О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50197

София, 04.10.2023г.

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I т. о., в закрито заседание на трети октомври, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучковаслед като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д. № 1829 по описа на ВКС за 2018г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ГПК.

Образувано е по молба, вх.№ 4923/22.06.2020г., на адвокат К. И. Б. с искане за допълване в частта за разноските на решение № 130/25.04.2020г. по т. д. № 1829 по описа на ВКС за 2018г. чрез осъждане „УниК. Б. АД да й заплати, на осн. чл. 38, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.78, ал.3ГПК, адвокатски хонорар за оказаната безплатна правна помощ на Н. М. –в размер на 37.40лв. в заповедното производство и 121.70лв. в исковото производство.

Нe e постъпил в срок писмен отговор от „УниК. Б. АД.

Съставът на I т. о., въз основа на поддържаното в молбата и данните по делото, приема следното:

Производството, в което е постановено решение № 130/15.04.2020г., т. д. № 1829 по описа на ВКС за 2018г., е образувано по подадената чрез адв.С. В. касационна жалба на ответника Н. М. и по подадената чрез адв. К. Б. касационна жалба на ответницата И. М. срещу решение № 537/06.03.2018г. по възз. гр. д.№ 4523/2017г. на САС в частта за потвърждаване на решение № 48/07.04.2017г. по т. д.№ 217/2015г. на СОС, с което е уважен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на „УниК. Б. АД против касаторите за установяване съществуването на произтичащото от договор за револвиращ кредит парично вземане за възнаградителна лихва в размер на 1860.38лв.

С решение № 130/15.04.2020г., т. д. № 1829 по описа на ВКС за 2018г. въззивното решение е отменено в обжалваната от ответниците част и вместо него е постановено друго за отхвърляне на иска за сумата 1860.38лв. и, с оглед на този инстанционен резултат, са присъдени разноски в тежест на „УниК. Б. АД, в т. ч.в полза на адв.К. И. Б., на осн. чл.38, ал.2 ЗЗД, адвокатски хонорар в общ размер на 800лв. за оказаната безплатна правна помощ на И. М., а на адв.С. В. - адвокатски хонорар в общ размер на 800лв. за оказаната безплатна правна помощ на Н. М..

Молбата за допълване на решение № 130/15.04.2020г. е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.248, ал.1 ГПК.

Срокът по чл.248, ал.1 ГПК за допълване в частта за разноските решение № 130/15.04.2020г. по т. д. № 1829 по описа на ВКС за 2018г. не е започнал да тече от постановяване на решението на 15.04.2020г. и не е текъл до отмяна на извънредното положение. На осн. чл.3, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата, съгласно приложението, сред които не са включени производствата по чл.422 ГПК. Срокът по чл.248, ал.1 ГПК за допълване в частта за разноските решение № 130/15.04.2020г. по т. д. № 1829 по описа на ВКС за 2018г. е започнал да тече на 21.05.2020г.Съгласно § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето, обнародван в ДВ бр. 44/13.05.2020г., сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от датата на обнародването на този закон в ДВ, Изчислен, съгласно чл.60, ал.3 ГПК, едномесечният срок по чл.248 ГПК изтича на 21.06.2020г.(неделя), но предвид разпоредбата на чл.60, ал.6 ГПК, срокът е изтекъл в първия следващ присъствен ден - 22.06.2020г., когато е постъпила и молбата по чл.248 ГПК.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Молителката е имала качеството на пълномощник на Н.М. в заповедното и в исковото производство, предоставяйки безплатна правна помощ на Н.М..В касационното производство обаче тя не е негов пълномощник, а е представлявала касаторката И. М..Пълномощник на касатора Н.М. в касационното производство е адвокат С. В., на която с решението е присъдено 9общо адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 ЗЗД, за оказаната безплатна правна помощ на Н. М..

Налага се извод, че молбата, с правно основание чл.248 ГПК, е неоснователна и се оставя без уважение.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение молба, вх.№ 4923/22.06.2020г., на адвокат К. И. Б., с правно основание чл.248 ГПК, за допълване в частта за разноските на решение № 130/25.04.2020г. по т. д. № 1829 по описа на ВКС за 2018г. чрез присъждане на адвокатски хонорар, на осн. чл.38 З., за оказаната безплатна правна помощ на Н. М. в заповедното и в исковото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: