Р Е Ш Е Н И Е
№130
София, 15.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. М
ЧЛЕНОВЕ: И. П
Д. Д
при секретаря ИНА АНДОНОВА……………..……. и с участието на прокурора……..………………...., като изслуша докладваното от съдията Е. М т. д. № 1829 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК, а по служебен почин – и по чл. 247 ГПК (за поправка на явна фактическа грешка).
С определение № 326/20.VІV2019 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол досежно атакуваната от Н. и И. М. от [населено място], [община], част от решение № 537 на САС,ГК, 8-и с-в, от 6.ІІІ.2018 г. по гр. дело № 4523/2017 г. е бил допуснат в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по релевантния не само за изхода по конкретното дело, но също и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, въпрос: „Приложима ли е тригодишната погасителна давност по отношение на вземанията за възнаградителна лихва, начислена по и на основание договор за банков кредит?”
В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните по спора, редовно и своевременно призовани, не са се явили и не са били представлявани, поради което меродавни са становищата им, изразени в производството по чл. 288 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията и доводите на Н. и И. М. в жалбите им срещу частта от въззивното решение, по отношение на която то бе допуснато...