ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3580

гр.София, 16.12.2025 година

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на трети ноември, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Боян Балевски

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 1627 по описа на ВКС за 2025г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Феникс - Дупница“ ООД, [населено място], чрез адв.П. П., срещу решение № 90 от 13.02.2025г. по възз. т.д. № 778/2024г. на Софийски апелативен съд. С него е обезсилено решение № 836/12.06.2024г. по т. д.№ 527/2023г. на СГС и е прекратено производството по делото.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост/чл. 281, т. 2 ГПК/, поради превишаване на правомощията на въззивния съд, и за неправилност/ т. 3 на чл. 281 ГПК/, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Процесуалната незаконосъобразност е обоснована с доводи за нарушение на чл. 129 ГПК и чл. 5 от ГПК, изразяващо се в неправилно оставяне без движение на исковата молба, в която са липсвали констатираните от въззивния съд нередовности, а материалната – за противоречие с чл. 55 ЗЗД. По подробно изложените съображения искането е за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендира за присъждане на направените разноски.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 1 т. 3 ГПК са въведени едновременно основанията по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Ако в обстоятелствената част на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се съдържат твърдения за това какво е дадено-надплатена обща сума в посочен конкретен размер по три договора за кредит и анексите към тях, и е заявено, че даденото е без основание, тъй като надплатеното не е предвидено нито в договорите за кредит, нито в анексите, нито е налице друго основание за плащането, води ли до липса на посочен правопораждащ факт, може ли въпреки това въззивният съд да остави без движение исковата молба с указания да се конкретизират поотделно сумите по договорите за кредит, като, въпреки посочване на твърдение за това какво е дадено, въззивният съд да прекрати делото, поради неотстранени нередовности на ИМ? – Според касатора даденото разрешение е в противоречие с решение № 30/14.03.2018г. по гр. д.№ 2230/2017г., III г. о.

2. За съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание – Касаторът намира, че е налице противоречие с ППВС № 1/28.05.1979г. и определение № 233/10.02.2011г. и решение № 29/28.03.2012г. по гр. д.№ 1144/2010г., IV г. о.

3. За задължението на ищеца да посочи в основанието на исковата молба фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право, както то е индивидуализирано в петитума на исковата молба – Според касатора е налице противоречие с определение № 142/21.02.2012г. по ч. гр. д.№ 103/2012г., IV г. о.

4. Какво е основанието на иска за връщане на полученото без основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД ?- И по този въпрос се поддържа налице противоречие с определение № 142/21.02.2012г. по ч. гр. д.№ 103/2012г., IV г. о.

5. За условията, при които се прилага последицата по чл. 129, ал. 3 ГПК - при неправилни и неясни указания на съда по иск по чл. 55 ЗЗД влече ли след себе си неблагоприятни последици за ищеца? – Според касатора даденото разрешение в противоречие с решение № 280/05.07.2012г. по гр. д.№ 298/2011г., I г. о.

Не е постъпил в срок писмен отговор от насрещната страна, ответника „УниК. Б. АД, [населено място].

Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията в производството по чл. 288 ГПК, след като прецени доводите и данните по делото, приема следното:

Производството по делото, т. д.№ 527/2023г. на СГС, е образувано по предявения от касатора против „УниК. Б. АД [населено място], иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за сума в размер на 26 000лв., частично от 200 000лв., която, от своя страна, е част от сума в общ размер 358 758.31лв. В исковата молба са въведени подробни твърдения, че за вземания, произтичащи от сключените между страните по делото три договора за банков кредит и анекси към тях ( договор за банков револвиращ кредит № 283/29.08.2012г., договор за банков кредит овърдрафт № 60/07.07.2008г. и договор за банков револвиращ кредит № 0027/509/03.09.2018г.) ответникът е образувал против ищеца три граждански дела (гр. д.№ 1947/2020, № 1946/2020 и № 1945/2020г. всички по описа на РС - Дупница), по които е претендирана сума в общ размер 274 251.85лв.; За погасяване на остатъка от задълженията по трите договора ищецът е заплатил по банкова сметка на ответника за периода от 21.10.2020г.-11.11.2021г. сума в общ размер на 316 371.38лв., според посоченото му при телефонен разговор със служител на банката, без конкретизация на вида на вземането; През 2020г. и 2021г. ответникът е усвоил по реда на чл. 11 и сл. ЗДФО от сметките на ищеца сума в общ размер 42 386.93лв., с която са погасявани главница, част от лихви, такси и съдебни разноски. Въведени са твърдения, че общо събраната от ответника сума само за 2020г.-2021г. е в общ размер 358 758.31лв., която надхвърля претендираната сума в общ размер 274 251.85лв. по образуваните от ответника дела. За часта от платената сума за такси и лихви ищецът е релевирал, че такива не се дължат, тъй като са за период след прекратяване на договорите, поради изтичане на срока. За частта от платената сума за размера над 20 000лв. до 358 758.985лв. е твърдял, че е начислена, поради грешка в изчисленията. За частта от заплатената сума за разноски е поддържал, че такива не са били установени с влязъл в сила акт към датата на плащането. Въведени са и общи твърдения, че банката е надписвала суми, които е събирала от сметката на ищеца, без да има основания за това.

