ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5953

София, 18.12.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. №1979/2025 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. И. К., [населено място], подадена чрез адвокат И. В., срещу решение № 255 от 11.03.2025 г. по в. гр. д. № 2034/2024 г. на Окръжен съд - Варна, в частта му, с която първоинстанционното решение № № 2116 от 07.06.2024 г. по гр. д. № 11574/2023 г. по описа на Районен съд - Варна е отменено в осъдителната му част за сумата над 10 000 лв. до първоначално присъдените 22 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него вследствие на трудова злополука, настъпила на 14.08.2023 г., и вместо това искът е отхвърлен за разликата от 12 000 лв. е отхвърлен. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Иска се отмяната му и присъждане на обезщетение в първоначално определения размер от 22 000 лв.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. „Кои са обективните критерии при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и следва ли съдът да посочи конкретно всички обстоятелства, които обуславят вредите и които са от значение за определяне на справедливия размер?“.

2. „Нарушен ли е принципът за справедливост при определяне на обезщетението по чл. 200 КТ в много по-нисък размер от присъдените...