя дата съдебният акт (споразумението) е влязло в сила. В този смисъл се навеждат доводи, че въз основа на визирания препис молба за отмяна не би могло да бъде подадена, поради което подадената след снабдяването с препис от споразумението от РС Харманли молба по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК се явява депозирана в предвидения от закона срок.

Ответникът по частната жалба ЗК „Уника“ АД не заявява становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да остави без разглеждане молбата за отмяна, подадена на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК, първият тричленен състав на ВКС е приел, че искането за отмяна се основава на ново писмено доказателство - споразумение за решаване на а. н.д.№309/2022 г. на РС Харманли, като предпоставка за допустимостта на искането е спазването на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК - три месеца от деня, в който молителят е могъл да се снабди с препис от споразумението. Установил е, че процесното споразумение е било одобрено по реда на Глава двадесет и девета НПК от РС Харманли на 28.02.2024 г., като с молба от 12.03.2024 г. молителят е поискал от посочения районен съд да издаде препис от споразумението и такъв е бил издаден и изпратен на посочения електронен адрес на 28.02.2025 г. Установил е също така, че това споразумение, заедно с наказателното дело в цялост, е било приложено по т. д.№199/2019 г. на ОС Хасково (образувано по предявен между същите страни - Г. Х. Г. и ЗК „Уника“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди) на 12.03.2024 г., а в първото заседание, състояло се на 29.04.2024 г. с участието на упълномощен представител на молителя, споразумението е било докладвано от съда и прието като писмено доказателство. С оглед изложеното е достигнал до извод, че от 12.03.2024 г., когато е подадена молбата за препис или най-късно от 29.04.2024 г., молителят е разполагал с възможността да се снабди с препис от споразумението, поради което срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е изтекъл на 12.05.2024 г., евентуално най-късно на 29.07.2024 г. и тъй като молбата за отмяна е подадена на 20.03.2025 г., същата като просрочена следва да бъде оставена без разглеждане. Изразил е становище, че правилото на чл. 305, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК свързва началото на срока с момента, от който молителят разполага обективно с възможността да се снабди с новото писмено доказателство, а не с момента, в който действително се е снабдил с него, поради което без значение за допустимостта на молбата за отмяна е фактът, че молителят е получил препис от споразумението едва на 28.02.2025 г. Намерил е, че значителното забавяне на издаването на своевременно поискания препис, дължащо се на обстоятелството, че за този период делото на РС Харманли е било приложено към т. д.№199/2019 г. на ОС Хасково, не представлява обективна пречка за снабдяване с препис от споразумението, доколкото молителят е разполагал с възможността да поиска издаването на такъв и от гражданския съд, към чието дело за периода е било приложено наказателното дело (чл. 78, ал. 3 ПАС). Счел е за неоснователен и довода, че молбата за отмяна е подадена след изчакване да влезе в сила решението по т. д.№199/2019 г., доколкото такава молба би била безпредметна при евентуална отмяна на това решение по реда на обжалването, тъй като допустимостта на процесуалните действия, в случая молбата за отмяна, не може да зависи от субективната преценка на страната относно необходимостта от предприемането им.

Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 384, ал. 1, вр. чл. 382, ал. 9 и ал. 7, вр. чл. 383, ал. 1 НПК, определението на съда за одобряване на споразумението за решаване на наказателното дело в съдебното производство е окончателно, а одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. В този смисъл с постановяването му, посоченото определение влиза в сила, поради което дори и постановилият го първоинстанционен съд да е пропуснал да отбележи влизането му в сила върху съдебния протокол (в който са обективирани споразумението и определението за одобряването му), преписът от последния удостоверява момента на влизане в сила на определението и последиците на споразумението (друг е въпросът, че в процесния случай е видно, че отбелязване върху съдебния протокол на РС Харманли за влизане в сила на определението е налице). С оглед изложеното наведените в частната жалба доводи не могат да бъдат споделени, а при установената по делото обективна възможност молителят да се снабди с препис по реда на чл. 78, ал. 3 ПАС от гражданския съд, към чието дело за периода е било приложено наказателното дело, най-късно на 29.04.2024 г., подадената на 20.03.2025 г. молба за отмяна се явява просрочена.

С оглед изложеното молбата за отмяна е недопустима, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2458 от 04.08.2025 г. по т. д.№1180/2025 г. на ВКС, ТК, Първо отделение.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.