ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5914

гр. София, 17.12.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 4096/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от В. Н. Н. – П., подадена чрез пълномощник адв. Д. О. от АК – С., срещу въззивното решение № 228 от 15.07.2024 г. по в. гр. д. № 253/2024 г. на ОС – Сливен, постановено по предявен иск по чл. 30 ЗН.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо, и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основание за касационно обжалване в приложното поле на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

Ответните страни в производството А. Н. Н. и Н. А. Н., с общо писмено становище чрез пълномощник адв. Е. Х. от АК – С., оспорват касационната жалба. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 332/22.04.2024 г. по гр. д. № 3936/2023 г. на РС – Сливен, с което е отхвърлен предявеният от В. Н. Н. - П. против А. Н. Н. и Н. А. Н. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на саморъчно завещание от 21.06.2016 г. и възстановяване на запазената част на ищцата в размер на 1/3 ид. ч. от наследството на наследодателя Н. И. Н..

Въззивният съд, макар да е препратил на основание чл. 272 ГПК към фактическа обстановка в мотивите на първоинстанционното решение, като установена в пълнота въз основана преценка на събраните по делото доказателства, е изложил и свои мотиви по спора в рамките на обхвата на въззивна проверка по чл. 269 ГПК, като е взел отношение и по направените с въззивната жалба оплаквания.

Оплакването за недопустимост на първоинстанционното решение поради участието на ответника Н. Ат.Н. е счетено за неоснователно, защото този ответник е посочен като такъв с исковата молба и като лице, облагодетелствано от процесното завещание, е надлежен ответник по иска и участието му в процеса не е процесуално нарушение. По отношение иска спрямо този ответник Н. Н. е прието, че ищцата, след като не е приела наследството на наследодателя си по опис, каквото е изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН в случай на предявяване на иска срещу лица, които не са наследници по закон, какъвто се явява Н. Н., то искът срещу този ответник е неоснователен. За този извод съдът се е позовал на задължителната сила на решението по т. 4 от ТР № 3/19.12.2013г. на ОСГК на ВКС, че приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазената част спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване.

Въззивният съд е приел за неоснователно и оплакването на въззивницата, че преценката на съда дали е нарушена запазената част не се е ограничила само по отношение на процесния имот, а са взети предвид всички наследствени имоти от наследодателя и направените приживе дарения. За този извод въззивният съд се е мотивирал с изискванията на разпоредбата на чл. 31 ЗН и посочената с нея последователност от действия, които следва да извърши съда, за да определи размера на запазената част на наследника и този на разполагаемата част, а именно да образува маса от всички принадлежали на наследодателя имоти към момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН, след това да се прибавят даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.

И другите направени от въззивницата оплаквания относно имуществото, което следва да се включи в масата на наследството, са приети за неоснователни. Въззивният съд се е солидаризирал с направената от първоинстанционния съд преценка на събраните по делото доказателства, относими към формиране на масата на наследството. Отчетено е, че събраните по делото доказателства установяват увеличаване стойността на процесния имот и от двете страни по делото, че от показанията на разпитаните свидетели и на двете насрещни страни следва да се възприемат като установени само обстоятелства, за които свидетелите имат лични впечатления, но не и техните предположения. Посочено е, че в масата на наследството следва да се включва и дарението на 1/3 ид. ч. от апартамент с идентификатор ***** в [населено място], кв.Б. (дарение в полза на въззивницата), но не и друг имот в [населено място], [улица], който не е част от наследството на наследодателя Н. И.. От приетата по делото СТЕ, кредитирана от съда изцяло, е установена и стойността на имуществото, което се включва в масата на наследството по чл. 31 ЗН, при спазване на точно определената в тази норма последователност при определяне размера на разполагаемата и запазената част. Посочено е, че в наследствената маса към датата на откриване на наследството се включват недвижими имоти на обща стойност 56334.00 лв. – освен предмета на завещанието, също и земеделски и горски имоти. Тази сума се намалява с установеното увеличаване стойността на наследството съответно с 7713.00лв. от А. Н. и 572.00лв. от В. Н. – П., при което крайната стойност на откритото наследство е 48049.00 лв. Към така получената сума се прибавя извършеното от наследодателя приживе дарение на ищцата в размер на 1/3 от недвижим имот с идентификатор № ***** (апартамент в кв.“Б.), на стойност 15784.00 лв. , при което наследствената масата възлиза на сумата от 63 833 лв.

Така при двама наследници на наследодателя Н. И. – В. Н. – П. и А. Н., съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗН, разполагаема част е 1/3 от 63833 лв. или 21 278 лв., съответно запазената част за всеки от наследниците е 21 278 лв. Посочено е, че ищцата В. Н. – П. получава наследство на стойност 6417лв. – от земеделски и горски имоти, и към тази сума следва да се прибави и стойността на дарения на същата от наследодателя 1/3 ид. ч. от имот в[жк] лв., при което нейният дял е в размер на 22 201 лв., което е повече от запазената й част в размер на 21 278.00 лв. Тъй като завещателното разпореждане не накърнява запазената част на въззивницата, е направен извод, че завещанието не подлежи на намаление. Съответно и по акцесорното искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК, поради отхвърлянето на иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН, съдът не дължи отделно произнасяне.

Като обосноваващи допускането на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси, сочени като такива, решени в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, също и относно недопустимостта на въззивното решение - основания по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, и по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, а именно: 1/ Длъжен ли е съдът да се произнесе по въпроси, по които не е сезиран с искова молба за възстановяване на запазена част от наследство, съответно да разшири предмета на делото, като въпреки че иска не е за делба, съда взима решение за определяне маса на наследството, като се добавя стойността на имоти, чието съществуване и стойност не е било известно на ищцата, съответно при изчисляването се добавят дробни части от други имоти, който не са били в патримониума на наследодателя към момента на неговата смърт?; 2/ Какви действия следва да предприеме наследник, който не знае за оставено при нотариус завещание, което също така не му е предявено и/или обявено, нито вписано по предвидения в Закона за наследството и/или ГПК ред, съответно длъжен ли и кога в този смисъл да приема наследствена маса за която не знае, по опис, и съответно да предвид неспазена процедура от нотариуса за извършване на опис, с какви права разполага ищцата спрямо лице, за което съда не е установил по правилата на ЗН дали е заветник или надарен и му придава и двете качества? 3/ След като нито един от преките наследници на наследодателя не е приел наследство по опис, следва ли само и единствено ищецът в производството по възстановяване на запазена част да бъде ограничаван от разпоредбите на Закона за наследството, съответно иска му отхвърлен, когато отправя претенцията си и срещу лице, което не е призовано за наследяване, но също не е приело наследство под опис? Предприемането на конкудентни действия от страна на ищцата, чрез разпореждане с дробната част, която остава от процесната сграда, счита ли се също за форма на приемане на наследството? 4/ При положение, че както наследодател, така и неговият пряк наследник - син/ответник по делото, са се отказали доброволно от своите 1/3 части, от друг общ наследствен имот в полза на ищцата (дъщеря/сестра), то законосъобразно ли е синът, след смъртта на баща си и 12 години по-късно от писмения доброволен отказ, да претендира срещу сестра си размера на съответната дробна част, от която само лицето се е отказало, с цел добавяне на тази част към масата на общо му наследство, съответно ще се облагодетелства ли от това, и следва ли съдът да отхвърли тази конкретна дробна част, не само поради противоречие на волята на ответника, но и неоснователно обогатяване до което той ще достигне? Каква е давността в този случай? 5/ Наследник, който не е призован за наследяване, но получава от своя дядо част от конкретна недвижима вещ/къща, същият получава ли и същата дробна част от останалите в имота и допълнително построени сгради, с отделни идентификатори - гараж и тоалетна, или не следва да бъде признат за съсобственик на друго имущество в имота, извън предоставената по силата на завещанието част от къща? 6/ При оспорване от ищцовата страна на данни, изложени в Констативен протокол, с който ответниците са признати за собственици на сгради, които не са им предоставени по силата на конкретното завещание, съдът дължи ли произнасяне по оспорването? 7/ Макар законодателят да е предоставил възможност на страната-жалбоподател да попълни делото с относими за спорното право доказателства, нарушение ли е на процесуалните му задължения по чл. 146 ГПК, с разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК? 8/ Допустимо ли е съдът да се произнася по незаявени в петитума искания и да разширява предмета на делото служебно?; 9/ Длъжен ди е съдът да се произнесе при позоваване па погасителна давност като средство за защита във висящ процес за направени подорбения при жив наследодател в завещан имот? 10/ За доказателствената стойност и значение по делото на доказателства за факти, които са не поискани от ищцата и допуснати от съда? – по този въпрос се сочи конкретно противоречие с ППВС № 6/23.12.1968 г.

По довода за недопустимост на въззивното решение поради служебно разширяване предмета на делото, относим към въпроси № 1 и № 8 от номерацията по-горе, се сочи с изложението противоречие с решение № 50119/16.11.2023 г. по т. д. № 1779/2022 г. на ВКС, І т. о., Решение № 50057 от 06.12.2023 г. по т. д. № 1337 / 2022 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 173 от 17.11.2023 г. по гр. д. № 4448 / 2022 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 91 от 03.10.2023 г. по гр. д. № 3807 / 2022 г. на ВКС, І г. о.

Няма съмнение за недопустимост на въззивното решение, вкл. и по изложените от касатора доводи за служебно разширяване предмета на делото, в която насока са и въпроси № 1 и № 8. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, порокът недопустимост, както и нищожност и очевидна неправилност, не изисква формулиране от касатора на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложените от касатора оплаквания за нарушение на диспозитивното начало с включване в предмета на делото и на други имоти, извън завещания, не държи сметка за спецификата на предявения от касатора-ищец иск с основание по чл. 30, ал. 1 ЗН. Предявеният иск е такъв, с който наследник по закон със запазена част, призован към наследяване, цели да защити гарантираната му от закона запазена част от наследството на наследодателя, ако последният със завещание или дарение, я е накърнил. По въпроса за начина на възстановяване на запазената част на наследник, накърнена с безвъзмездни разпореждания на наследодателя, практиката на ВКС по приложението на ЗН приема, че решаването му изисква конкретните изчисления и преценка дали наследникът може да получи от останалия в наследството на наследодателя чист актив имущество, на каква стойност е то и дали съответства на стойността на запазената му част, и ако не - как да бъде възстановена тази запазена част на наследника-ищец. Искът по чл. 30, ал. 1 ЗН задължава съда да спазва алгоритъм, като извърши поредица от действия в точно определена последователност при формиране на масата на наследството по чл. 31 ЗН и направи конкретни изчисления, при съблюдаване на вида и броя на безвъзмездните разпореждания от наследодателя, и лицата, в чиято полза те са направени. Съдът е длъжен служебно да укаже на страните подлежащите на доказване факти за установяване на масата по чл. 31 ЗН (имотите, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му; задълженията на наследството; увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН; извършените от наследодателя дарения), да разпредели доказателствената тежест по отношение на същите и да назначи оценителна експертиза на наследственото имущество, за да осигури правилното приложение на закона, уреждащ реда, по който се упражнява потестативното право на намаляване на завещание или дарение до размера, необходим за възстановяване на запазената част на наследника (Решение № 30/28.02.2018 г. по гр. д. № 1999/2017 г. на ВКС, II г. о., Решение № 209/04.11.2016 г. по гр. д. № 1539/2016 г., І г. о., Решение № 30/28.02.2018 г. по гр. д. № 1999/2017 г., ІІ г. о., Решение № 126/21.12.2020 г. по гр. д. № 4382/2019 г., І г. о. и др. ). Въззивният съд в случая е спазил този алгоритъм по установяване и произнасянето с решението относно това какви имущества следва да се включат в масата на наследството по чл. 31 ЗН, което от една страна изключва съмнение за недопустимост на решението му, и от друга - изключва и противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 31 ЗН. Посочената от касатора практика в тази връзка се явява неотносима, тъй като нито едно от посочените от касатора решения по чл. 290 ГПК не е постановено по иск по чл. 31 ЗН.

Въпроси № 2, № 4 до № 7 вкл. и № 9 са необуславящи, тъй като въззивният съд не е разсъждавал и няма мотиви по такива, което ги лишава от характеристиката на правни въпроси и по тях отсъства общото основание за селекция по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите относно значението на констативния нотариален акт са и неотносими към изхода на спора, защото предметът на делото се очертава от предявения единствен иск по чл. 31 ЗН. Заявеното като последица от неговото уважаване искане по чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен съставеният в полза на ответниците констативен нотариален акт за частта, за която на ищцата евентуално бъде възстановена запазената част и намалено завещанието, не е самостоятелен иск, а законоустановена последица при уважаване на друг главен иск относно правото на собственост / в случая този по чл. 31 ЗН/, при което при отхвърляне на главния иск не се сбъдва вътрешно процесуалното условие да се разглежда това акцесорно искане по чл. 537, ал. 2 ГПК. В допълнение по тези въпроси касаторът не установява и специфичната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - не е посочена практика на ВКС.

Въпрос № 10 също не може да обуслови допускане касационното обжалване. Увеличението на наследството може да е резултат на труд и средства, вложени от наследника в наследственото имущество, и трябва да е изразено ясно в някаква форма - имот, постройки или насаждения и др. За размера на увеличението е от значение не колко е изразходвал наследникът в труд и средства, а с колко е увеличено наследството, а последното се установява с помощта на вещо лице поради нужда от специални знания, и каквато експертиза съдът е длъжен и служебно да назначи, за да осигури приложението на императивната норма на чл. 31 ЗН както се сочи в ТР № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС. Ето защо по този въпрос не е налице противоречие и с соченото ППВС № 6/23.12.1968 г.

По поставените от касатора въпроси липсва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване. Част от въпросите са необуславящи и неотносими към спора, както вече бе посочено по-горе в настоящето определение, като касаторът не е обосновал и допълнителната предпоставка за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както е разяснена с т. 3 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно поставените въпроси /ако са с характер на правни такива и са обуславящи изводите на въззивния съд/ защо са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т. е. от какво произтича необходимостта за отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика, или пък създаване на нова, поради липса на разрешение на този въпрос. В частта с обосновка на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с изложението към касационната жалба са посочени съображения, които могат да се отнесат към въпрос № 3 от номерацията по-горе, като се сочи, че съдът е приложил и тълкувал неправилно ТР № 3/19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГК на ВКС – относно правното значение на приемане наследството под опис, и ППВС № 4/64 г., т. 14 - относно мълчаливото приемане на наследство. По въпрос № 3 не е налице основанието нито по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване. Въпросът за изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН за приемане на наследството по опис, е разрешен от въззивния съд по делото в съответствие с ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, т. 4, според което изискването за приемане на наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. Съдебната практика допуска изключение от това правило при универсално завещателно разпореждане. В настоящият случай обаче, е установено, че завещателят е оставил в наследството земеделски и горски земи, поради което за ищцата е приложимо изискването да е приела наследството на баща си под опис по отношение искът й срещу ответника Н. Н., поради което и въпросът за мълчаливото приемане на наследството не е такъв от значение за делото, което изключва относимостта на този въпрос и преценката за противоречие по него с ППВС № 4/64 г., т. 14. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗН е ясна, по приложението на същата е налице богата практика на ВКС, и не са налице обстоятелства, които да налагат нейната промяна или осъвременяване според изложеното в т. 4 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице и допълнителното основание за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпрос № 3.

По изложените съображения касационното обжалване не може да се допусне.

При този изход на спора касаторът дължи на ответниците в касационното производство А. Н. Н. и Н. А. Н. направените от тях разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата в производството пред настоящата съдебна инстанция, в размер 600 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение:

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 228 от 15.07.2024 г. по в. гр. д. № 253/2024 г. на ОС – Сливен.

ОСЪЖДА В. Н. Н. - П. да заплати на А. Н. Н. и Н. А. Н. сумата 600 лв. разноски за касационното производство.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: