ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5977

гр. София, 19.12.2025 год.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като изслуша докладваното от съдия Р. Бошнакова гр. дело № 2562 по описа на съда за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П.Х., против решение № 460 от 04 април 2024 г. по в. гр. дело № 44/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която е отменено решение № 4526 от 10.11.2023 г. по гр. дело № 13052/2022 г. на Районен съд – Пловдив, и вместо него е постановено друго, с което са уважени предявени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на нея, че Е. М. Г.-Д. е собственик на 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, с адрес: [населено място], [улица] по дарение, обективирано в нотариален акт № 194 от 11.09.2017 г., а И. М. Б. - собственик на останалата 1/2 ид. част от същия имот на основание договор за продажба на недвижим имот срещу издръжка и гледане по нотариален акт № 167 от 26.10.1993 г., като е отменен издаденият в полза на Б. М. С. констативен нотариален акт № 37/2000 г. Със същото решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в останалата му част, с която са отхвърлени исковете на Е. М. Г.-Д. и И. М. Б. за установяване на принадлежността им на правото на собственост върху поземления имот въз основа на наведеното при евентуалност придобивно основание - давностно владение.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, материална незаконосъобразност...