С ОИМ ответникът е оспорил иска. Релевирал е, че крайният срок и на трите кредитни договора е 19.09.2020г., на която дата произтичащите от тях вземания по отношение на ищеца са възникнали и са станали изцяло изискуеми. Въвел е твърдения, че по негови заявления против ищеца са издадени три заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК за задължения, произтичащи от всеки от трите договора за банков кредит, против които са подадени възражения от ищеца по чл. 414 ГПК, поради което са образувани три производства по чл. 422 ГПК (гр. д.№ 65/2021г., гр. д.№ 68/2021г. и гр. д.№ 87/2021г., всички на ОС - Кюстендил), по които са постановени решения за отхвърляне на исковете, тъй като в хода на производствата ищецът е погасил доброволно задълженията си. Релевирал е, че сега изложените от ищеца доводи са същите, като обсъдените и приети за неоснователни с решенията по чл. 422 ГПК, съответно - твърдените да са заплатени без основание суми са съдебно установени както по основание, така и по размер, и няма надплатени или надвнесени суми. Въведени са твърдения, че ищецът не е обжалвал решенията по чл. 422 ГПК, освен в частта за разноските, които, като краен резултат, са възложени в негова тежест и са предмет на висящото срещу него изпълнително дело№ 76/2023г. на ЧСИ с рег. № 744. Допълнително ответникът е изтъкнал, че качеството му на кредитор е установено и с решение, постановено в исково производство по чл. 464 ГПК с участие на ищеца.

С първоинстанционното решение искът е разгледан и е отхвърлен. Преди всичко първата инстанция е зачела формираната с влезлите в сила решения между страните сила на пресъдено нещо относно възникването и съществуването в описания размер в диспозитивите на решенията вземания по трите договора за кредит, както и тяхното погасяване от ищеца чрез плащане. Въз основа на заключението на ССЕ по делото е установил размера на вземането на ответника за законна лихва върху главниците по трите договора за кредит към датата на погасяване на задълженията. Първоинстанционният съд се е произнесъл и относно погасяването на задълженията за процесния период. Установил е, че за част от общо заплатената от ищеца сума за процесния период в размер на 321 543лв., а именно за сумата в общ размер 256 371.38лв., ищецът е заявил кое от своите задължения погасява, което предпочитание е приел, че е съобразено от ответника. Относно спорното третиране от ответника на извършените от ищеца плащания по отношение на вземането на ответника за разноски е констатирал, че към момента на плащането вземането на ответника за разноски не е било утвърдено с окончателен съдебен акт, предвид постъпилото възражение от ищеца срещу заповедите в частта за разноските, което е прието, че е пречка наличната сума да бъде отнесена от ответника в погашение на признатото със заповедите вземания за разноски. Същевременно обаче първата инстанция е отчела нововъзникналите задължения на ищеца за заплащане на разноски. Зачела е и установените с акт на съдебния изпълнител задължения на ищеца за разноски в изпълнителното производство. По тези съображения е направен краен извод, че ответникът е имал право да получи заплатената от ищеца сума.

Сезиран с въззивна жалба на ищеца срещу първоинстанционното решение в неговата цялост, въззивният съд (с определение № 683/18.10.2024г.) е констатирал недедовности на исковата молба относно но въведените твърдения и заявения петитум и е дал указания на ищеца да конкретизира поотделно сумите, за които твърди, че са събрани без основание - по всеки един от договорите за главница, лихва/възнаградителна, наказателна, законна/, такси и разноски, както и да посочи претендирания частичен размер от пълния размер на всяка една от тези суми по всеки от договорите поотделно, като го е предупредил, че при неизпълнение - производството подлежи на прекратяване, а първоинстанционното решение – обезсилено.

В изпълнение на дадените от въззивния съд указания в законния срок от получаване на съобщението на 11.11.2024г. е постъпила молба от ищеца, вх.№ 29410/13.11.2024г., а с определение № 783/26.112024г. въззивният съд се е произнесъл по доказателствените искания и е насрочил делото за 04.02.2025г., а с протоколни определения в ОСЗ на 04.02.2025г. е приключил съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и е обявил, че ще се произнесе с решение.

Изхождайки от приетото, че исковата молба е нередовна, съставът на апелативния съд е приел, че с допълнителната молба, подадена във въззивното производство, ищецът не е изпълнил дадените указания за отстраняване на нередовностите. Изтъкнал е, че в молбата липсва каквато и да е конкретизация на сумите, за които ищецът твърди, че са събрани без основание по всеки един от процесните договори, поотделно за главница, лихви, такси и разноски, и не е посочен претендираният размер на всяка една от сумите по всеки един от договорите. Приел е, че в допълнителната молба са изложени хаотично и противоречиво факти и обстоятелства, което води до невъзможност да бъдат определени правопораждащите юридически факти и начинът на формиране на претендираната обща сума по всеки един от договорите. Счел е, че от посоченото в допълнителната молба, че се претендират суми от по 8666.66лв. по всеки договор, представляващи част от сумата 200 000лв., остава неясно как са формирани сумите 200 000лв. и 358 758.31лв. Направен е краен извод, че изложените в ИМ и в допълнителната молба обстоятелства и отправеното до съда искане за правна защита водят до невъзможност за осъществяване на защитата на ответника и за произнасяне от съда. Ето защо, на осн. чл. 270, ал. 3, предл. 3 ГПК, първоинстанционното решение е обезсилено изцяло и производството - прекратено.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на обжалване.

При служебната проверка и на въведените в касационната жалба доводи не се констатира въззивното решение да е недопустимо и/или нищожно.

Противно на неоснователно поддържаното в касационната жалба, въззивният съд не е превишил правомощията си, съответно - разполагал е с правомощия да констатира, че исковата молба е нередовна и да даде указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности, а - при неизпълнение на указанията – да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството. Както е изяснено в мотивите към т. 5 на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, с изключение на хипотезата на нередовност на исковата молба, поради противоречие между обстоятелствената част и петитума, довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, в останалите хипотези на нередовност на исковата молба постановките на ТР № 1/2001г. от 17.07.2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действащия ГПК. Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и, следователно, дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора, а в случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати. Що се отнася до релевираните от касатора доводи, че исковата молба е била редовна, те не са относими към допустимостта на решението, а - към правилността на решението.

Извън преценката за вероятна нищожност и/или недопустимост, за която касационният съд не е ограничен от въведените от касатора основания, допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя кумулативно наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и някое от въведените основания за допускане на обжалване по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос/правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които касационният съд е длъжен да селектира касационните жалби.

Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по първия процесуалноправен въпрос произтича от неговия фактически, а не правен, характер. Същевременно, въпросът касае пряко правилността на решението, доколкото отговорът му е в зависимост от конкретните за спора факти и обстоятелства и изисква проверка на направените въз основа на въведените конкретни твърдения от ищеца и заявения петитум изводи на въззивния съд, че исковата молба е нередовна и нередовностите й не са отстранени и с подадената, в изпълнение на дадените указания, допълнителна молба. Тези изводи са свързани с правилността на решението, която обаче е изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство.

Въпрос пети също не може да послужи за предпоставка за допускане на обжалване, тъй като е поставен при предпоставката за даване на неясни и неправили указания от въззивния съд. Същевременно въпросът също изисква проверка на материалите по делото, каквато не се извършва в производството по чл. 288 ГПК.

Доколкото останалите поставени въпроси са значими, като касаещи основанието на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и съдържанието на исковата молба, с която е предявен, неоснователността на искането за допускане на обжалване произтича от липсата на въведените допълнителни предпоставки.

По въпроса за основанието на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД касаторът сочи единствено определение № 142/21.02.2012г. по ч. гр. д.№ 103/2012г., IV г. о. То е постановено в производство по чл. 288 ГПК, и, съгласно т. 2 на ТР № 1/2009г. на ВКС, не съставлява съдебна практика по т. 1 на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По въпроса за съдържанието на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание, е неотносимо посоченото от касатора ППВС № 1/28.05.1979г., в което този въпрос не е специално обсъждан. Изложените от въззивния съд мотиви не позволяват да се направи извод за отклонение на даденото разрешение от даденото казуално тълкуване в решение № 29/28.03.2012г. по гр. д.№ 1144/2010г., IV г. о. Не е налице основанието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ТПК, тъй като въззивният съд не е отрекъл, че обстоятелствената част на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да съдържа твърдения за това какво е дадено и, че следва да се заяви, че даденото е без основание. В разглеждания случай в предмета на спора са въведените от самия ищец изключително подробни твърдения за извършени плащания по трите договора за кредит и правни доводи за липса на основание или причина за извършването им. Същевременно, претенцията по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е частична и касае извършените общо плащания по трите договора за банков кредит. Изводът за нередовност на исковата молба е основан на липсата на ясно изложение на обстоятелствата и на посочване в какво се състои искането. Формираната по въпроса съдебна практика по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, вкл. посочената от касатора, която не се налага да бъде променена или осъвременена, изключва въведеното по него допълнително основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване.

Мотивиран от горното, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 90 от 13.02.2025г. по възз. т.д. № 778/2024г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: