ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5946

гр. София, 18.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на втори декември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия Е. Д. ч. гр. дело № 3951 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от П. И. С., подадена чрез пълномощника адв. Р. П., срещу определение № 16482 от 03.09.2025 г. в. ч. гр. д. № 5574/ 2025 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 13096/19.03.2025 г. по гр. д. № 14850/2025 г. на Софийски районен съд за прекратяване производството по делото като недопустимо на основание чл. 126 ГПК.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят се позовава на основанието за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, във връзка с което е поставен следния въпрос: „Допустим ли е установителен иск по чл. 124 ГПК при наличието на висящо делбено производство?“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 50025/28.02.2023 г. по гр. д. № 1898/2022 г. на ВКС, I г. о., определение № 534/03.11.2011 г. по ч. гр. д. № 468/2011 г. на ВКС, І г. о., решение № 192 от 11.02.2018 г. по гр. д. № 639/2017 г. на ВКС, І г. о., определение № 142 от 06.07.2016 г. по гр. д. № 1707/2016 г. на ВКС, ІІ г. о.

Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и срещу преграждащо определение на въззивен съд, подлежащо на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното определение и да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел следното:

Производството по делото е образувано по предявен от П. И. С. срещу В. П. С. отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответницата не е собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот: жилищна сграда, находяща се в [населено място], [населено място], [улица], със застроена площ от 149.78 кв. м., състояща се от сутерен, първи и втори етаж, заедно с подпокривно пространство, както и на същата идеална част от поземления имот, в който е построена сградата, представляващ имот с пл. № 1430, като не е придобила на основание давностно владение, упражнявано след 2004 г., притежаваната от ищеца 1/2 идеална част по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 118/2004 г. От извършена от съда служебна проверка е установено, че между същите страни и за същият имот има висящо производство по съдебна делба в първа фаза, като в него е прието за съвместно разглеждане възражението на ответницата за придобиване на идеалната част на ищеца по давност. С оглед на това, съдът е приел, че с предявения отрицателен установителен иск ищецът няма да получи по-голям обем на защита от тази в делбеното производство във връзка с направеното от ответницата възражение за придобивна давност и предявяването на такъв иск напълно изчерпва предмета на това възражение. Въз основа на тези съображения е обоснован и изводът за процесуална недопустимост на предявения иск, като е посочено, че цитираната от жалбоподателя практика на ВКС не е относима към настоящата хипотеза.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Поставеният въпрос е обуславящ за изхода на спора. По него е формирана съдебна практика на ВКС, включително цитираната от жалбоподателя. Съгласно определение № 142/06.07.2016 г. по ч. гр. д. № 1707/2016 г. на ВКС, ІІ г. о., висящото дело за делба в първата фаза не е пречка за предявяване на иск за собственост, тъй като дори да се уважи възражението за изключителна собственост и да се отхвърли иска за делба, това няма да формира сила на пресъдено нещо по възражението. Затова за заинтересованата страна е налице правен интерес да предяви в самостоятелно производство правата си в случаите, когато има интерес силата на пресъдено нещо да обхваща и принадлежността на правото на собственост. В този смисъл са и решение № 192/11.02.2018 г. по гр. д. № 639/2017 г. на ВКС, І г. о., определение № 126/11.07.2022 г. по ч. гр. д. № 1343/2022 г. на ВКС, I г. о. и решение № 50025/28.02.2023 г. по гр. д. № 1898/2022 г. на ВКС, I г. о. Обжалваното въззивно определение не е съобразено с тази съдебна практика, поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Когато съделител е предявил в отделен исков процес установителен иск за собственост по отношение на делбения имот, не е налице обективен идентитет между предмета на това дело и делото за делба, а е налице връзка на преюдициалност. Правен интерес от предявяване на самостоятелен иск за собственост е налице и в случаите, когато оспорването на съсобствеността е извършено в срока по чл. 342 ГПК чрез възражение. За да се формира сила на пресъдено нещо по въпроса чия е собствеността, следва да се предяви иск за собственост - в делбеното производство или извън него /в тази хипотеза докато последното е висящо/. Едва с влизане в сила на решението за допускане на делбата иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост между съделителите би бил недопустим, защото със сила на пресъдено нещо ще е признато, че имотът е съсобствен, като силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата преклудира всички факти, осъществили се до момента на приключване на съдебното дирене.

Горното разрешение следва да намери приложение и в настоящата хипотеза поради изложеното, че въпросът за наличието на съсобственост върху процесния имот все още не е разрешен със сила на пресъдено нещо, което обуславя правния интерес на касатора да предяви в отделно производство установителен иск за собственост. Това е така, тъй като ако намери възражението на ответницата за изключителна собственост за основателно, делбеният съд ще отхвърли иска за делба, но няма да установи чия собственост е или не е имотът.

С предявения отрицателен установителен иск не се цели отричане на правото на делба на съделителката С.. Напротив, жалбоподателят твърди, че той и ответницата са съсобственици при равни права, произтичащи от договора за покупко-продажба, като отрича правата, предявени от същата в делбения процес с възражение. В случая предметът на двете дела не е идентичен, поради което не може да се обоснове извод за процесуална недопустимост на предявения иск на основание чл. 126 ГПК.

В обобщение, изложеното налага извод за допустимост на отрицателния установителен иск за собственост, предявен след образуване на делбено производство между същите страни за същия имот, както и за преюдициалност на този иск по отношение на иска за делба.

Обжалваното определение, с което е прието, че иска за собственост е процесуално недопустим е неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 16482 от 03.09.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 5574/ 2025 г. на Софийски градски съд.

ОТМЕНЯ определение № 16482 от 03.09.2025 г. по в. ч. гр. д. № 5574/ 2025 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него определение № 13096/19.03.2025 г. по гр. д. № 14850/2025 г. на Софийски районен съд.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: